Войните със сигурност носят унищожение и страдания на хората по света. Въпреки това, по време на такива конфликти често се появяват продукти, които по-късно, в мирно време, стават успешни търговски стоки, които значително опростяват живота на населението.
Ето някои от тях, които се появяват благодарение на световните войни.
Бърза юфка
Изобретателят на бързо приготвящата се юфка е Момофуку Андо.
Следвоенната Япония наистина изпитва сериозен глад, хората стояха опашки за купичка юфка с часове, а находчивият Андо започва да експериментира.
След пържене на напоена с бульон юфка в палмово масло, както се прави при готвене на традиционното японско ястие темпура, той изсушава брикети юфка и получава отлична заготовка.
След заливане на тези брикети с кипяща вода се получава прекрасна, готова за ядене юфка. Към нея той добавя две сашета – едното с палмово масло, а друго със сухи подправки.
През 1972 г. Андо започва също и производството на Cup Noodles – юфката се предлага не на брикетчета, а в пенополиуританова чаша. Изсипващ в нея горещата вода и ядеш. След това към юфката започват да добавят сушени зеленчуци, късчета месо или скариди.
Пържени картофи
Има много версии на появата на пържените картофки. Англоезичните източници твърдят, че това ястие е широко разпространено благодарение на предприемача Джон Симплот.
В навечерието на Втората световна война Симплот става най-големият доставчик на картофи на Запад, притежаващ 35 склада в Орегон и Айдахо.
Компанията му Simplot Dehydrating Company усвоява новия метод за сушене на картофи и се превръща в един от основните доставчици на американските войски през Втората световна война.
През 1942 г. стотици хора са работили в неговата фабрика „Калдуел“; до 1944 г. техният брой е бил близо до 20 хиляди. След войната той започна да замразява пържени картофи и също така подписва редица нови договори, с което създава истинска картофена империя.
Химически торове
Преди Първата световна война селското стопанство е било нестабилно, тъй като реколтата е трудно да се предскаже и още по-трудно е да се влияе върху добива.
Но по това време учените вече разбират връзката между нивото на азота в почвата и добива. Въпреки това, производството на тор все още не е наистина развито.
От началото на Първата световна война изследванията на Фриц Хабер позволиха използването на хлор срещу противника. Именно затова той се нарича „баща на химическото оръжие“.
През Втората световна война армията използва процеса Хабер (синтез на амоняк) за производството на експлозиви. До края на войната изследванията му се използват за производство на химически торове.
Дамските тампони
Този предмет на женската хигиена също е изобретен и по време на война. Факт е, че състоянието на медицината по време на Първата световна война убива повече хора, отколкото самите битки.
За да подобри ситуацията и да помогне на ранените войници, компанията Kimberly-Clark разработва леки абсорбиращи мрежести тъкани, наречени Cellucotton. Те са били използвани за лечение на американски войници, ранени в битка.
След края на войната остатъците от превръзки Cellucotton били предложени на сестрите от Червения кръст. Компанията обръща внимание на това и започва да прави специални кърпички изключително за жени.
Моделът Kotex е произведен от Tampax по време на Втората световна война. Десетилетия по-късно те променят формата и структурата на продуктите си, в резултат на което се появяват модерните тампони.
Тефлон
Политетрафлуороетилен бил открит от 27-годишния учен Рой Плукет през април 1938 г., когато той случайно открива, че газообразният тетрафлуоретилен, инжектиран в цилиндри под налягане, спонтанно се полимеризира в бял парафинов прах.
През 1941 г. Kinetic Chemicals получива патент за Teflon, а през 1949 г. се превръща в подразделение на американската компания DuPont.
След това, в рамките на проекта в Манхатън, има цяла поредица от проучвания. По-специално е необходим материал, който не позволява преминаването на токсичен газ и други експлозивни вещества.
След като проектът достигна своя връх и два японски града са разрушени от атомни бомби, тефлонът се използва за мирни цели.
Заместител на захарта
Историята на захарните заместители започва през 1879 година. Химикът Фалберг работи в лабораторията на американския професор Ремсен.
Веднъж на вечеря той обърна внимание на необичайния вкус на хляба – той бил сладък. Но другите не почувствали това. Тогава Фалбърг осъзнава, че не хлябът е сладък, а пръстите му – преди обяд ученият бил зает с вещество с ужасното име сулфаминобензоена киселина.
Иизобретателят се втурва към лабораторията. Предложението било потвърдено: съединенията на сулфаминобензоената киселина били наистина удивително сладки. Така бил синтезиран захаринът.
Химическо вещество с такива свойства намира широко приложение: през Първата световна война имало катастрофален недостиг на захар. Същото нещо се случва и през Втората световна война, когато е необходим подсладител по време на остър недостиг на захар.
Микровълнови фурни
Сега знаем две възможности за създаване на микровълнова фурна. Първата версия идва от времето на Втората световна война.
За да се ускори процесът на готвене, който е опасен отпред на фронтовата линия, първата микровълнова печка е измислена в Германия.
По-късно развитието и научните изследвания по темата са попаднали в ръцете на други големи страни. Но няма пряко доказателство за германския произход на технологията, това е по-скоро хипотеза.
По-популярна и правдоподобна версия е създаването на устройството от известния американски инженер Пърси Спенсър. По време на изследванията изобретателят наблюдава, че вълните с определена честота са способни да генерират топлина.
След това Спенсър доказа ефекта на магнетрона върху продуктите. На 8 октомври 1945 г. създателят официално патентова своето изобретение.
Първата микровълнова печка обаче бе пусната само 2 години след получаване на патента и бе използвана изключително от военните за размразяване на храната.
Изолационната лента
Изолирбандът – изолационната лента, е изобретена от американската компания 3М, създадена през 1902 г. в Съединените щати. Първата лента била правена в жълт и бял цвят. Но светлата лента поради лоша устойчивост към ултравиолетовите лъчи е заменена с черна.
Така тя стига до наши дни, въпреки че модерните версии на лентата са в синьо, зелено, червено, жълто и бяло.
По време на войната Johnson and Johnson доставя на армията нещо средно между медицински бинт и самозалепваща се лента.
Фактът, че такава лента може да се използва по различни начини, я прави незаменима в бита.
Спринцовки за еднократна употреба
Историята на създаването на спринцовки за еднократна употреба започва с разработката на американеца Артър Смит, който през 1949 г. патентова първата стъклена спринцовка за еднократна употреба. И само седем години по-късно фармацевтът от Нова Зеландия, Колин Мърдок, изобретил пластмасова спринцовка за еднократна употреба.
През следващите години той активно се занимава с усъвършенстването и патентоването на своето изобретение, а през 70-те години на двадесети век Мърдок има патент за пластмасова спринцовка за еднократна употреба във всички страни по света.
Всичко започна с факта, че още от времето на Първата световна война болкоуспокоителни средства, включително морфин, били инжектирани на ранените войници.
До началото на Втората световна война старите спринцовки били изоставени в полза на новите, наречени Syrette. Те са по-компактни, което позволява да се ограничи дозата на лекарството и следователно да се намали риска от зависимост от морфина.
Спринцовките Syrette се доставяли на армията запълнени с фиксирана доза морфин.
