Миналия петък всекидневникът за Югозападна България „Струма“ писа за постъпило предложение до Общински съвет – Благоевград, подкрепено с подписите на 250 благоевградчани. В него се настоява знамето на Република Сърбия да бъде изместено от входа на зала „22 септември“, дето на 19 май т.г. предишната кметска управа „инсталира“ сръбското почетно консулство.
Аргументът на инициаторите на подписката несъмнено е справедлив: „В залата се провеждат значими прояви от държавен и международен характер, пряко свързани с националната ни политика и националния ни интерес, тя е и седалището на официална общинска институция“.
Недогледаното в предложението е не горният факт, а това, че по традиция от десетина и кусур години националните празници в областния град (3 март, 24 май, 6 и 22 септември) се честват в пространството
ПРЕД ЗАЛА „22 СЕПТЕМВРИ“.
На 3 март т.г. от връх Шипка президентът Радев с основание рече: „Недопустимо е над България да се веят други знамена освен българския трибагреник“.
Горните думи в пълна сила се отнасят и по разглеждания тук казус. За жалост това не е отбелязано в предложението. А именно в него се корени същинският проблем. Защото опира до накърняване на националното чувство и достойнство.
Защо ли?! Не в залата, а вън от нея, на фасадата редом с българското национално знаме виси скритият на втори план сръбски национален флаг. Този факт сам по себе си е провокация към националното ни достойнство.
Особено това важи за 6 септември, когато честваме Деня на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Тогава през 1885 година кралска Сърбия коварно напада в гръб младата българска държава. Визираме Сръбско-българската война от 1885 година. Тогава подлата сръбска агресия неслучайно е координирана между Австро-Унгария и нашата освободителка – Русия. По заповед на руския император Александър ІІІ са изтеглени всички висши руски офицери, по онова време оглавяващи младата българска войска. Тежестта поемат капитаните, доказали на Европа способността да победят прехваления сръбски генералитет. Неслучайно Сръбско-българската война в западната преса е наречена „Войната на капитаните“.
Тогава българските войски са струпани на българо-турската граница, очакващи нападение от Османската империя. Подтикната от Австро-Унгария, Сърбия напада изненадващо на 14 ноември /по нов стил/ 1885 г. Общият план на Сърбия е придвижване по пътя Пирот-Цариброд и чрез числено превъзходство да разбият българите в пограничните райони до Цариброд, след което да бъдат победени и пристигащите тракийски български части и да се превземат Видин и столицата на България – София, където сам крал Милан Обренович да излезе на трибуните и да продиктува исканията си за мир. А те са: 1) цялата територия на България от сръбската граница до река Искър да бъде включена към сръбската държава; 2) сръбска окупация над останалата част от княжеството; 3) преместване на българската столица от София в Търново; 4) огромна парична компенсация.
Сърбия разполага с 42 000 души и 800 кавалеристи за фронта срещу София (Нишавска армия) и 21 000 души на видинския фронт (Тимошка армия), както и 8800 резерв, снабдени с пушки „Mаузер-Миланович” и 400 морално остарели оръдия, като се очакват още около 30 скорострелни модерни оръдия да пристигнат от Франция. По-късно сръбската войска достига до над 120 000 души, от които 103 000 редовна армия.
Българите не разполагат с достатъчно офицери, защото Русия е изтеглила своите офицери след обявяването на Съединението. Единствената надежда са завърналите се около 40 млади български офицери от руските военни академии, които са завършили само месец преди това, а някои дори са прекъснали обучението си. Сержантите също не достигат, затова за сержанти в българските роти са назначени 30 юнкери. Общо през казарма в Княжество България и Източна Румелия са минали 86 000 души и заедно с доброволците и опълченците армията наброява малко над 100 000. Българската пехота разполага със стари пушки, а артилерията с 200 артилерийски оръдия, които са обаче доста по-добри от сръбските антики, но 40 от тях са повредени и неизползваеми.
За победата на българската армия Фридрих Енгелс, несъмнен военен капацитет, пише: „Но противно на всяко очакване, българите без руските офицери, при съотношение на силите две към три, поголовно разбиха сърбите и спечелиха уважението и възхищението на изумена Европа!“.
Дошлият от Пловдив с двамата си братя непосредствено след битката на Сливница Иван Вазов, потресен от масовия героизъм на българските воини, изважда от вътрешния джоб на сетрето си химически молив и тефтер и написва пет стиха, дошли от най-съкровените кътчета на сърцето му, които днес светят със златни букви на Паметника на незнайния воин в София, израз на народното преклонение пред подвига на героите, отблъснали вероломните нашественици и защитили блестящо на бойното поле Съединението на България:
„Българийо, за тебе те умряха!
Една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
и твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх!“
В какво се изразява срамното и недопустимо в площада пред сградата на Общината? Тази година на два пъти през септември националният ни химн се изпълняваше при вдигнато сръбско знаме. На два пъти гражданите на Благоевград „гледаха сеир“, не усещаха унижението, а от ВМРО пасуваха, не предприемайки нищо срещу бившата кметска управа, унижаваща националното ни достойнство. Първия път – на 6 септември, втория – на 22 септември, когато чествахме 115-ата годишнина от обявяване независимостта на България (1908 г.)!
Още по-срамен и недопустим факт бе това, което се случи на 19 май. т.г., когато се откри сръбското почетно консулство. Неслучайно тази дата е била насрочена от Белград, а нашенското Външно министерство я прие, доказвайки историческото си невежество. Без да се замислят, те, от Външно министерство и тогавашната кметска управа, какво им „говори“ датата 19 май! Самият факт, че по правило подобни събития стават в почивни дни, а не в петък, подсказваше: тук има нещо нередно, нещо се крои…
Несъмнено това бе йезуитска провокация, паразитираща върху невежеството на днешните централни и местни управляващи.
19 май, когато бе открито почетното сръбско консулство в Благоевград, е
ЧЕРНА ДАТА В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ.
Тогава, през 1934 година, е извършен просръбски военен преврат. 19-майските превратаджии от Военната лига са били в непрекъсната връзка с югославските власти, а 30 000 сръбска войска тайно е била придвижена към границата.
Малцина тогава са подозирали, че съществува дълбоко законспирирана втора линия на преврата, представян пред народа като реакция на дълбоката корупция по време на управлението на Народния блок (1931-1934 г.). Управление, в което доминира просръбското крило на БЗНС. Това е т.нар. „сръбска връзка“ в случилото се на 19 май 1934 г. Парадокс на историята е, че именно тази „сръбска връзка“ спасява цар Борис ІІІ. Не само свалянето от трона, но и живота му. Най-мръсната част от преврата била възложена на двама протогеровисти, от 1929 г. платени сръбски шпиони – Лев Главинчев и Перо Шанданов. На тях било възложено физическото ликвидиране на царя, в случай че откаже да подкрепи преврата. Така в три часа сутринта е задействана парола „Сабя“ – знак за среднощната акция. Водени от верни на Военния съюз офицери, войскови части овладяват София и големите градове на страната.
Кирил Тодоров във фундаментален документален труд „Разузнаванията на кралска Югославия срещу България и ВМРО, 1920-1941 г.“ (Благоевград, РИК „Ирин-Пирин) отбелязва: „През 1933 г. в България се завръщат ръководителите на земеделската емиграция в лицето на Коста Тодоров, Недялко Атанасов, Христо Стоянов и техните най-приближени сътрудници и се включват в структурите на БЗНС в страната. През 1933-та и 1934 г. са създадени проюгославски настроени политически и граждански организации, чиято главна цел е пропагандиране на т.нар. „сближенска политика“ и включване на България в т.нар. интегрална Югославия“.
Стартира перфиден процес на тайно и дълбинно проникване от началото на 30-те години на рушителната за българската държава идея за обединение с историческия враг на българщината (не само в Македония) – кралска Югославия. Станалото на 19 май 1934 г. не било случайно. То било само начало…
К. Тодоров: „През 1934 г. политическата ситуация е съвсем различна, особено след извършения преврат в Белград през 1929 г. и налагането на кралската диктатура. Жика Лазич е избран за министър на вътрешните работи на Кралство Югославия на 11.07. 1932 г. и остава на този пост до 22.12. 1934 г. Като шеф на силовото ведомство ръководи двете важни служби – Обществена безопасност и ОДЗ (Отделение за държавна защита (външно разузнаване – бел. Н.С.). На него са докладвани всички разузнавателни сведения, получавани от резидента на ОДЗ в София Драголюб Йованович, а вероятно и тези от пълномощните министри Ал. Вукчевич и заместилия го Ал. Цинцар-Маркович.
Че извършителите на преврата били в непрекъсната връзка с югославските власти, потвърждава и бившият премиер Александър Цанков. От Аржентина в лично писмо (октомври 1956 г.) до Иван Михайлов в Рим пише: „Лигарите, под идейното влияние на звенарите, главно Кимон Георгиев, Димо Казасов, П. Тодоров и някои други, се насочиха и диреха подкрепа – в случай на неуспех, в Белград, разбирайте средите на военните. В това отношение последваха външнополитическата линия на Ал. Стамболийски, което значеше включване на България в интегрална Югославия. Деветнадесетомайският преврат започна и свърши с измама и фалшификация. Паролата беше да се освободи царят от партизанството – това беше за вътрешно употребление. Същинската главна цел бе да се ликвидира монархията, като впоследствие и България се присъедини към Югославия. Лигарите и звенарите бяха във връзка със сръбската легация в София. Тя бе осведомена за това, което трябваше да стане. На 18 срещу 19 май
ПРЕЗ НОЩТА ЦЯЛАТА СРЪБСКА ЛЕГАЦИЯ,
воглаве с титулярния пълномощен министър Александър Цинцар-Маркович беше събрана на гуляй в Юнион клуб. В 3 часа след полунощ, определения за отпочване час, се пило шампанско с поздрави и пожелания за успех на делото. Това ми разказваха мои приятели и познати, които по това време са били в Юнион клуб, на който аз няколко години бях подпредседател, т.е. фактически председател, тъй като формално председател беше някой чужд пълномощен министър“.
До ден-днешен български и чужди историци нямат достъп до най-секретните архиви на Отделението за държавна защита (ОДЗ) в Белград.
Днес, подобно вчера, нищо не е променено в сръбския шовинистичен вектор, по ориенталски съчетан с кулинарния и кръчмарски песенен „културкампф“. Че е тъй, „говори“ хрониката на сръбската ненавист към България, чиято „най-прясна част“ бе именно по времето, когато в Благоевград по предложение на външния служебен министър Николай Милков бе открито почетното сръбско консулство в Благоевград.
Тазгодишната пролет най-старото и проправителствено издание в Белград в. „Политика“ открито подкрепи в най-малки подробности антибългарската политика в съседна Р Северна Македония. Под заглавие „ЕС поставя условия, а България унижава Македония“ изданието повтаря целия арсенал от антибългарска пропаганда в западната ни съседка, сътворен след 1945 година при югославския диктатор Йосип Броз Тито.
На 27 април 2022 г. сръбският в. „Политика“ писа: „Добросъседската“ държава изпрати в Северна Македония своя делегация, състояща се от министър-председателя на България, вицепремиер, министъра на външните работи, бившия министър на външните работи и бившия министър на отбраната, за да унижи за пореден път македонския народ чрез откриване на Българския културен център в Битоля, наречен „Ванчо Михайлов”. А той беше убеден сътрудник на Хитлер, Мусолини, Павелич, българския цар Борис III… През онези мрачни времена идентичността на македонския народ не само беше оспорвана, но беше и потъпкана от фашисткия ботуш… Призракът на фашизма обаче отново се появи под македонското небе. „Ясното слънце“ залезе“.
Един паралел повдига много въпросителни. Касае външнополитическото поведение на президентството, с лека ръка, без да проучи тънкия замисъл на Белград, дава „зелена светлина“ да бъде открито сръбско почетно консулство в Благоевград. Това е в Пиринска Македония, дето не живее нито едно сръбско семейство.
Става дума за паралел между Пиринско и съдбата на българското малцинство в Западните покрайнини.
Милена Милотинова, телевизионен водещ и журналист, автор на над 10 документални филма, посветени на българите от Западните покрайнини и Македония: „Нито Белград, нито Москва имат интерес България и Република Северна Македония да бъдат в добри отношения. Това е ясно за всички и събитията напоследък показват точно това. Тогава поставихме въпроса за образованието на майчин език, на което българите от Западните покрайнини имат право, като всяка една малцинствена общност в Сърбия. Тези образователни права и до ден-днешен не се спазват, и до ден-днешен има проблеми с това. Последния път президентът Румен Радев постави въпроса пред президента Александър Вучич. Тогава Вучич обеща това да бъде изпълнено, но нищо отново не се случи, отново няма учебници на български, отново няма образование на майчин език, подплатено с учебни програми на български, и в крайна сметка това, което казват българите от Западните покрайнини“.
И как да защити българските национални интереси, когато наши държавници, като обитателя на „Дондуков“ 2, нарече президента Вучич „моят приятел“! Той, неговият „приятел“, обеща, но за кой ли път не изпълни нито едно от исканията на София към „сръбския съсед“! Докога нашенските държавници ще играят позорната роля на полезни идиоти!
Проблемът не е в липсата на „онова в гащите“, както гневно натърти по Канал 1 на БНТ т.нар. „почетен“ председател на ВМРО-БНД Красимир Каракачанов. Проблемът е в унизяващото България мизерно ниско самочувствие и комплекс на малоценност у нашенските „държавници“. Малодушие в порочен синтез с поразително историко-културно невежество. Именно такова служебният кабинет на Румен Радев демонстрира, приемайки именно на 19 май за дата на откриване в Благоевград на сръбско консулство. Тъй като за Скопие е много деликатно да иска откриване на северномакедонско консулство в Благоевград, на сръбското е определена йезуитската роля на байпас…
В публикация в. „Струма“ недвусмислено определи като провокация денят на откриването на консулството – 19 май.
Два дена по-рано, на 16 май, Ангел Джамбазки, евродепутат и съпредседател на ВМРО, настоя служебното правителство да отмени решението си, с което се дава съгласие за разкриване на консулство на Република Сърбия в Благоевград. Подобна закъсняла реакция народът нарича „след дъжд качулка”. Закъсняла: половин година по-рано (ноември 2022 г.) служебният кабинет прие решение за откриване на консулство в Благоевград.
Това решение изпадналите в летаргия „патриоти“ на „Пиротска“ 5, след като народът ги изхвърли от властта, премълчаха. За да се сетят два дена преди формалната процедура! Случайно ли евродепутат Джамбазки отправи официално искане в писмо до министъра на външните работи Иван Кондов! Едва ли. В него няма и дума в протест защо точно на 19 май се открива консулството! Че тази дата е историческа, неслучайно избрана от Белград, за да унижи България. Историческо невежество или… На това трябва отговори самият Джамбазки. Още по-странно: в писмото си не споменава най-важното, което донесе Деветнадесетомайският преврат 1934 г. Именно този преврат забрани ВМРО, организацията на ген. Александър Протогеров и Тодор Александров, години наред воюваща срещу сръбските окупатори на Вардарска Македония и Западните покрайнини.
Съмняваме се дали жълтоустият евроюрист, който, подобно на „почетния“ си шеф на „Пиротска“ 5, са се сетили за друг факт. Свързан с един френски топ разузнавач – Анри Пози. Комуто ние, българите, сме много задължени. Страстен българофил, автор на тогава известната книга „Войната се завръща“, писана 1933, издадена 1934 г. В нея описва зверствата и безчинствата на сръбските поробители на Вардарска Македония след 1919 година. Именно Анри Пози в началото на 1934 г. публикува (анонимно) шокираща, но със стратегическо значение информация за София.
В друга своя книга („Черна ръка над Европа“) Анри Пози описва среща през лятото на 1932 г. с един от ръководителите на сръбската пропаганда – доктор Радованович. Тогава Франция е ментор и закрилник на Белград, има с Югославия стратегически съюз и стои зад т.нар. Малка Антанта: Чехословакия-Румъния-Югославия (1920-1938 г.), насочена срещу България. Радованович нищо не крие от френския разузнавач. И му казва директно: „Нашият Генерален щаб ще започне с прочистването, което България отказва да извърши /визира ликвидиране на ВМРО/. Ще започнем с поставянето на София на място за последен път. Ако нищо не се промени, ще се обърнем към Обществото на народите с информацията, че понеже София е неспособна да се справи, ние ще осъществим полицейска операция /на нейна територия/. Когато тази операция приключи, първата атака, проведена на наша територия или срещу някой от нашите поданици на българска територия, ще е знак за нашата армия да окупира районите на София, Петрич и Кюстендил. Нашата идея е федерация, обединяваща в една държава всички славяни между Черно море, Егейско море, Адриатика, Алпите и Дунав“.
Защо споменаваме горните факти: в миналото и днес. Защото нищо не е променено в сръбската политика на ненавист и подмолна борба срещу българската държавност. С тази разлика, че се сменят само методи и средства, но не и целта: миниране обединението на българите от Вардар с тези от Места, Струма и Марица.
Поведението на „Пиротска“ 5 е не просто „след дъжд качулка“. Защото, веднъж взето, решението на служебния кабинет е трудно за отменяне. То само илюстрира краха на балканската политика на София, потвърждава липсата на ясна концепция на София по националния въпрос. Повтаряме: когато откриха в Благоевград почетно консулство, антибългарската кампания в съседна Сърбия достигна своя апогей, давайки кураж и подкрепа на сърбо-македонистите в Скопие. Които близо година време са изправени пред труден избор: парламентът да гласува промяна в конституцията и даване на българите статут на държавнотворен етнос в Северна Македония.
Ето в такава ситуация, при рехаво гражданско присъствие, на 19 май пред зала „22 септември“ станахме неволни свидетели на конфуз: българският национален химн бе
ИЗПЪЛНЕН ПРИ ВДИГНАТО СРЪБСКО ЗНАМЕ,
веещо се (виж фотоса) на фасадата на залата!
Да напомним на късопаметните. Конфузът стана факт „благодарение“ решение на служебния кабинет на президента Радев от 16 ноември 2022 г. за откриване на сръбско консулство, покриващо цяла Западна България. Чийто противоестествен център бе определен Благоевград, областен център на Пиринска Македония! На 19 май 2023 г. с официална церемония в Благоевград бе открито почетно консулство на Република Сърбия в Благоевград. На официалната церемония присъстваха посланикът на Сърбия в България Желко Йович и почетният консул в Благоевград Митко Солаков, както и представители на местната власт на общини в областта воглаве с бившия вече кмет Илко Стоянов. „Ролята на почетното консулство е да укрепи, да засили, разшири и задълбочи всички връзки между две държави и два народа преди всичко в културата и икономиката, а когато са добри връзките там, то и политиката върви добре“, каза тогава пред журналисти посланикът на Сърбия у нас.
ВМРО излезе с безсилно креслива протестна декларация на следващия (20 май) ден. От „Пиротска“ 5: глухо мълчание – ни вест, ни кост! А докато местните псевдопатриоти се ослушваха какво да правят, медии писаха: „Полицаи арестуваха гражданин, който протестира с плакат срещу откриването на почетно консулство на Сърбия в Благоевград. Мъжът бе написал „19 май – черен ден за България! Просръбски преврат. Радев, защо в Благоевград!“. Протестиращият вдигна плаката при официалната церемония, точно когато звучеше сръбският химн, но цивилни полицаи набързо го изведоха и до напрежение или инциденти не се стигна“…
Ето защо подписката на 250-те граждани е скандално закъсняла. С месеци…
Още по-странен и озадачаващ е пасажът от предложението на инициаторите: „Знамето на западната ни съседка да бъде преместено на друго място, различно от сграда на държавна или общинска институция“.
Интересно – като го преместят, къде ще го сложат? Върху фасадата на де факто несъществуващия Македонски културен клуб „Никола Вапцаров“ или…!
Няма как знамето да бъде махнато. По една важна и съществена причина. Това противоречи на международното право и Виенската конвенция за дипломатическите отношения. С нея се съобразява Законът за държавния печат и националното знаме на Република България. Чийто член 21, алинея 1 гласи: „При издигане на националното знаме заедно със знаме на друга държава почетно място се дава на националното знаме на Република България, което се поставя от лявата страна на сградата, гледано срещу нея“.
Какво означава? Понастоящем трите знамена (българско, сръбско и флагът на Благоевград) са разположени неправилно, в нарушение на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България. На тук публикуваната снимка ясно се вижда как е правилно.
И тъй, сръбското знаме не може да бъде махнато от фасадата на зала „22 септември“, без да породи негативни последици…
Следвайки логиката на предложението и замисъла на вносителя на предстоящата (29 декември) сесия на Общинския съвет, а именно „консулството да се задължи да свали знамето на РСърбия“, това означава неминуем скандал между София и Белград. Дипломатическият статут на консулството, макар и почетно, прави задължително наличието на постоянно издигнато национално, т.е. на сръбското знаме. Наличието на национален флаг е задължителен атрибут на всяко посолство или консулство. Навсякъде по света… Неговото махане е възможно единствено и само когато самото консулство бъде изместено от сегашното си повече от нелепо място. За посветените в казуса (но кой да ги чуе!) от самото начало бе ясно: настаняването на консулството в сградата на община, образно казано, бе „да си вкараш таралеж в гащите“. Стана факт „благодарение“ поразителното историческо невежество на предишната кметска управа, както и на тогавашния Общински съвет, който определи символичен наем.
От само себе си изводът се налага. На 29 декември, навръх Нова година, Общинският съвет, за да избегне дипломатически скандал, трябва да приеме единственото разумно решение, защитаващо националното чувство, чест и достойнство. Само така ще поправи гафът, продиктуван от невежество и жалко подмазвачество. Именно: сръбското почетно консулство да бъде изместено от центъра на града, от общинската сграда. Проблемът е неразрешим, докато консулският офис се намира в зала „22 септември“. Изходът: да бъде изместен на друго място, далеч от общинския център. Примерно, край язовира до Логодаж. И без това там предстои откриване на почетно консулство на Уругвай! Всъщност било измама. Гръцки мошеник на име Каламарсис, закупил на безценица място край язовира (в нарушение на закона), подвежда Общинския съвет и кмета Илко Стоянов с обещание, че там ще настани уругвайско почетно консулство. Тогава само един съветник – Кирил Илиев, гласува „против”. И тъй като у нас политиката върви ръка за ръка с измамата, там му е мястото и на споменатото сръбско консулство. Така ще се оформи „почетен“ дипломатически квартал.
НИКОЛА СТОЯНОВ
