Президентът Петро Порошенко внесе във Върховната рада законопроект за спиране на действието на Договора за дружба, сътрудничество и партньорство между Украйна и Русия. Съобщение за това помести официалният сайт на украинския парламент. Шефът на Фонда за украинска политика Костянтин Бондаренко заяви пред „Независимая газета“, че договорът фактически вече не действа, тъй като Киев е предупредил Москва, че напролет няма да го продължи. И денонсирането му само констатира този факт. А според руския политолог Алексей Малашенко Киев е сложил финалната точка на постсъветското пространство: „Такова пространство вече не съществува“.
Киев къса окончателно връзките с Москва – това сочи обръщение на Петро Порошенко към Върховната рада с молба да бъде подкрепен законопроект, спиращ действието на Договора за дружба, сътрудничество и партньорство между Украйна и Русия. Украинският президент е убеден, че народните представители ще подкрепят предложението му. Не е ясно обаче какви са нагласите на парламентаристите. Но може да предположим, че мнозинството, подкрепило въвеждането на военно положение в Украйна след инцидента в Керченския проток, ще гласува за прекратяване на т. нар. Голям договор между двете страни. Шефът на Фонда за украинска политика Костянтин Бондаренко каза пред „Независимая газета“, че договорът всъщност вече не действа, защото Киев е уведомил Москва, че няма да го продължи след изтичането му идната пролет. Тъй че Радата ще прекрати правното действие на един документ, де факто неработещ.
„В постсъветското пространство имаше прецедент, когато Грузия скъса отношенията с Русия. Сега Украйна прави същото. Ще бъдат ли скъсани дипломатическите отношения с Русия, щом Радата гласува за проекта на Порошенко? Мисля, че не. И визов режим засега няма да има. Визите са си отделен договор. Разтрогването на договора за дружба може да се разглежда като формална стъпка и предизборен пиар на Петро Порошенко“, обясни украинският политолог, предава БТА, цитирани от 24 часа. Ще отбележим, че споменатият законопроект номер 0206 вече е внасян официално в Радата; нито текстът, нито коментарите към него обаче не са публикувани и досега. Официалният представител на украинския президент във Върховната рада Ирина Луценко, участвала в заседание на парламентарния помирителен съвет, изрази надежда депутатите „да подкрепят инициативата по установената процедура“. Нека припомним, че руско-украинският договор за дружба, сътрудничество и партньорство бе подписан през 1997 г., а през 2008 г. – автоматично продължен за още 10 години. През септември т. г. Съветът за национална сигурност и отбрана на Украйна подкрепи решението на президента Порошенко да се обяви против поредното удължаване на споразумението с Русия.
Ето как коментира ситуацията Александър Гушчин, доцент от Руския държавен хуманитарен университет и експерт на Руския съвет по международни въпроси: „За Русия особени последици няма да има, защото Украйна на практика не изпълняваше договора. Показателно е, че украинците го късат на петата година от конфликта, а не по-рано. В договора има точка, гарантираща границите да се признават за нерушими. Но след „майдана“ и ситуацията с Крим със сигурност няма да има сериозни последици за Русия – нито политически, нито икономически. Защото става дума за имиджов ход. В условията на военно положение Порошенко печели в пропаганден план. Но дори да не действа граничният договор, двете страни са членки на ООН и това не означава непризнаване на границата. Има и друго международно равнище, по-високо от този договор.
Порошенко продължава курса към изостряне на ситуацията чрез политико-пропагандно напрежение, което ще трае чак до президентските избори. Тук не се премахват ангажименти към нас. Според мен тази стъпка цели да поддържа напрежението. Киев проверява каква ще е реакцията на Запада. Стъпката му няма да има сериозни последици, но ще предизвика сериозен ефект. Колкото до бъдещето, възможно е в перспектива скъсване на дипломатическите отношения. Това ще се отложи за известно време. После може да бъдат прекъснати железопътните връзки. И да бъде въведен визов режим. Но не и сега“.
Другояче вижда последиците от скъсване на Големия договор Алексей Малашенко, доктор на историческите науки, ръководител на научните програми в института „Диалог на цивилизациите“: „Погледнем ли постсъветското пространство като цяло и по-специално Централна Азия, това може да създаде за много хора някакъв прецедент. Например за Назарбаев (Нурсултан Назарбаев – президентът на Казахстан, бел. на изданието). Това не означава, че Казахстан ще къса договорите с Русия, но се създава необичайна ситуация. Случва се нещо, което не бива да се случва, каквото и да става. Но се случва. Според мен това е финалната точка за постсъветското пространство. Такова пространство вече не съществува. И за него може да се пише само в кавички“.
