Преодолях рак, мисълта за детето ми ме спаси, жанрът сега е порнография
Наталия Панова е родена на 29 август 1977 г. в Кюстендил. Участва в хор „Сребърни звънчета“, записвала е и за БНР. Кариерата й в попфолка започва през 1997 г. Издава албуми с попфолк, а един от най-големите й хитове е песента „Ах, банана“. От 2017 г. става служител на летище София. Съвсем скоро след продължително отсъствие от сцената Сани направи видеоклип към старата си балада „И на оня свят“. С днешна дата отново подготвя свои авторски парчета, пише bgdnes.
– Наталия, или Сани, стана звезда с хита „Ах, банана“ преди 20 години. Сега отново изненадваш приятно публиката, като записваш нова песен!
– Искам първо да уточня, че не възобновявам кариерата си. Аз се занимавам с нещо, което няма общо с музиката в момента. Но реших за собствено удоволствие да клипирам една любима моя песен – „И на онзи свят“. Това е балада, която ми е подарък от Емил Бояджиев, Бог да го прости. В негова чест исках да направя тази песен. Клипа го направих в Севиля. В него отново работя с Митко Оцетов и се надявам скоро да се монтира всичко и да я представим на хората. Иначе да, вече направих и една песен за родния ми дом, за града, в който съм родена – Кюстендил. Имаше много хубави отзиви и за клипа, което много ме зарадва.
– Преди време бяхте популярни с колежката ти Ина, постоянно ли сте заедно и сега?
– Абсолютно да. От деца до ден-днешен сме приятелки и се подкрепяме.
– Ти си магистър по икономика, маркетинг специалист и си работила на летището, а от предварителния ни разговор разбрах, че вече не работиш там. Защо?
– Вече не работя там, така е. Изкарах близо 16 години на летище София и се изчерпах, тъй като нямаше накъде да се развивам повече. А и едно предателство от хората в офиса ни там ме накара да се махна. Напуснах, след като ни концесионираха, защото новият собственик, който ни взе, ни преотдаде на външна фирма. Съответно мен това не ме устройваше и си прекратих договора. Но предателството от страна на колежка досега не мога да простя. То се случи от страна на жена. Ние в офиса бяхме 12 човека и един-двама от тях само и само да останат на работа се подмазваха на чужденците, като така предадоха цял един отдел, в който работих аз. Много беше тъжно това. Но с другите колеги продължавам да поддържам връзка, дори се събираме заедно на празници. И знаеш ли, точно тези хора, с които през тези 16 години сме имали пререкания в работния процес, точно те се оказаха точните, а не приятелите, които се пишеха за такива.
– В живота често ли са те предавали?
– Не често, но затова пък вече приятелите ми се броят на едната ръка, защото вече сме се проверили в годините. Иначе в момента работя от вкъщи онлайн, но естеството на работата ми не позволява да разказвам за нея.
– Би ли тръгнала по участия като всяка певица?
– Да, бих тръгнала. Дори юли започвам едно турне, което ми потвърди импресариото, с който работя от години.
– Защо се наложи да спреш пеенето, Наталия? Изведнъж се загуби.
– Да кажа ли честно? Отвратих се от гнусното и гаменско отношение на „продуцентите“. Думите им: „Вие не сте хора, вие сте продукт“, много ме засягаха. И съответно отиваш да си вземеш парите от тях, а те: „Ама какви пари? Ти дължиш това и това!“. Не влагаха в наши неща, караха ни да си търсим спонсори и в следващия момент – дължим им средства. Все едно си самостоятелен играч. Отвратих се и спрях. След това забременях и животът ми тръгна в друга посока. Сега не бих застанала под шапката на никой продуцент. С тези познания, които имам и в рекламата, и в клиповете, ако искам, сама мога да си правя всичко, защо ми е продуцент?
– Дъщеря ти Деа учи ли, таланти има ли?
– Тя е на 15 години, млада дама е. Радва се, че съм била известна. Има глас, пее прекрасно песни на Адел, които аз не мога да изпея, но предпочита да учи за доктор. Начертала си е много дисциплинирано професията. Надявам се да си сбъдне тази мечта. С татко й само я подкрепяме.
– Чудесно е това. Да те върна пак в миналото. Как стана такъв хит „Аз, банана“, при положение че няма някакъв запомнящ се текст. Дори в Уикипедия пише, че песента е „пошла“.
– Много ми е странно, защото хората много обичат да критикуват и постоянно го правят. Беше ли хит – беше. Стана ей така, за една нощ. Нито съм напъвала аз, дори продуцентите не направиха нещо за популяризирането на това парче. Което ще рече, че масата по това време е искала точно подобна песен. Аз имам и много други в репертоара си хитове. Дуетът ми с Панко – „Скитнице“, Бог да го прости човека, „Ти си моят бог“ и т.н., и т.н. Може би защото е провокативен текстът, затова стана известна песента. Но не сме търсили това. Когато я направих, бях на 20 години. Отидох с баща ми на записа. Той не одобри текста, но аз тогава не си и давах сметка какво точно пея.
– Когато започна работа на летището, колегите ти как се държаха с теб?
– Не казвах нищо за миналото си на певица, но бях разпозната. Бяха ровили в интернет и ме намерили. Радваха ми се повечето, дори съм пяла на събирания. Първоначално трудно се наложих в офиса, защото нямаха добро мнение за попфолка колегите като цяло. Но после си станахме приятели. Бяхме един много добър сплотен колектив.
– Баща ти е популярният художник Петър Пенов, как е той?
– Добре е. Той сега е възрастен, но навремето рисуваше много, вече обаче не може. Има прекрасни творби, които красят къщата ни. Аз не съм наследила таланта му.
– Родена си в Кюстендил, градът на братята Васил и Георги Илиеви. Още ли градът ви боготворили покойните братя?
– О, да. Пяла съм пред Жоро Илиев. Познавам се и със сестра му, много добро момиче. Аз никога не съм имала проблеми с някои от тези т.нар. „борци“. Четох за случки с мои колеги, но само те си знаят какво е било при тях.
– Като говорихме с Петра, твоя колежка, тя обясни, че по това време са се раздавали много пари на участия. Така ли беше?
– Да. В онези времена беше така. Има хора, които не вярват на това, но беше факт, че се раздаваха много пари. Дори пред мен са ги замитали в кашоните, защото те ги хвърляха на сцената. Много пари се изкарваха. Кой каквото е направил и заделил навремето, браво. Сега е друго положението.
– И на теб ли са ти плащали в големи количества пари?
– Е, не съм се завивала с пари, но много съм получавала, така е.
– А на участията ти имало ли е ексцесии, както разказват твои колеги, че борците са вадили пистолети?
– Не само пистолети са вадили пред мен, а направо картечници. Стреляха в тавана, който беше окачен. От кеф, разбира се, не нарочно със зло. Страшничко си беше, но такива бяха времената тогава.
– Ти си силна жена, Наталия. Факт е, че говориш открито и за изпитанието, през което си минала – сериозната болест, която едва не те е убила.
– Да, аз не се притеснявам. Рак беше диагнозата и не, не отидох навреме да се прегледам тогава, за което съжалявам. Но ми спасиха живота, което си беше едно голямо чудо. Дъщеря ми тогава беше на 3 години. Само за нея се бях притеснила, за нищо друго. Явно ми е било писано обаче да живея. Оттогава се следя постоянно и ходя на доктори.
– А политиката вълнува ли те?
– Не. Гласувам задължително, имам отношение към всичко, което се случва, но само дотам. И само се моля най-после да се оправи нашата държава. Надявам се и децата ни да заживеят по-спокойно.
– Какво мислиш в момента за фолкмузиката у нас?
– Ако трябва да кажа с една дума – порнографска история. Излизат полуголи, само пилонът им липсва. Пресилено ми се струва. Те гледат на всяка цена да се наложат, бързо да станат звезди, ама то така не става. Ако е писано една песен да стане хит, тя си става и хората са тези, които я правят такава. Иначе и навремето имаше момичета, които не могат да пеят, но голотата сега е повече.
– Изкуственият интелект в пеенето притеснява ли те?
– Не. С него могат да се направят много интересни неща. Ако имаш глас, нещата се получават. Но друга е темата – обърнаха само на бизнес попфолка, а преди не беше така.
– Народната музика далечна ли ти е?
– Македонски песни мога да пея, да. Но типичната народна певица аз не съм.
– Кое е чудото в твоя живот, Наталия?
– Моето дете, това е единственото чудо в живота ми. Мечтая си не само тя, но и всички деца да има по-светло бъдеще в България.
