ПОСЛАНИК НА ДОБРОТО: Енорийският свещеник от Сандански отец Йордан Аврамов – колегата на Юнг в расо

След служба в храма докторантът по психология в Югозападния университет в Благоевград приема вярващи и невярващи като психотерапевт в кабинета си

„Колега на Карл Юнг* в расо” – така хората в Сандански се шегуват добронамерено със своя енорийски свещеник отец Йордан Аврамов. И това съвсем не е случайно. Освен духовник той е и практикуващ психотерапевт. В момента подготвя и докторантура по психология.

Биографично

Роден е през 1979 г. в Сандански. Завършил е Софийската духовна семинария, а след това богословие в Пловдивския университет. Впоследствие прави магистратура по психология, преминава няколко курса за психотерапевт и вече има лиценз да извършва тази дейност. В момента прави докторантура по психология в Югозападния университет в Благоевград.

Освен енорийски свещеник отец Йордан Аврамов има и кабинет за психотерапия. Не е от хората, които обичат да говорят за себе си. Избягва да се самоизтъква и дори някак си със смущение говори в първо лице, единствено число. Обяснява го с това, че и свещеническото му служение, и работата му в кабинета изискват да е един вид човекът-анонимност, да дава думата на другия, а той само да напътства деликатно, без да се налага. За фамилията си обаче е по-словоохотлив.

Семейството

Казва, че във фамилията му вярата, духовността винаги са били водещи. Дядо му Георги Ашиков е бил свещеник, служил е до последния си дъх в единия от храмовете в Сандански. Баща му Димитър Аврамов завършил първоначално Софийската духовна семинария, а след това и един от някогашните институти за полувисши медицински кадри със специалност фелдшер.

„Макар и да нямаше висше теологическо образование, беше много духовен човек, с фина душевност. И въпреки грижата за пациентите винаги намираше време много да чете както богословска, така и философска литература. Баща ми беше изключителен, но не го казвам като негов син. Хората го уважаваха, защото никого не оставяше, без да му обърне внимание и да помогне, каквото е по възможностите и квалификацията му”, казва отец Йордан Аврамов.

Майка му Елисавета била от онези жени, които създават не само уюта, но и реда вкъщи. Сега всички те са покойници.

„Имах щастието да имам изключителни родители. От детството ми създадоха онова така важно чувство в живота за сигурност, което по-късно трудно човек може да си създаде”, казва отец Йордан и подчертава, че се старае да го осигури и на двете си деца.

Петнадесетгодишният му син Йоан към момента не е заявил, че иска да последва пътя на баща си и дядо си. Влече го програмирането. Дванадесетгодишната му дъщеря Елисавета също още не знае какъв ще е професионалният й път. Със съпругата му Калина – консултант по европроекти, не насилват децата да следват стъпките им.

„Не сме авторитарни родители, не ги задължаваме в неделя непременно да са в храма на литургия. Съобразяваме се с тях, с тяхната натовареност, но те имат желание и идват”, разказва пред clinica.bg свещеникът.

Предначертано

Отец Йордан Аврамов казва, че желанието му да стане божи служител не е възникнало спонтанно под влиянието на романтично увлечение.

„Бях едва 12-годишен, когато майка ми почина. Започнах да се замислям за смисъла на битието, за това, което се случва там, горе, с душите на нашите покойници. Междувременно започнах да чета духовна литература. Така неусетно започнах да се подготвям за приемния изпит. Когато станах на 14 години, кандидатствах в Софийската духовна семинария, разказва за началото на пътя си отец Йордан Аврамов. „След завършване на средното си образование съвсем естествено продължих с теология в Пловдивския университет”, допълва той.

И макар вече десет години да е енорийски свещеник без много свободно лично време, решил да не спира дотук. Записал магистратура по психология. Обяснението за избора му е съвсем логично. „Духовното и психичното са конструкции на една и съща система – казва свещеникът. – Неизбежно е човек, като се захване с едното, да не стигне и до другото”, пояснява той. И допълва, че бил запленен от тази наука още като студент по богословие, където тя е сериозно застъпена, пък и имал късмета да му преподава проф. Румен Стаматов. Заинтригувало го психичното, когнитивното, социалното развитие на човека. Решил, че след като служението му е обгрижването на миряни, то трябва да ги разбира по-добре, за да им е и по-пълноценен в подкрепата. Така записал магистратура по психология. Увлякъл се до такава степен, че малко преди пандемията, през 2019 година, направил и кабинет по психотерапия.

Мирянин или клиент

В Сандански скоро се разчуло, че отец Йордан може да помага на хората и като психотерапевт. Първите му клиенти, както се наричат посетителите при такива специалисти, били вярващи. Идвали в кабинета му след литургия.

„Вероятно съм успял да им помогна, защото за кратък период започнаха да идват много хора, и то не само от църквата. Наложи се да въведа практиката за записване на часове”, разказва за прощъпалника си в новата професия отчето.

Някак съвсем естествено започнал и докторантура по психология в Югозападния университет в Благоевград. Независимо от ангажиментите си обаче, се старае да разпределя времето си така, че да стига за всичко. Признава обаче, че в началото му било трудно как да подходи към пристъпилите прага на кабинета му. Едни били вярващи, други се оказвали атеисти. Сега е предприел своя тактика.

„Направо ги питам – как искате да Ви говоря, като свещеник – психолог и психотерапевт, или само като психолог-психотерапевт?”, разкрива той. Независимо че двете професии имат много сходни неща, съществува и известна разлика, възприемана от някои по-крайни духовници като противоречие. Не е тайна, че в църковните среди в България има и такива, които отричат психологията и психотерапията едва ли не като сатанинско дело. Разликата идва от това, че някои съзират и прокламират греховната същност на човека и покаянието, като А и Б на неговото съществувание, което потиска личността до известна степен. Различието е, че психологията и целта на психотерапията е да я изведе от депресивните състояния, да я насочи към по-добра оценка за себе си.

„Ако духовното се гледа само през призмата на греха, няма как да се съчетае с личния конструкт за благополучието и доволството от живота. Християнската духовност обаче не е само падение и порочност. В храма ние проповядваме и свобода, и благодарност. Човек намира удовлетворение, а оттам и благодарност към Бога. Не бива да забравяме и основното благовестие и факта, че Иисус Христос прие Кръста, за да спаси човечеството от първородния грях. Даде ни и трите основни добродетели – Вярата, Надеждата и Любовта, върху които се градят човешките взаимоотношения и нашето духовно израстване”, пояснява свещеникът-психотерапевт.

Какво ни куца

Отговорът му е еднозначен: „Липсата на платена психологична и психотерапевтична услуга от Националната здравноосигурителна каса. Те не се поемат и от допълнителните фондове. Хората имат потребност, но не всички могат да си я позволят финансово. В чужбина тя се поема от фондовете и не е проблем за хората. Друг е въпросът, че психолози има и във всяка болница в Европа. У нас това е рядкост”. И привежда редица примери от пътуванията си в чужбина, където е ходил неведнъж, точно за да черпи опит като психотерапевт. Сега е във Флоренция, където също ще се запознае как точно е уреден този въпрос в Италия.

Независимо от купищата неуредици и в здравеопазването, и в обществото ни като цяло, свещеникът е оптимист. Вярва, че в крайна сметка Бог ще даде най-доброто за страната ни, въпреки изпитанията на времето. Защото е убеден, че Вярата, Надеждата и Любовта побеждават винаги.