Завърших счетоводство, но продължих с физика и химия, те са моята страст, а „Национална сигурност” записах заради експеримента, но бързо се отегчих, разказва физикът-астроном, чието хоби от 20 години е фотографията
Димитър Лазаров е на 37 години, от Кресна. Основното си образование получава в СУ „Паисий Хи-
лендарски“ в родния си град, след което завършва специалност „Секретар-администратор“ в ПГИ „Иван Илиев“ – Благоевград. През 2011 г. придобива бакалавърска степен по „Педагогика на обучението по химия и физика“ в Югозападния университет. Две години по-късно се диполомира като магистър по „Национална сигурност – публична администрация“, а от миналата има и педагогическа правоспособност за учител по „Човекът и природата“.
12 години е работил като счетоводител във Великобритания. От 2020 г. е учител по физика и химия в училището в Кресна и е класен ръководител на 6 „б“ клас.
Тази година Д. Лазаров заслужи приза „Любим учител“ в единадесетото издание на конкурса на вестник „Струма“. Оказа се, че наред с разностранните интереси, младият учител е много интересен събеседник и със сигурност има какво да каже. По тази причина разделихме интервюто с него на две части. Първата е за избрания път, предизвикателствата, живота във Великобритания. Втората, която ще излезе в следващия брой на вестник „Струма“, е за преживяванията в училище, защо химията и физиката са трудни за мнозина ученици, какво трябва да се промения в българското образование…
– Г-н Лазаров, първо поздравления и честито!
– Благодаря!
– Очаквахте ли да спечелите приза „Любим учител“ в конкурса на вестник „Струма“?
– Не и в интерес на истината бях много изненадан. В началото дори не знаех, че такъв конкурс съществува. Няма да забравя как една събота или неделя пред училище ме спря жена и ми каза, че е гласувала за мен на платформата на сайта на вестник „ Струма“ struma.bg. Така всъщност от нея разбрах, че има такъв конкурс. И даже си го записах на ръката, понеже имам навика да си записвам неща на дланта да ми напомнят за нещо. Впоследствие забравих, но същото се случи и след 2-3 дни. Тогава ученик ми каза, че е гласувал за мен. Проверих в интернет и видях, че наистина има конкурс. В началото мисля, че имах 30-40 гласа, но след това не съм следил развоя на нещата. Ученици обаче периодично ми напомняха, даже и в един часовете на класа ми казаха: Господине, Вие ще спечелите! Така че точно те ме мотивираха.
– По време на церемонията споделихте, че тази награда не е лично за Вас, а за целия колектив и ръководството на училището.
– Точно така. Всички предприятия, фирми, в който съм работил /по между другото те не са много/, са били с големи колективи. Зад индивидуалния успех и награда стоят много хора. В нашия случай дори и аз да имам някаква идея, то тя няма как да се реализира, ако не е подкрепена от колектива, ако ръководството не е зад теб. В този смисъл аз никога не определям наградите като индивидуално постижение.
– Г-н Лазаров, четейки визитката Ви първият въпрос, който ми се „набива в глава“, е, каква е връзката между счетоводството, националната сигурност и физиката?
– /усмихва се/. Всичко е много комплексно. Ще тръгна от средното си образование. Завърших Професионалната гимназия по икономика в Благоевград. Тук ще отворя една скоба, за да кажа, че бях много радостен да видя г-жа Велка Широканска на церемонията, която също бе сред наградените. Тя бе директор на ПГИ по мое време. Бяхме в един випуск с настоящата директорка на училището ни Драгомира Тасева и с предишната Василка Петрова /б.р. понастоящем старши експерт по информатика и IT в РУО/ и за всички нас присъствието на г-жа Широканска бе много приятна и вълнуваща изненада. Завърших специалност „Секретар-администратор“ и счетоводството ме влечеше. Още като ученик обаче бях убеден, че ще съм учител, но по-скоро се двоумях между природни науки и математика. В 6 клас по химията ме запали г-жа Трайкова /лека й пръст/, която ми беше учител в нашето училище. Интересът ми по физика се породи покрай г-жа Спасова. Тя ми беше класен ръководител тук. Така че и химията, и физиката са моя страст, а от друга страна, счетоводството е тясно свързано с математиката.
Отидох на кандидатстудентски изпит и по математика, и по физика в Югозападния университет. Спомням си, че тогава за едно място се бориха по 10-15 човека. Приеха ме на първо класиране, като желанията ми бяха „ Физика и математика“ след това „Математика“ и „Химия и физика“. Избрах „Педагогика на обучението по химия и физика”, защото е бинарна специалност, дава възможност двете науки да се изучават в едно и не съжалявам за избора си. Тогава бе много труден период и родителите ми изпитваха сериозни финансови затруднения да обезпечат следването ми. Преди да стана студент, работих една година. Така спестих пари и с тях платих таксите за първите два семестъра. Именно по тази причина реших, че ще започна да ходя на студентска бригади. Кандидатствах, но по това време /2006 г./ България все още не беше в Европейския съюз и за да отидеш в Англия, трябваше да минеш редица интервюта. Дори записах ускорени курсове по английски, тъй като в гимназията учех френски. В крайна сметка ме приеха. На едно от интервютата ми казаха, че съм одобрен, и заминавам в края на месец май. Отидох във Великобритания без никакви очаквания…
…просто на работа за няколко месеца
– Точно така. Идеята ми беше да изкарам пари, за да продължа образованието си. Така и се случи. Спестих пари, платих си обучението за втори курс, а междувременно учих интензивно английски език. Между 2 и 3 курс пак кандидатствах. Този път процедурата бе много по-лесна. Спомням си, че от 30 студенти само двама знаехме английски. Започнах работа в пакетажен цех, като ме обучаваха да работя на машина за опаковане на плодове и зеленчуци. Един ден при мен дойде шефката ми тогава и ме попита какво съм завършил. Обясних й че имам специалност за офис администратор и тя ми каза: „С твоя английски може да ти предложим друга работа. Но трябва да обещаеш и да изпълниш следното условие – поне 5 години да идваш във Великобритания”. Предложиха ми да съм асистент-счетоводител. А условието за 5-годишния срок бе продиктуван от факта, че трябваше да премина специализиран курс, като разходите за това обучение, които не бяха никак малко, бяха поети от работодателите ми. Аз се съгласих, но впоследствие взех да обмислям, да се притеснявам как точно ще съчетавам работата, даденото обещание и следването си в университета.
– Бил сте изправен пред дилемата дали да работите и да се развивате във Великобритания, или да продължите да учите за учител по химия и физика.
– Да, но се намери решение. Хубавото, е че работодателите ми проявиха разбиране и се съгласиха, докато завърша да ходя от май до ноември, или за около половин година. Така успях да придобия бакалавърска степен, след това близо 10 години бях целогодишно във Великобритания. В процеса на работата ми предложиха от асистент-счетоводител да стана счетоводител. Задълженията ми бяха свързани със счетоводни операции на фирмата, която включваше магазин с размерите на хипермаркет от големите вериги тук, няколко ферми – за меки плодове и за животни, като персоналът, ангажиран целогодишно, наброяваше между 200 и 400 човека. Аз обаче знаех, бях убеден, че един ден ще стана учител, а този ден ставаше все по-близо и по- близо.
Няма да забравя как през 2014 г. ми се обади тогавашният директор на училището в Кресна и ми предложи да стана учител. Споделих това с шефа ми в Англия, който каза: „Ти много искаш да си учител, нали?”. Аз отговорих положително, при което той се зае да ми търси ученици да идват при мен на частни уроци.
– По физика и химия?
– Да, по физика и химия. Изпрати ми включително и собствените си две деца – син и дъщеря, а аз събирах група и й преподавах в събота и неделя. Разбира се, тези действия на работодателя ми бяха с цел.
– Един вид да задоволите тази своя потребност, желание да сте учител и да не се приберете в България.
– Аз всеки път му казвах, че учителската работа ми доставя удоволствие и той се опита чрез даването на частни уроци да ме задържи. В крайна сметка, споделяйки полученото предложение, шефът ми ме пусна за 6 месеца. Дойдох през месец ноември и останах до април. Мястото по заместване на колега бе до юни, но получих обаждане, че трябва да се връщам на работа в Англия. Вече през 2020 г. с тогавашната ми приятелка и настояща съпруга взехме решение окончателно да се приберем в България. По стечение на обстоятелствата точно тогава с мен се свърза г-н Борис Иванов /б.р. директор на училището по това време и дългогодишен учител по химия и биология/. Аз и до ден днешен съм му много благодарен. Каза ми, че ще се обяви място за учител и държи много да си подам документите, още повече че самият той ми е бил учител и много добре ме познава.
Така кандидатствах и през 2020 година започнах работа. Много съм горд, че съм част от колектива именно на СУ „Пайсий Хилендарски” – Кресна.
– При положение, че в началото във Великобритания сте получавал по 2000 паунда месечно, едва ли е удачно да правим сравнения с учителските заплати в България.
– Още си пазя фишовете от заплата, която вземах през 2014 г., когато дойдох като учител по заместване. Тогава се разписвах срещу 240 лв. месечно. И да, в края пребиваването си в Англия получавах в пъти повече от тези 2000 паунда, с който започнах, но за мен не всичко е пари. Убеден, че един човек /както е и един камък/ си тежи на мястото. Мотивът ми в никакъв случай не е финансов. Както казах, винаги съм искал и бях сигурен, че ще стана учител. Просто се наложи малко да изчакам, защото времената бяха такива.
-А тормозеше ли Ви това, че работите едно, но мечтаете да се реализирате в друга сфера.
– О, да при това много. Но намерих баланс. Счетоводството никога не ме отвръщавало, напротив, а и има пряка връзка с математиката. Хобито ми – фотографията, пък е свързано с природните науки. Така че нещата до известна степен се препокриваха.
– А къде е мястото или каква е ролята на националната сигурност?
– Аз съм човек, който обича да експериментира, да пробва различни, нови неща и да се „гмурка в дълбокото”. Интересът ми към „Национална сигурност – публична администрация” се породи именно от факта, че е нещо по-различно. През 2012-2013 г. четох интервю с тогавашния министър на върешните работи, че това ще е една от професиите на бъдещето, а и освен това е много задължаваща. Започнах да се интересувам и установих, че в Правно-историческия факултет на Югозападния университет се предлага подобно обучение, макар че тогава бе само като магистърска програма, а сега я има и като бакалавърска. Казах си: защо да не пробвам? Записах задочна форма, със срок на обучение две години, тъй като съм завършил друго професионално направление. В интерес на истината в началото ми беше интересно, но този интерес много бързо премина. Там нещата до голяма степен са свързани със законови тълкувания, аспекти, не е като точните науки – математика, физика, химия. Ако трябва да бъда честен, до голяма степен се демотивирах и заради задочното обучение. Дават ти материалите и ти се готвиш. Едно е когато пред теб има човек. Аз не харесвам думата преподавател, а учител, защото учителят учи и учениците, и учи себе си, а преподавателят нещо дава. Разбира се, има го глагола дава, но учител е по-хубаво като терминология. Може би точно това ме отказа. Но пък има доста неща, в който скачам. Не знам какво е, но искам да пробвам.
– Какво друго сте пробвал?
– Като ученик много исках да се занимавам със спорт. Тогава много модерен беше футболът, но аз исках и опитвах да съм различен. И макар че ритах с приятелите, наблегнах на баскетбола. В нашето училище имахме много силен отбор, ходехме на състезания, включително и на национално ниво. Но и това бързо ме отказа. В Гимназията по икономика нещата бяха различни. Там влизаш на по-високо ниво, започваш да учиш нови предмети, например стенография, машинопис… те отнемаха много от времето ми и така спрях със спорта.
– Г-н Лазаров, мнозина биха се запитали, да не кажа зачудили как и защо човек зарязва подреден живот, солидната заплата, за да станете учител в Кресна. Ще разкажете ли малко повече за ежедневието си в Англия.
– Бях в град Херефорд, което е Уелска Англия. Намира се на 5-10 мин. от Уелс и на 4 часа северозападно от Лондон. Много е интересно, хубаво. Но в същото време и отблъскващо, защото нямаш социален живот, само работа. Имаш един почивен ден, в който пазаруваш, зает си с домашните задължения. В никакъв случай не съжалявам за този период от живота си, но за мен учителската професия не може да бъде заменена от никоя друга!
– Ако трябва пак да извървите целия този път с ученето, предизвикателствата…. бихте ли избрал да станете учител?
– О, да! Със сигурност! Пак щях да съм учител, пак щях да мина по същия път и пак в Кресна. Просто тук ми е мястото, така го усещам.
– Споменахте, че във Великобритания сте срещнал любовта и сте създали семейство.
– Да, със съпругата ми се запознахме във Великобритания. Тя е от Русе. След завръщането си се установихме и живеем тук, в Кресна. Имаме дъщеричка на две години и половина, казва се Ая. Стараем се да я възпитаме преди всичко да бъде човек, а оттам нататък тя си зае какъв път ще избере.
… например химия, физика или математика?
– Жена ми изпрати едно клипче. На лавиците вкъщи имаме много книги – и художествена , и научна литература. И Ая взема биологията. Така че може и да има нещо заложено, някакъв ген.
А иначе, ако трябва да бъда честен, най-много ми тежи, че не отделям достатъчно време на съпругата ми и дъщеричка ни. Обикновено се прибирам от работа към 15 часа, а често и по- късно. В повечето случаи съм буквално като „изцеден”, пия едно кафе, пак сядам на компютъра, а Ая е точно в тази хиперактивна възраст. Има нужда от необходимото внимание, да не говорим, че всичко, което се направи, при нея е свързано с въпросите „Как? Какво? Защо?”. Често отнасям критики и жена ми се сърди, че не отделям достатъчно време. В това отношение съм длъжник на семейството си.
– На фона на дефицита на педагогически специалисти по математика и природни науки въпросът ми е дали трудно ли сте си намерихте работа, ще е по-скоро риторичен.
– Това, което ми прави впечатление, е има все по-голям „глад” за учители по химия, физика, математика, за биологията да не говорим. Миналата година записах СДК /следдипломна квалификация/ за учител по „Човекът и природата”, защото исках да натрупам знания по биология. Много е важно учителят да е специалист в съответната предметна област. На фона на това има училища, които изпитат все по-големи трудности да намерят учители по тези предмети. Дори и след като започнах работа, а и към настоящия момент продължавам да получавам предложения да започна в едно или друго училище. От Югозападния университет ме поканиха да запиша докторантура. Така че проблемът с кадрите, учителите по тези предмети, е наистина сериозен.
– Това е така, но Вие сте си намерил мястото. Ще споделите ли с каква нагласа влязохте в училище? Как Ви приеха учениците?
– О, беше едновременно много интересно и трудно. Хванах точно периода на ковид пандемията и онлайн обучението, а в същото време нямах никаква представа какво е „Тиймс” / б.р. платформата на МОН за обучение в електронна среда от разстояние/. Освен това ме хвърлиха направо в „дълбоките води” и ми повериха класното ръководство на 11 „а”.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
За преживяванията на младия учител в училище, как успява да мотивира учениците си и да намери път към тях и не на последно място за направените сравнения между българската и английската образователна система, четете в следващия брой на вестник „Струма”.
Божееее! Секретарка от икономиката!