Единственото ново е историята, която не познаваме.
Теодор Рузвелт
2017-а е юбилейна – навършват се точно 470 години, откак княгиня Олга, управляваща Киевска Рус, е причислена към лика на равноапостолните светици. Българският произход на княгиня Олга десетилетия наред, до ден-днешен, се премълчава от руската историография. И днес изопачават историята. Като гафа с президента Путин на 24 май, че кирилицата дошла от македонските земи! Нищо че авторитетни руски учени като Дмитрий Лихачов подчертават, че е създадена в края на ІХ век в Плисковско-Преславската книжовна школа. Какво да кажем за нелепата измислица, че българите са татари?! Това и досега го пише в учебниците на съседна Р Македония…
На 27 септември 1837 г. един велик руснак българофил, Юрий Венелин, възмутен пише на Васил Априлов: „Вие сте чели 1-ви том на Историята на Карамзин, в която Българите са обявени за Татари. Карамзин, както и цяла Европа нямат ни най-малко понятие за вас. Но Карамзин пише по изводите на Тунманн (Швед), който тъй добре ви познава, както аз познавам жителите на Луната!“.
Как се изопачава историята? Чрез post factum измислени факти. Или чрез „тънка операция“ на древните извори. Изопачаването почва с преписване от безсъвестни монаси на древни хроники. Резултат: важни факти се игнорират, изчезват от следващите преписи. На тяхно място се вмъкват измислени или изопачени събития и дати.
Върхът на изопачаване е „Степенная книга“, своеобразна историко-религиозна енциклопедия, съставена от митрополит Макарий (1542-1563) по време на московския цар Иван ІV Грозни.
ЗАЩО Е НАРЕЧЕНА СТЕПЕННА КНИГА?
Защото в нея руската история е уподобена на стълба, водеща руския народ към Бога. Степени на „стълбата“ се явяват поколенията руски „самодържци“. На всяко поколение, от Свети Владимир до Иван Грозни, съответства отделна „степен“.
За времето на съставяне на Степенна книга не съществува единно мнение. Неин автор считат митрополит Киприан. Българин, но го премълчават или го пишат сърбин. В текста присъстват позовавания на митрополит Макарий (1542-1563) като инициатор на създаването й. Във връзка с това има спорове – явява ли се Макарий автор на Степенна, при когото са извършени преработки и допълнения към древния текст, съставен от митрополит Киприан (поч. 1406 г.). Но автентичният, изначален паметник на древната „Киприанова“ Степенна неусетно, неотклонно се свива. Затова съвестни изследователи смятат: „Степенная книга“ е манипулативно редактирана при митрополит Макарий. При цар Иван ІV Грозни, когато почва системно, целенасочено изопачаване на руската и европейска история. Руски автор отбелязва: „Главната цел на „Степенна книга“ е апология на руското самодържавие, освещаване на неговия съюз с църквата“.
Един голям руски учен, живеещ на границата между царска и болшевишка Русия – А. Шахматов, описва технологията на фалшификацията: 1) чрез „вставки“ (допълнения) в летописа се изкривяват събития, оклеветяват стойностни личности. 2) чрез съзнателно цензуриране на текстове при преписа на ръкописа завинаги се „погребват“ неудобни истини. Това става векове преди британският писател Джордж Оруел в своя роман-антиутопия „1984“ да пише: „Не беше възможно да се установи кое в легендата е истина и кое измислица. Историята като стар пергамент се изтриваше и се пишеше наново толкова пъти, колкото беше необходимо. И не съществуваше начин да се докаже, че е била направена фалшификация. Всичко чезнеше в света на сенките, в който дори годината не беше сигурна“.
Защо споменаваме „Степенная книга“? Защото Житието на княгиня Олга се явява преддверие на този казионен панегирик. В него е кодиран мегафалшификат, премълчаващ българския произход на княгиня Олга и нейния внук Св. Владимир, Покръстителят на Киевска Рус. Личности, въвели Киевска Рус в младата Европейска цивилизация. Някак не върви да признаеш, че в Русия първите духовни водители и държавници са българи!
През 1887 г. обаче в Русия се случва нещо неочаквано. Един монах, блестящ църковен учен, архимандрит Леонид, описвайки архива на починалия граф Уваров, открива древен ръкопис, с който „слага кръст“ на вековна лъжа: че княгиня Олга била, ако не славянка, то с варяжки (скандинавски) произход.
Юли 1888 г. публикува документа в „Русская старина“, приложен към авторска статия „Откуда родомъ была святая княгиня русская Ольга?“. Това
ПРЕДИЗВИКВА ШОК В РУСКИЯ НАУЧЕН ЕЛИТ.
Текстът заплашва да преобърне руската история. Не става само дума за родното място на Олга. Дотогава се смята, че е родом от глухо селце близо до град Псков. Ето шокиращия текст, скрит в „Краткий Владимирский летописец“ от ХV век: „Игоря же (Олегъ) жени въ Болгарехъ, поятъ (взе) за него княжну именемъ Олгу. И бысть (беше) мудра велми (много)“.
За пръв път е публикуван документ, доказващ южния (балкански), а не северния (руски) произход на княгиня Олга. Великоруският шовинизъм е кръвно наранен, озлобен. В обемна статия в два броя в „Киевска старина“ И. Малышевский неубедително се опитва да опровергае откритието.
Публикацията на арх. Леонид взривява научната общественост, десетилетия наред разпъвана между „норманската“ и „славянската“ теза за произхода на княгиня Олга, респ. на Киевска Рус. Изведнъж всичко рухва. Ударът с горчивата истина иде от неочаквана посока! Опровергано е от векове битуващо, официално мнение, че Олга е псковитянка. Съгласно „Повесть временных лет“ Олег довел на Игор жена от Псков на име Олга, когато била на 7-10 години.
Арх. Леонид доказва, че град Псков възниква век по-късно. Цитира превод от ХІV в. на Манасиевата хроника, дето българският град Плесковъ (Плиска) се споменава в контекста на събития от времето на византийските императори Василий ІІ и Константин (976-1028). „Този цар Василие разби Самуила, царя на българите, два пъти и превзе Бъдин (Видин) и Плиска, и Велики и Мали Преслав“.
Много скоро след публикацията на арх. Леонид пристъпват към йезуитска тактика: негласно премълчаване досадното откритие на арх. Леонид за българския принос в създаването на руската държава и култура.
В перманентно „ставащата История“ обаче има тънки невидими нишки, свързващи сякаш завинаги погребани факти, събития, личности. Погребани, щото не са стигнали до наши дни заради безсъвестни монаси-преписвачи на вехти ръкописи.
Истината погива, ако не влезе коректно в по-късни преписи. Но има и друг начин да оцелее. Шифрова се в предания и легенди. Неслучайно големият траколог проф. Александър Фол използва израза „устна историческа памет”, „в която дремят знанието/познанието. Пробудени, те се възпроизвеждат в действия, а и пораждат нови мислени идеи, които не оформят структурирани силогизми, а връхлитат като огнени проблясъци“.
Такъв „проблясък“ иде 106 години след откритието на арх. Леонид, „реанимирало“ погребана истина за българския произход на княгиня Олга. 106 години, когато 1994 г. д-р Илиана Чекова записва в Мелник предание за княгиня Олга, чието рождено име е Елена. Това
ДРЕВНО ПРЕДАНИЕ ХВЪРЛЯ СВЕТЛИНА
относно няколко детски години, които княгиня Олга по здравословни причини прекарва в Мелник. Преданието е записано от д-р Илиана Чекова и е свързано с т.нар. Болярска къща, чиито руини стоят до ден-днешен.
Било ли е възможно тогава, в края на ІХ век (Олга е родена 890 г.), Мелник да бъде безопасен за боледуващата внучка на княз Борис Покръстител? Да, при княз Борис и Симеона почти цяла Македония е в пределите на България.
Как Илиана Чекова научава? „Преданието, записано от мен в Мелник е плод на колективното научно и художествено творчество на Негово Преосвещенство епископ Нестор, покойния монах Рилец – библиотекар в музея на Рилския манастир, и учителя Васил Божиков от Мелник. Следата към Мелник ми беше подсказана от журналистката Елена Димитрова и от проф. Василка Тъпкова-Заимова. Преданието за Олга е свързано с т.нар. „Византийска къща“ в Мелник, като се смята, че тя е построена тук във връзка с пристигането в Мелник на княгиня Олга – внучка на българския княз Борис. Тук тя живяла продължително време, за да се лекува“.
Големият наш историк Иван Дуйчев, проникновен познавач на миналото на Мелник, отбелязва: „В началото на Х в. границата между Византийската империя и българската държава минавала твърде близо на север от този голям крайморски град. В землището на Мелник върху високите скали вече съществувала яка крепост, от която бдителният взор можел да долови всяка заплаха от далеч“.
Важен знак за древността на едно селище са артефактите. Те хвърлят светлина върху това какъв е първоначалният вид на Болярската къща, разположена в квартал Чатала. Неслучайно тук е построен малък кокетен дворец за боледуващата от бронхиална астма принцеса Елена (бъдеща княгиня Олга). Археоложката Виолета Нешева: „От стратегическа гледна точка това възвишение е най-удобното за заселване място в града. То доминира по височина, има добри визуални и пътни връзки с останалата му част (включително и със Славова крепост). От епохата на Средновековието е останало до днес наименованието му „болярски квартал“.
КЪДЕ Е РОДЕНА ЕЛЕНА-ОЛГА?
След като 1888 г. арх. Леонид доказва, че княгиня Олга не е родена край Псков, а в Плиска, първа столица на Дунавска България, проблемът е кога точно е родена. Проблем, усукан като „Гордиев възел“, чието „разплитане“ изяснява много. Съгласно „Повесть временных лет“ Олег оженил Игор и Олга 903 г., когато принцесата навършила 12 години. Няма основание да се съмняваме в датата. Което означава, че в божествения Мелник тя се лекува между 893-900 г.
Времераждането и местораждането на Олга са взаимно зависими, доколкото са свързани с форсмажорно събитие: преместване на столицата от Плиска в Преслав. То било свързано с отстраняването от трона на старшия син на княз Борис и възкачването на Симеон. Датата на преместване е 893. Към темата „рождено място“ на Олга има отношение от гледна точка на установяване горната темпорална граница. Т.е. Олга е родена преди 893 година, когато на власт е Владимир Расате (888-892).
ФАМИЛЕН ПРОИЗХОД И СОЦИАЛЕН СТАТУС
Следващият проблем е произходът. Не етническият, а фамилният – кои и какви са родителите. Чия дъщеря е Олга? Версии много, но основни са: княз Борис, дъщеря му Ана, синове Владимир и Симеон. Руските версии – дъщеря на обикновени родители (варяги или славяни) – през 1888 г. арх. Леонид праща в „кошчето лъжи“.
В търсене бащата на Олга, „ровим“ в семейството на княз Борис. Пръв най-малкият син Симеон. За да стане княз 893 г., преминава сложна процедура по отказ от монашество. Невъзможно е да бъде баща, както твърди проф. П. Добрев. Когато поема властта, Олга е на 3 години.
Княз Борис имал четирима синове и две дъщери. Научаваме го от преписка към италианското Чивидалско евангелие. Йордан Вълчев доказва, че са трима синове (Владимир, Симеон и Яков). И две дъщери – dei ancella Praxi, т.е. раба божия (монахиня) Евпраксия, и Ана“.
В 1941 година в своя труд „Какво е дал българинът на света“ Стилиян Чилингиров лансира хипотеза: Олга е дъщеря на княгиня Ана, дъщеря на княз Борис, омъжена за неговия близък съветник княз Сондоке. Т.е. Олга е племенница на Симеон Велики. Това обяснява целта на политическия брак между малолетните тогава (903 г.) Игор и Олга; брак, подпечатал съюза между Преслав и Киев, насочен срещу Византия, маджари и печенеги.
Има още една версия: баща на Олга е ослепеният княз Владимир Расате. Но виси във въздуха, неподкрепена дори косвено. Но звучи приказно: „През 902 година княз Олег идва в Преслав да търси съпруга от знатен род за своя брат Игор (анонимният автор не знае, че Олег е чичо на Игор!), който е владетел на Киевска Рус. Цар Симеон го посреща радушно и му представя млади български аристократки. Олег най-харесва племенницата му Елена, дъщеря на ослепения по-голям брат Владимир Расате, който преди него бил на престола. Още по пътя й дават ново име – Олга, и така я представят на Игор. Той е заслепен от нейния чар. Женят се и тя става Велика княгиня на Киевска Рус“.
Текстът има два препъникамъка. Първият: нравствен, свързан със сваления ослепен баща, княз Владимир. Вторият: 903 г. Игор и Олга са още деца. Тъй че не може да става дума за „еротично заслепяване“.
Но версията има рационално зърно. Но ако търсим в друга посока, не в облаците на фантазията! Надделява мнението, че ослепяването на Владимир, акт, присъщ на византийската традиция, е изкуствено пришит на българите. Още Васил Златарски се усъмнява в достоверността на единственото известие (хроника на абат Regino), че Владимир е ослепен. Нашият учен пише: „На пръв поглед това известие за жестоката разправа на Борис с Владимир би ни се показало странно и дори невероятно, като знаем за особеното религиозно и благочестиво настроение на Борис в това време. Тая странност и невероятност се още повече усилва с това, че нито един от византийските извори, които говорят за Владимир, не споменават нищо подобно“.
За да отговорим на въпроса относно изпращането на непълнолетно момиче в чужд двор, да се взрем във външната политика на Симеон Велики. А тя, оказва се, стриктно следва политиката на сваления брат. Защо? Недоучени учени твърдят: княз Борис свалил от власт сина си заради опит да върне езичеството и поради разгулния начин на живот. Всъщност е свален заради опит да изгради стратегически съюз с немския крал Отон І. Странното е, че Симеон продължава линията на сваления брат. Особено след 907 г., когато Борис предава богу дух. Какво означава? Че обвинението срещу Владимир Расате, че се борел за връщане на езичеството, е скалъпено, клевета. Народният събор в Плиска 893 г. снема Владимир заради разминаване с бащата по стратегически външнополитически приоритети. Такъв „грях“ съвършено изключва жестоко наказание, на което едва ли бил способен приелият монашество Борис.
Че Симеон продължава външнополитическата линия на конфронтация с Византия, обратно на бащините съвети, го казва чужд автор. Католическият посланик в Константинопол Лиутпранд Кремонски (Liutprands von Cremona). Посетил два пъти Византия (946 и 968 г.), решава ребуса. Той пише за политиката на цар Симеон: „По това време империята в Константинопол управляваше Лъв Порфирогенет, син на император Василий и баща на същия този Константин, който досега е жив и благополучно царува. Българите управляваше Симеон, храбър воин, християнин, но зъл враг на своите съседи – гърците“.
Този факт имплицитно (скрито) доказва: отношенията между Симеон и по-големия брат се нормализират. Щом Симеон продължава след 907 г. външнополитическата линия на Расате. Този факт „прескача“ нравствения препъникамък и обяснява специалните грижи, които Симеон полага за поболялата се принцеса Елена, пратена да се лекува в Мелник с неговия божествен микроклимат.
ПОКРЪСТВАНЕ ИЛИ КРЪЩЕНИЕ?!
Темата e свръхделикатна: извори и автори си противоречат. Истината е забулена. Кога, къде, най-важното – как, при какви обстоятелства Олга приема християнството? Почти всички версии изхождат от съмнителна презумпция: по рождение Олга е езичница. Проблемът е: къде точно и кога приема християнството?
Най-древният извор „Повесть временных лет“ сочи, че е покръстена 955 г. в Константинопол. Лично я кръстили император Константин VІІ Багрянородни и патриарх Теофилакт: „И было наречено ей в крещении имя Елена, как и древней царице-матери императора Константина І“. Сцената на покръстване е украсена с историята как мъдрата Олга надхитрила византийския цар. Той се удивлявал на нейния разум и красота, поискал да я вземе за жена, но княгинята отхвърлила претенциите, контрирайки: не подобава на християнин да се сватосва с езичница. Тогава я кръстили. Това е официалната fake (фалшива) версия, залегнала в „Степенная книга“, Библия на Руската държава и църква от края на ХVІІІ в. до наши дни.
Същата е позицията на нашата Православна църква: „Нейното сърце било пленено от евангелската истина. Олга не се решавала да приеме кръщение в Киев, понеже се страхувала от вълнения между старейшините и народа, които, като езичници, не били разположени към християнската вяра. Княгиня Олга искала лично да види всичко най-хубаво в най-хубавата вяра, за да я възприеме с пълно убеждение на ума и сърцето. За тая цел в 955 г. тя се отправила в Цариград. Там император Константин Багренородни я приел с големи почести. Патриарх Полиевкт я наставил във вяра и я удостоил със Св. кръщение, в което тя била наречена Елена“. За кой ли път сляпо следване руската позиция? Всъщност пътуването е 857 г.
Император Константин VІІ Багренородни бил греховен плод (незаконен син) на император Лъв Мъдри (886-912) и знойната красавица Зоя Карвонопсида (в превод Огненоока). Има нелепа ирония в руската версия от гледна точка на еротичните щения на императора. Роден 905 г., в 957 г. прехвърля 50-те години. В ония времена хората рядко надживявали 40 години. Самият император ще „хвърли топа“ 2 години след визитата на Олга. Ако вярваме на „Повесть временных лет“, там се говори за възхитата на императора от младата, цъфтяща красота на княгиня Олга. Нищо че е родена 890 година! Нищо че е с 15 години по-възрастна от ухажващия я император. Тя уверено наближавала 70-те!
Императорът бил проникновен учен и изящен писател. В своя труд „За управлението на империята“ описва приема, който дал на 9 септември 957 г. на Helga Россена, т.е. Олга руската. В друго съчинение, „За церемониите във Византийския двор“, странно! – и в него не споменава за „покръстената“ от него княгиня Олга! Историци перфекционисти фиксират несъответствието. Сред тях арх. Леонид: „Император Константин Багренородни, описвайки приема на Олга в неговия двор, съвсем премълчава за нейното кръщение. Затова някои мислят, че Олга била тайна християнка още преди пътуването в Цариград“.
Къде е истината? Отговорът е в нейното име. Кое е изначалното, рождено име? Helga, Олга или Елена? След откритието 1888 г. на арх. Леонид, че е българка, родена в Плесковъ (Плиска), ракурсът на търсенето изисква друга посока. Щом като твърдят – и летописи, и авторски извори, и казионна историография, че Олга е родена около 890 година и като се има предвид, че България години преди това е християнизирана, логиката ни помага. Тя, внучка на княз Борис и племенница на цар Симеон, още след раждането е кръстена. Толкова е просто! Пътуването до Цариград да се покръсти е великоруска измишльотина.
Къде е кръстена, няма спор? В Плиска, столица до 893 г. Но от кого? Кой върши ритуала кръщение? Високият социален статус на новородената принцеса изисква високопоставен духовник да я въведе в Христовата вяра. Кой? Климент Охридски, съратникът Наум или…
Да обясним… След смъртта на Методий 885 г., Кирило-Методиевите ученици, изгонени от Великоморавия, през Белград пролет 886 г. пристигат в Плиска. Есента същата година Климент е пратен в Македония да основе Охридската книжовна школа с център Кутмичевица. Наум остава в Плиска, основава манастира „Св. Пантелеймон“, близо до бъдещата столица Преслав. В Плиска Наум остава до края на 893 година, белязана с Народен събор, официално детронирал старшия син на Борис, Владимир Расате, и възкачил Симеон. Борис и Симеон изпращат Наум в Македония в помощ на Климент Охридски. Огромната област е разделена на две части, всяка от които в духовно-религиозно отношение се управлява от двамата съратници. Неслучайно в житията им те са уподобени на св. Кирил (Климент) и св. Методий (Наум).
От 889 до 893 година Наум е в Плиска, създава Плисковско-Преславската книжовна школа. В този отрязък от време, около 890 г., се ражда дете, кръстено с име Елена. Това е бъдещата княгиня Олга.
Изкуството отдавна е дало знак кой е духовният кръстник на Елена, внучката на княз Борис. В манастира „Св. Наум“ на Охридското езеро има стенопис, датиран 1806 година. В стила на традицията изографисан върху същия сюжет: сцена на кръщение. Името на манастира подсказва: на стенописа виждаме Св. Наум, кръщаващ новородено. Изкуствоведи смятат и твърдят, че е щерката на княз Борис. Абсурдно! От хронологична гледна точка. Първата дъщеря Евпраксия, пленена от византийците, тайно приема християнството години преди да бъде покръстен княз Борис. Разменена за виден византийски аристократ, до края на живота остава монахиня. Втората дъщеря, Ана, омъжена за Сондоке, е кръстена вкупом с двореца 865 г. Но това е време, когато Климент и Наум са във Великоморавия с Кирил и Методий. Чак 886 г. пристигат в България. Твърдението, че на стенописа е изобразено кръщенето на Борисовата щерка, е нелепо.
Предвид стенописа, изографисан върху по-стар, но със същата тема, можем да приемем: там е изобразена дъщерята на княз Владимир Расате. Ритуала лично води Наум в Плиска. Едва ли случайно събитието е увековечено на стенопис в манастира „Свети Наум” край Охрид. Защо Расате е баща на княгиня Олга? Защото тогава по-малкият брат Симеон е още монах, а до 892 година Владимир е на трона. Щерката Елена-Олга е родена през 4-годишното управление на Расате (888-892). Сюжетът отговаря на ранга и социалния произход на детето. Логично и държавно-правно е Наум да е духовникът, тържествено извършил кръщенето на новородената принцеса.
НЕУДОБНИЯТ ПРЕЗВИТЕР ГРИГОРИЙ
Една мистериозна личност още повече „обърква картите“ на фантазните привърженици на мита за приелата християнска вяра Олга във Византия. Личност необикновена, включена в свитата на Олга при визитата 957 г. в Константинопол. Изворите за Григорий са повече от бедни. Това отбелязва арх. Леонид. Удивен: какво търси свещеник в свитата на езичница княгиня?! „Признавайки, съгласно свидетелството на летописеца от ХV век, българския произход на Олга, ние получаваме чрез това друго по-достоверно и по-целесъобразно осветляване на най-важното от събитията в нашата древна история: приемането от нея на християнската вяра. При това, макар откъслечни, но достатъчно определени, известията за нейния духовен наставник и спътник в Цариград, българският презвитер мних (иеромонах) Григорий, придобиват пълна достоверност“.
Че спътникът на Олга не е обикновен, разкрива арх. Леонид. „Българският презвитер-монах Григорий, бивш сътрудник на българския цар-книголюб Симеон, мъж просветен, преводач на две гръцки хроники: на Георгиос Арматол и Иоан Малала, оставил България след смъртта на Симеон и оказал се в двора на руската княгиня Олга – е личност, досега ненапълно изяснена. Сега, когато стана известен българският произход на Олга, появата в езическия двор на Олга на български презвитер, станал неин главен наставник в християнството, а вероятно и във външната политика – пояснява твърде много, досега неясно в нейните действия“.
Следва логичен извод, разкриващ имплицитната връзка между присъствието на духовник в свитата на „езичница“ Олга, и как император Константин VІІ лично с почести я приема. Но премълчава в съчинението „За церемониите…“, че я покръстил!
Това доказва: Олга не била и тайна християнка. Родена в Плиска, там кръстена, когато Олег отвежда 12-13-годишната принцеса за жена на княз Игор, той отлично знаел това. Не било нужно Олга да крие от народ и управници този факт.
Знае го и византийският император. Неслучайно отбелязва гордото, достолепно поведение на княгинята по време на приема (9.09.957 г.): „Великата княгиня пожела да стои настрана дотогава, докато другите княжески особи не бяха въведени от церемониалмайстора, и не се поклони (както те) на императрицата до земята. След това тя наклони леко глава и седна на същото място, дето стоеше“.
Резонен въпрос: наистина ли императорът не знаел, че приема християнка? Едва ли. От 928 година, когато в Преслав идва внучката на Роман Лакапин, омъжена за сина на Симеон Велики, цар Петър, в Константинопол всичко знаят. Това, че внучката на княз Борис управлява могъщата Киевска Рус; че трябва да се съобразяват с нея.
ЗАГАДЪЧНИЯТ ПЛЕМЕННИК
В свитата на княгиня Олга, наброяваща 108 души, има още едно странно лице, представено в изворите за неин племенник. Някои учени допускат, че това е рано изчезналият от изворите най-малък син на Симеон – Боян, с християнско име Вениамин. „След смъртта си – пише В. Златарски – цар Симеон оставил четирима синове, от които най-големият Михаил бил от първия му брак, а другите трима: Петър, Иван и Вениамин, който носел още народното име Боян, били от втория му брак със сестрата на болярина Георги Сурсувул“.
Цар Петър не се оказал достоен наследник на великия баща. Това обяснява засиленото византийско влияние, налагано от амбициозната царица Ирина, определяща политиката на слабоволния съпруг. След бунт на по-малкия брат на Петър, Иван, потушен с византийска помощ, България изпада в още по-голяма зависимост. Византийското духовенство „наводнява“ българските земи, главна причина за появата на богомилството. Вениамин, известен сред народа с прозвището Боян, не приема отстъплението на Петър от политиката на баща им и емигрира при леля си Олга. Той е племенникът, чието име премълчават изворите; той съпровожда Олга в Константинопол.
За племенник на княгиня Олга споменава император Константин Багренородни в съчинението „За церемониите…“. Описва втория прием (9.09. 957 г.) и го споменава там, дето казва кои от свитата и колко са получили подарък в милиарси (сребърни монети), четем: „[След обяда] получили: нейният анепсий (племенник) – 30 милиарси, 20 посланици – по 12 млилиарси, свещенник Григорий – 8 милиарси…“.
СВЕТЛОТО ДЕЛО НА КНЯГИНЯ ОЛГА
След убийството на княз Игор от племето древляни (945 г.) Олга поема управлението на младата държава като регент на малолетния син Святослав. Чак 957 година, навършил пълнолетие, Святослав поема управлението на държавата. Но формално. Непрекъснато воюва. Практически държавата управлява Олга. Отнася се и до външната политика. Тя през 959 г. изпраща посланици във Франкфурт на Майн при германския крал Отон І (936-973) с цел установяване търговски отношения. А синът си останал езичник. Талантлив пълководец, имал фатална слабост: поддавал се на моментни изблици на ярост. Това довеждало до погрешни решения. Наследствена черта, която, подобно на бащата Игор, му коства живота. Причакан на Днепърските прагове от печенезите, на връщане от България към Киев, 972 година, три години след смъртта на майка си, е убит.
Олга умира 969 година на близо 80-годишна възраст. Погребана по християнски обряд, мощите й са пренесени 1007 г. от внука й Владимир І Святославович. Същият който ще покръсти цяла Киевска Рус. Точно преди 470 години, през 1547 година, княгиня Олга е причислена към ликовете на света равноапостолна светица. Дотогава в християнската история с такава чест били удостоени само 5 свети жени: Мария Магдалина, първомъченица Текла, мъченица Апфия, царица Елена Равноапостолна и просветителката на Грузия Нина.
Цяла Русия, Украйна, Белорусия я боготворят. Българката Олга. Наистина България много дължи на Русия. Главно освобождението от турско робство. Но великата нация, по-точно нейните управляващи, нямат доблестта да признаят приноса на Борисово-Симеонова България за интегрирането на Русия в Европейската цивилизация. Велико дело, почнато от княгиня Олга, продължено от Покръстителя на Киевска Рус, Св. Владимир, внук на великата българка и син на Святослав Игоревич.
Да, Великите сили си мислят, че като премълчават и изопачават приноса на малките нации, то е в реда на нещата. Недостойно поведение, на което тъй подхожда мисъл на полския поет и есеист Мечислав Яструн: „Всяко същество, дори надарено с огромни очи, е сляпо, докато не умее да вижда във времето или чрез времето“.
НИКОЛА СТОЯНОВ
