Малцина знаят, че на Антактида е увековечено името на морския капитан, покойния вече к.д.п. Никола Левенов-Левена. Левенов нос (Levenov Poin), така се нарича скалист морски нос на остров Брабант, архипелаг Палмър на ледения континет с координати: 64°02’13.0″ южна ширина и 62°15’57.0″ западна дължина. Именуването става на 19 май 2015 година, когато е включено в международния справочник за антарктическите наименования „Antarctic Gazetteer”. Новината тогава съобщава неговият син, к.д.п. Костадин Левенов, пише maritime.bg. и беше отразена в излизащия тогава вестник „Черно море”.
Кой е Никола Левенов? Роден е на 24 май 1941 г. в Разлог. Родът му е бунтовен, преселил се от гръцка Македония и е първият в него от поколения насам, починал от естествена смърт. През 1974-1975 г. командваният от него океански траулер „Буревестник” преминава заедно с още три наши риболовни кораба 50- градусовия паралел на юг към Антарктика. Едновременно с риболова, който извършва в антарктически води край остров Каргелен, той провежда и първите у нас изследвания на този изключително труден и непознат дотогава за корабите ни район. Синът му Костадин Левенов също е капитан. Внукът, който носи неговото име – Никола Левенов, продължава професията на своя дядо. Дъщеря му Мария Левенова стига до главен механик на германски контейнеровоз. Тя завършва в ТУ – Варна. Преди да постъпи на академична работа в университета, постепенно овладява степените на длъжността „корабен механик” на корабите „Албена”, „Околчица”, „Капитан Г. Георгиев”, „Рила”, „Тетевен”, „Милин камък”, на ферибота „Героите на Одеса”, на германски контейнеровоз. Така придобива квалификационната степен „Главен механик неограничена мощност”. А първото й морско кръщение става, когато още като дете заедно със семейството придружават баща си на рейс на транспортно-хладилния кораб „Златни пясъци”, с който проплават повече от 16000 морски мили.
Много са причините моряшките фамилии да пребъдат въпреки целия песимизъм за бранша – казва кап. Костадин Левенов и добавя: „Нишката на приемствеността не е прекъсната. Тя тръгва с усещането от бащините разкази за онова старо време, когато широко битувал моряшкият израз:
Старите бараби плават по корабите.
Ето сега именуването на един нос на остров в Антарктика на българския морски капитан Никола Левенов го потвърждава. Духът на големите ни моряци не остава завинаги погребан в полето на Нептун, той рано или късно възкръсва със заразяваща сила.
Как се стигна до Левенов нос в Антарктика? В комисията по антарктическите наименования към МВнР, слушайки за плаванията на български кораби в най-южните морета, решават да разследват за морското ни присъствие в района на Антарктида – обяснява кап. Левенов. Оказва се, че единственото присъствие е на няколко кораба на „Океански риболов”. Така 40 години по-късно възкръсва подвигът на първото морско изследване в антарктическия район от „Буревестник” с кап. Никола Левенов.
Сега от дистанцията на времето и поради факта, че баща ми вече е покойник, мога да каж а- той беше (и все още е!) голямо име в морската ни общественост. Следата, оставена от него, не е само на достоен човек, но и на един от най-големите професионалисти и луда глава. Сигурно и трите качества трябва да вървят заедно, за да ти стиска да си сложиш главата в торбата и да издържиш на множеството несгоди, особено около остров Каргелен в Антарктика, да опознаеш и опишеш бреговете му и накрая успешно да се завърнеш с „Буревестник”.
Помня го много добре – на ръст беше дребен, носеше обувки номер 38. Но както ми сподели един обикновен моряк:
Той беше малък човек, но голяма работа!
На 28 години става капитан на кораб (доколкото знам, един от най-младите в морската ни история). Нещо нечувано дотогава – по това време капитан се е ставало чак като ти побелеят косите (знаете как беше при социалистическия строй). И за да го провалят, започват да го изпращат на места, където уловът е много труден. Обаче „онова пишлеме, голобрадото капитанче” не само че не се проваля, ами слага в джоба си останалите. И на 30 години получава прякора Левена. Може да изглежда странно, но даването на прякор е голяма привилегия в неписания закон на моряка; това означава признание за равен със старите морски вълци. С него той остана известен и след смъртта си. За ненадминатите му и до днес резултати в улова негови колеги са казвали: ”Една риба да хвана повече от Левена, жива я изяждам!”. Мъжки момчета са били в риболова! Това като моряк го казвам. За съжаление има толкова много нюанси в този моряшки живот, че дори и да имах дар слово да ги обясня, пак трудно би се разбрало. Трябва да си бил, за да го знаеш. Колумб е казал: „Не стигат думи, които да разкажат и ръце, които да опишат всички чудеса на океана”.
И все пак, ще се опитам да опиша,
случилото се с ОРТ ”Буревестник”
през 1974-1975 година, когато баща ми бил на риболов в южния Индийски и Атлантически океан. Принудени са да търсят риба в крайните точки на планетата, заради въведената 200-милна зона. Районът е изключително труден, поради свирепите хидро и метеорологични условия. Освен това е непознат – там наши траулери дотогава не са риболували. На кораба разполагат само с дребномащабни адмиралтейски карти, лоцията е непълна. Липсват и така нар. наброски (записки) на моряци, които са плавали там. Така едновременно с улова той провежда и първите за нас изследвания на този арктически район.
След като риболуват южно от Чили и Огнена земя, с „Буревестник” се насочват към южната част на Индийския океан и в близост до остров Каргелен решават да сменят плагичния трал с дънен. Още на първото спускане, след като го вдигат, в него се оказват няколко (седем по разказа на баща ми) странни сандъка. В тях имало ипритови бомби от Първата световна война. Известно е, че ипритът е силно отровен газ, масово използван срещу германската армия в „Голямата война”. Докладва в управлението на „Океански риболов”. Предполагайки, че островът (френска юрисдикция) е използван за депониране на бойни отровни вещества от тази война и за да се избегне международен скандал му нареждат да изхвърли всичко зад борда и тихомълком да се отдалечи от района. След това наши траулери никога повече не отиват до остров Каргелен. Въпреки това „Буревестник” достига до най-южните ширини, извършва и там описание на водите, в които е плавал. (б. а. – сега на името на кораба е наречен глетчерът, разположен над Левенов нос – Буревестник).
Това, обаче не е
най- критичната му година като моряк,
продължава кап. Левенов-младши.
На 1 октомври 1977 г. два български и девет съветски траулера риболуват североизточно от Фолклендските острови, където Аржентина е наложила своя 200-милна зона. Група аржентински разрушители решават, че траулерите се намират вътре в зоната, заповядват им да спрат за проверка и да ги придружават до най-близкото им пристанище. Позовавайки се на международното морско право и на факта, че са в международни води, корабите отказват да се подчинят.
Аржентинските разрушители започват обстрел по тях със своите 145-милиметрови оръдия. Един от снарядите все още пазим у дома, като спомен от тези дни, добавя морякът.
Естествено накрая не могат да не се подчинят на такава военна сила и се предават. Схемата на аржентинците е щяла да сработи безотказно, ако както координатите на всички други кораби, така и на баща ми, бяха получени по изчисление. Неговото местоположение обаче е определено по Слънцето и доказва, че то е извън 200-милната зона. Арестувани са не само двата български, но и деветте съветска кораба.
Очертава се огромен скандал. Аржентинците бързо установяват, че ако пречупят баща ми и той се откаже от координатите си, ще могат да докажат вината на цялата риболовна флотилия. Обаче сирачето, чиито деди и прадеди са положили костите си в македонските борби, не се пречупва нито пред моралния, нито пред физическия тормоз, на който го подлагат.
Атакуват го от всички страни, включително със заплахи за семейството му в България. Държат го повече от 40 дни в карцера, от които 28 денонощия непрестанно с белезници зад гърба. Накрая се явява на скалъпен процес. Той е в такъв вид, че съдията го изгонва и нарежда първо да го отведат на баня и да придобие приличен вид на подсъдим.
По това време цялата преса в Латинска Америка гърми и иска смъртна присъда на капитана на риболовния кораб. Изкъпан и горе долу в нормален вид, той отново е на подсъдимата скамейка. Той се отказва от назначения му адвокат. Левенът сам поема защитата си и доказва по безапелативен начин, че е незаконно обстрелван и арестуван от аржентинските бойни кораби. Накрая на съда не му остава друго, освен да го освободи. Поради факта, че и съветски траулери са намесени в скандала, този случай остава дълбоко покрит и няма смисъл да търсите, където и да било нещо за него. Най-достоверни данни има само в семейния ни архив – подчертава кап. Левенов.
