Марио Понте е роден в италианската провинция Генуа през 1952 година. Има впeчатляваща биография и богат опит както в Италия, така и в други страни по света, включително и България. Представител е на Ордена на рицарите хоспиталиери O.S.J. – Малта у нас, бил е член на Италианската търговска камара в България и управлява няколко дружества с разнородна дейност, сред които и „Лични Данни БГ“ ООД, което се занимава с организиране на обучения и създаване на култура в областта на защитата на личните данни. Миналия вторник той бе опериран от началника на хирургично отделение на МБАЛ – Благоевград д-р Димитър Димитров от ингвинална херния. Операцията, продължила 45 минути, е била с двойна анестезия – обща и локална, по методиката „Lichtenstein tension free“ на американска клиника, която е изключително щадяща за пациента и с кратък период за възстановяване. На другия ден след операцията сеньор Марио Понте бе изписан от болницата и преди да си тръгне за София даде интервю за „Струма“.
– Сеньор Понте, как решихте да се оперирате в благоевградската болница?
– Реших да се оперирам тук по препоръка на моя добър приятел Жоро /б. р. – медийния магнат Георги Илиев/, който пък е голям приятел на д-р Димитров. Двамата са почти братя. Познавам и сина на д-р Димитров, но аз му се доверих, защото е безупречен специалист, с голям авторитет като лекар, добре възпитан. Много малко хора притежават такива качества. Д-р Димитров разполага с прекрасен екип в хирургичното отделение. Целият персонал е добре обучен, всичко е много добре организирано и чисто. Още като влязох в отделението, веднага се почувствах добре от вниманието и отношението. Много съм впечатлен.
– Наложителна ли беше операцията, че избрахте българска болница, при положение че можете да се оперирате където поискате – в Италия или в друга страна?
– Хернията ми е от четири години, но не съм мислил да се оперирам. Действително имам много приятели в Италия, които можеха да ме оперират. Но в условията на пандемията от коронавирус не е препоръчително да се пътува. И както казах, имам огромно доверие на д-р Димитров, който е сред хирурзите , които прилагат модерна методика. Един ден след операцията съм на крака, не изпитвам болка, и ме изписват.
– Каква е сега ситуацията в Италия, която беше една от тежко пострадалите от коронавируса?
– В края на юли бях в Италия, но контактувам с моите приятели, които ме информират за ситуацията за коронавируса. В момента е много по- добре, лекарите знаят много повече за Ковид-19 и намериха правилния път, по който да вървим. Хората се научиха да спазват дистанция, да носят предпазни маски и поддържат висока хигиена.
– Какво още може да ни предпази от заразата?
– Хигиенните мерки са тези, които всички знаем – да си мием ръцете често, да използваме почистващи кърпички и почистващи гелове, съдържащи алкохол и дезинфектанти, да избягваме контакт между ръцете и очите или носа, да не се целуваме, прегръщаме, да ограничаваме проявите на обич с хората, които са толкова скъпи за нас, италианците.
Предпазните маски не биха били толкова полезни, ако често се свалят, за да се пуши, да се говори по мобилния телефон, който е един от основните носители на зараза. Освен маските, добро средство за защита са ръкавиците за еднократна употреба. Сред потенциално заразните предмети, които не се споменават толкова често, са банкнотите, монетите, чантата за пазаруване. Да внимаваме при използването на врати, асансьора, като не забравяме да използваме гел за дезинфекция. Когато се прибираме у дома, да слагаме дрехите в пералнята, или да ги окачим на терасата да се проветрят за няколко часа. Този вирус промени стереотипи, начина ни на живот, реакциите ни при извънредни ситуации. Натрупаният опит ще ни бъде полезен, за да се противопоставим на бъдещи бедствия, било природни или други вируси.
– Каква е ролята на Малтийския орден в България?
– Откакто съм посланик на Малтийския орден, проведохме различни благотворителни кампании. С моя секретар направихме дарение на дом за деца сираци, рицарите от ордена подариха линейка на „Пирогов“. Аз станах част от Малтийския орден „Св. Йоан от Йерусалим“, който е основан през 1099 г. точно заради високоблагородната и хуманна мисия, която изпълнява – да помага на хора, изпаднали в беда, най-вече на деца. Със средства, набрани от благотворителност, рицарите на Малта са построили приюти, хосписи, болници в цял свят, като освен с милосърдие те подпомагат сфери като образование, наука, култура.
– Има ли интерес към Малтийския орден в България?
– Мога да кажа, че определено има интерес към Малтийския орден в България, в който към момента членуват 17 кавалери и 4 дами. Критериите, които трябва да покриват нашите членове, са висок морал и чувство за справедливост, без значение каква религия изповядват. Интересът ни не е само към столицата София, но и малки населени места, към които да насочим благотворителните кампании.
– Отколко време сте в България? Познавате ли Пиринския край?
– От 15 години съм в България. Тук имам собствен бизнес. Срам ме е, че не се научих да говоря български. За съжаление, познавам малка част от България, защото имам много работа и ангажименти, и времето все не стига за разходки. Ходил съм в Рилския манастир, Перник, Пловдив, Панагюрище. Много ми харесват българите, жените са много красиви – не само на външен вид, но и вътрешно красиви. Надявам се да намеря повече време, за да опозная Пиринския край.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
