За пенсиониралия се като подполковник от резерва Васил Георгиев от Благоевград краезнанието е преминало вече границите от територията на хоби и все повече се превръща в съдба. Макар и поосвободен от задължения в служене на родината като офицер, не е съвсем извън военния строй, тъй като е поел и задачите на областен координатор за Пиринския край на Националния съюз „За честта на пагона“. Отговаря и за представителството на Дружеството на краеведите, и то пак за целия Пирински регион. И двата ангажимента обаче не му тежат, защото ги приема не като задължение, а като една благодарност, с каквато могат да отвръщат потомците на тези, които са изпълвали с летопис и дела миналото.
Темата за краезнанието е твърде любопитна и най- важното – благодарна, а е и като почит към тези, които сега са нещо като корени на дървото на живота. От тези позиции изхожда Васил Георгиев и вече дори прави личен музеен кът в родово и извънродово обхващане.
Разговорът ни е в апартамента му в Благоевград. Като военен потвърди правилото, че всеки военен е пестелив на много думи…
Все пак две думи не може да пропусне, като стана ред за краезнание, и те са – родина, които се преплитат в лабиринтите на историческите времена. По свой път е стигнал до прозрението, че както едно дърво не може да расте без свои си корени, така и всеки човек, род, племе, народ не може да съществува без своите исторически корени, и по тази причина трябва се откриват от пепелищата на забравата, да се предават на бъдещето.
Разговорът ни надникна малко и из личната му житейска биография. Роден е 1949 година в село Колибите, община Струмяни, намиращо се в хайдушко-комитската и потайно гориста прегръдка на Малешевска планина. Планинско село, високо, изпълнено с много истории, някои от които навлизащи и в пространствата на легендите. Тук в родното си село е открил една брадва с много интересна съдба. Притежавана е от неговия прапрадядо Йове, а неговата съпруга Пауна с нея е заклала посегнал й турчин и така опазила вяра и чест. Това било някъде към първата половина на 19-и век. Хубавицата била прапрабабата Пауна и в отсъствие на съпруга й Йове турчинът й се нагледал. На въпроса ми не е ли по-добре такъв ценен експонат да е в Благоевградския исторически музей ми отговори, че може и това да се случи.
Но брадвата на Пауна не е единственият експонат, който може да отиде в Историческия музей от музейния кът на Васил Георгиев. С висока музейна стойност тук е и една кама с калъфка, дарена на Йове от легендарния войвода дядо Ильо Марков- Беровски, за когото се знаят много истории, а и това, че е другарувал и с апостола Васил Левски.
Разходката из музейния кът на Васил Георгиев продължи и пред една гилза и едно войнишко канче. Те пък са мил спомен от прадядо му Цветан, създал си семейство в село Колибите с девойка от съседното село, известно като Досена. Историческата им стойност идва от това, че с тях Цветан е служил като доброволец и то по фронтовете при Балканската и Междусъюзническата война. Внимание привлича и една артилерийска гилза. Тя пък е лично дело на Васил Георгиев и съхранява свята пръст в еднакви части от Мизия, Тракия и Македония. Пръстта е взета за Мизия от района на Горна Оряховица, където е служил като военен, за Тракия пък е от района на Звездец, където също е служил, а за Македония от родното му село Колибите.
Родът на Васил Георгиев е известен като Йовев, но в още по-далечно историческо време е открит и някой си Костадин, и така просветлението по дълбочина на родовия Корин отива някъде над 200 години. Според Васил Георгиев в сегашни разклонения, пръснати из много краища из страната, пък и в чужбина, може и да стигне 300 души. И така след далечния пра-пра и прадядо Костадин идва Йове, негов син пък е Цветан, а към 1890 година щафетата е поета от Георги, дядото на Васил, който има трима синове – Георги, Серафим и Герасим. Васил Георгиев е син на Герасим и Ката.
Растяло и се разширявало родословното дърво Йовеви, мощни клони се вдигнали с имената Стойкови, Илиеви, Стоянови, Якимови, Милчеви, Стаменови, Трайкови, Стоилови, Николови. Извън общото родословно дърво Васил Георгиев се погрижил да направи родословна картина и по тези клони. Възвеличил е род Йовеви и със специално знаме. То е на зелен плат, с размери 2 м на 1.5 м, на едната му страна има голям надпис „Йовев род“, а на другата страна пак надпис, гласящ: „Човек без род е като дърво без корени“.
Разговорът ни постепенно премина и към фотодокументалистика.
И тук се оказа, че Васил Георгиев притежава фотоси поне със 100 години назад във времето, представящи събития на Йовевци, а и други люде от стари времена в присъствие на събори, празненства и всевъзможни други събития, както и на личности с обществена значимост.
Музейният кът на Васил Георгиев фотосно е обогатен и с моменти и събития, свързани с войнското му поприще. Най-същественото в тази колекция е, че е успял да събере в снимков образ всичките 20 командири на Пиринската мотострелкова дивизия в Благоевград, известна и като Трета мотострелкова дивизия, в която и той е служил. Периодът на дивизията е с начало от 1950 година и свършва 2001 година поради ликвидирането й. Любопитно е и това, че тя е наследник на 14-ти македонски полк, взел дейно участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Във фотосната галерия са първият й командир – полковник Американ Георгиев, и последният – полковник Росен Кльонтов, когато дивизията става само военна база. Между тях в изминалия половин век се редят достигналите и до генералски еполети на раменете си Димитър Георгиев, Гроздан Петров, Антон Шопов, Стоян Митев, Александър Николов, Гродьо Грозев, Серафим Велков, Любен Петров, Ангел Ангелов, Цанко Доленски, Златан Стойков и още 6 души с полковнишки и подполковнишки пагони на раменете си.
Последна е в летопис и самата дивизия. Първоначално от 1950 до 1955 година щабът й е в Симитли, а от 1955 година до ликвидирането й – в Благоевград. Любопитно е, че 1984 година дивизията е обявена за първенец сред сродните дивизии в страната, 1979 година първенец е и Зенитният полк с командир полковник Кирил Илиев. Примерът е последван 1984 година от танковия полк на майор Добри Стоянов, 1985 г. – от мотострелковия полк на майор Любен Пандев в Гоце Делчев, 1986 г. – от артилерийския полк в Разлог с полковник Александър Петров, 1987 г. – от ракетния дивизионен майор Томо Добрев, като отличията им са в национални измерения.
Не е тайна и че Васил Георгиев има изяви и като поет, а дарбата му се подкрепя от издадените вече стихосбирки.
В поетичен и прозрачен текстов образ Васил Георгиев възпява и родния си край, като в централна позиция тук е родното му село Колибите. В това се убеждава всеки, който разлисти книгата му „Село Колибите“. Всяка страница из нея е глътка словесен патриотизъм. Колибите е село, превърнало се в символ, в знаме, мъничка родина, и това Васил Георгиев го казва още с първия куплет в стихотворението:
„Ти си мъничка родина, люлка, майка, татковина.
Не те сменям даже с рай – туй завинаги го знай!”.
Много поетичност и морална зависимост се открива и в книгите на Васил Георгиев „Офицерска изповед“, „Светлини за пътя“, в стихосбирката за деца „Как се дядо забелязва с Весела и Ярослава“, посветена на внучките му със същите имена.
За село Колибите Васил Георгиев допълва, че живот в тази част на Малешевска планина е имало още по римско време, за каквото напомнят съдови и строителни останки в м. Валого. За времето преди Средновековието пък напомнят бледи следи от стар манастир.
По времето на турското робство селището е било пръснато повече на махали – Велкови колиби, Глинджурски колиби, Вирово, Чуките. В турски данъчен документ от 1671 година се споменава и с името Кюлбе. С училище „Св.св. Кирил и Методий” е от 1919 година, кметството е от 1944 г.
Васил Георгиев е категоричен, че краезнанието е нещо велико и тези, които се занимават с него, са истински патриоти. То обаче се прави само с лично убеждение и винаги само със сърце. Миналото заслужава опазването му.
Хубаво все пак е, както се изрази, че в Пиринско се намират благородни люде, които търсят жарчица от миналото изпод пепелта на забравата. Увеличава се броят на краеведите, като известните Ирина Маркова от Банско, Илия Милев от Гърмен, Христо Динев от Благоевград, потомък от рода на известния свещеник и революционер поп Димитрето /Димитър Иконов/, Зоя Иванова, Христина Маркова, Гергана Викторова, Васил Костов, Борис Тюлеков….
На финала на гостуването ми помолих Васил Георгиев да се представи и в житейската си визитка. След първите години в село Колибите следва учение в Добри лаки, земеделско училище в Гоце Делчев. Но не свързва трудовата си съдба със земеделие, а се заема с военните дела. Слага на раменете си пагони, които достигат и до чин подполковник. Това е след завършване на Висшето военно училище „Васил Левски“, служене в различни поделения в Горна Оряховица, Звездец, Благоевград. Семейството си създава с Тинка Янакиева, имат син Герасим, инженер, и дъщеря Яница, завършила „Славянска филология”. Голямата му радост са внучетата Весела и Ярослава.
Васил Георгиев като краевед споделя и една важна информация за издадена наскоро книга в Чирпан по случай 120-годишнината от издаването на Бунтовническия хектографски лист „Свобода или смърт“ от поета-харамия Пейо Яворов през 1903 година. Ръкописите са взети от Историческия музей в националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“.
Любопитно е да се отбележи, че Яворовите „Свобода или смърт“ са писани най-вече в една Пещера под село Пирин в Пирин планина, която сега се нарича Яворова. Било е малко преди Илинденско-Преображенското въстание 1903 година. По отношение на тази новост Васил Георгиев бе категоричен, че поне училищата, читалищата и други културни институции в Пиринско трябва да станат притежатели на тази книга-светиня, едно че тя възхвалява дела на един велик поет, и второ – че касае изключително Пиринския край, някога териториално включен в борбите за национална свобода на ВМОРО към Серски революционен окръг.
БОРИС САНДАНСКИ
