Съдия Иван Демиревски e ръководител на Административен съд – Кюстендил. Той бе избран с 12 гласа „за“ и нито един „против” на заседание на Съдийската колегия на Висш съдебен съвет на 22.05.2018 г. От момента на създаване на административните съдилища през 2007 г., след проведен конкурс, той заема длъжността съдия в Административен съд – Кюстендил.
Демиревски е автор на стихосбирката „Звезди в чувал от зебло“, издадена през 2013 година. Повечето от стихотворенията, включени в книгата, са писани преди 25 години, но има и по-нови. Преобладават лиричните, има и патриотично, посветено на България, както и един разказ. Автор е и на много статии, публикувани в пресата през периода 1990-2007 г. (преди да стане съдия), които също има идея да издаде в отделен сборник.
Съдия Демиревски е семеен. Има една дъщеря, Михаела, която също завърши право в Софийски университет „Свети Климент Охридски“.
– Съдия Демиревски, кое Ви мотивира да се кандидатирате за председател на Административен съд – Кюстендил?
– Основният ми мотив е, че работя в този съд от самото му създаване през 2007 година, това едно. Другото е, че получих изцяло и подкрепата на колегите си от Административен съд – Кюстендил, както и на съдебните служители. Третото е, че институцията се утвърди като една добре работеща структура под председателството на съдия Галина Стойчева, както смятат и членовете на ВСС, а и на последното общо събрание присъства и председателят на Върховния административен съд г-н Чолаков, който изрази задоволство от нашата работа. Чувствам се добре и като част от този екип и колектив от самото му начало. Като задачи, които си поставям, това е да се получи приемственост в досегашната работа и надграждане. Твърдя, че сме една от най-добре работещите правораздавателни институции в България. Имаме постигнати достатъчно високи резултати и считам, че те трябва да бъдат запазени и, естествено, още по-добри.
– За Вас това е трета процедура на явяване, създаде ли у Вас едно напрежение при явяването Ви пред висшите магистрати? Последните два пъти другият кандидат беше Вашият колега Даниела Петрова. С много малко се разминаваха резултатите и на двамата, не е ли парадокс?
– Няма парадокс, когато има повече от един кандидат, и двамата с колегата Петрова смятам, че показахме едни много добри резултати. Първото ни изслушване беше пред предишния Висш съдебен съвет. Аз получих одобрението на 6 срещу 5 за съдия Даниела Петрова. На второто изслушване вече гласовете бяха 7 срещу 3 през месец септември. И сега пред новия Висш съдебен съвет тук ще вметна, че през цялото това време ние запазихме добрите си взаимоотношения. Сега й пожелавам една успешна работа в Административен съд – София област, тъй като вече не е командирована, а е там за постоянно.
– Това означава ли, че ще има вакантно място в Административен съд – Кюстендил?
– Споделих пред Висшия съдебен съвет и пред председателя на ВАС, че щатовете при нас трябва да бъдат 5. Защото трябва да се заеме и заместникпредседателско място. Вече как ще бъде процедурата на тази щатна бройка, ще се види от новите изменения на закона, при нас може да бъде командирован съдия от друг съд, но това е вече по преценка на председателя на ВАС, то е в неговите правомощия. Имаме уверението и на ВСС, че на този етап нашият щат ще бъде от петима съдии, както сме в момента.
– А съдия Галина Стойчева остава в Административен съд – Кюстендил?
– Да, естествено, че остава тук. А тя ще бъде предложена и за заместник-председател, тъй като досега мястото се заемаше от съдия Даниела Петрова.
– Както казахте, Вие сте в Административен съд – Кюстендил от 2007 година, кои са по-интересните дела, които сте решавали?
– Знаете, че особен обществен интерес към нашия съд се проявява главно по време на избори за Общинския съвет или ако има оспорени решения на кмета, или по-скоро на областния управител. Но това е видимата страна на делата. Много от делата допреди година-две бяха по Закона за устройство на територията по Закона за кадастъра и имотния регистър, които бяха първоинстанционни дела. В последните две години обаче това се променя. Знаем каква е спецификата на нашия район, намираме се на две граници, отделно на нашата територия е затворът в Бобов дол. Неимоверно много нараства броят на делата по Закона за изпълнение на наказанията и Закона за отговорността на държавата, много от лишените от свобода получиха допълнителна възможност по ЗИНС да обжалват актове на затворническата администрация, които са подсъдни на Административен съд – Кюстендил. Мога да кажа, че имат водещо място в броя на делата, които разглеждаме, увеличиха се и делата по Закона за МВР за наказания на гранични служители, по ЗДВП, които са касационни дела, но те са един постоянен брой, принудителни административни мерки по Закона за движение на пътищата – сваляне на табели и отнемане на свидетелства за правоуправление. Тенденцията е за увеличаване натовареността на съда през последните три години.
– Споменахте граничните служители, какви нарушения извършват те?
– Това са различни дисциплинарни наказания, наложени от техните високостоящи органи – порицание, забележки, мъмрене за различен вид нарушения. Просто те са подсъдни на АС. Постоянни са делата по Закона за акцизите и данъчните складове, въпреки че те намаляха, но ги има, открити цигари без бандерол, алкохол…
– Кое е най-любопитното или най-странното в делата на затворниците, които Вие разглеждате?
– Аз нямам право да коментирам дали са странни, или не, но са от всякакъв вид. Множество дела има за условията на живот в затвора. Това са делата, които излизат на по-преден план пред обществото, а има много повече дела с още по-голяма правна сложност, но те касаят отделния човек, отделната личност, и по някакъв начин не са толкова интересни.
– Наскоро ВАС се произнесе и по казуса за продажба на Чифте баня?
– Да, нашият съд се беше произнесъл и тъй като ние нямахме трима съдии, като се върне, трябва отново то да се гледа, трябва да сме поне 5. При създаването на съда нашият щат беше от 6 души, но ние никога не сме работили в такъв състав, а и съдия Борисова се пенсионира и затова тази бройка ни беше взета от ВАС. И затова аз заявих пред ВСС, че отнемането на повече от нашите щатове би попречило на нашата ежедневна работа. Та в тази връзка какво да кажа, това дело отиде в Административен съд – София област, той се е произнесъл с решение, след това отива във ВАС и сега нямаме състав да се разгледа, делото се изпраща пак във ВАС, който решава на кой съд, равен на нашия, да го изпрати за разглеждане, и са преценили, че трябва да се разглежда от Административен съд – София област.
– Ваше беше решението за изборите за Общински съвет – Дупница, произнесохте се, че трябва да бъдат касирани. После ВАС излезе с обратното решение.
– Не се коментира решението на ВАС, аз съм се произнесъл с моя акт. ВАС като цяло остави всички мои мотиви, просто прецени, че не трябва да следват нови избори, а Общинската избирателна комисия да се произнесе с ново свое решение. Но пак повтарям, решение на ВАС не се коментира, а се изпълнява.
– Не следва ли да има някаква законодателна възможност, изменение, да се парират тези изборни дела, не смятате ли, че не е работа на съда да брои бюлетини?
– Този въпрос трябва да се отнесе към законодателя, ние изпълняваме закона в случая Изборния кодекс такъв, какъвто е.
– От 2007 година сте в Административен съд, а преди това с какво се занимавахте?
– Завърших право в Софийски университет „Свети Климент Охридски“. Карах стажа си в Софийски градски съд, общо взето, тогава мислех, че ще остана да работя в София, но така се случи, че се завърнах в Кюстендил. Имаше конкурс за юрисконсулт в митницата, спечелих го. И 12 години работих като главен юрисконсулт на митница Кюстендил. После при създаването на Административен съд – Кюстендил също беше обявен конкурс, имах късмет да бъда един от щастливците, които започнахме работа тук. Исках да кажа, че съм изключително доволен, че животът ми даде този шанс да работя в съдебната система и дори не съм си мислил, че ще стана съдия, че дори и председател.
– Знаем, че едно от хобитата Ви е да пишете стихове, имате и издадена стихосбирка?
– Напоследък много малко време ми остава за поезия, за стихове. Интересувам се от спорт, история. Обичам да чета исторически романи.
– Какъв спорт?
– Имам претенциите, че разбирам от всички, като изключим бейзбола. Запален левскар съм, има една наша болка, не съм очаквал, че ще доживея 10 години да останем без спечелени нито купа, нито титла, но надявам се тази тенденция да се обърне с поемането ми на председателското място. Да приключи този черен период за „Левски”.
– На всички мачове на „Левски” ли ходите?
– На всички важни, на международните също. Ходих и на последния със „Славия” за Купата на България, но резултатът се знае и не беше един от най-приятните за всички левскари.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
