Днес е погребението на 12-годишната Сияна, загинала в катастрофа на пътя Плевен-Луковит. „Изпращаме я в затворен ковчег. Казаха ми, че ще полудея, ако я видя, а ми трябват сили за да се боря в нейно име това да спре. Сияна трябва да спре това безумие. Явно това е била нейната мисия на този свят. Да дойде за малко и да свърши добри неща, после да отлети“, пише в прочувствена публикация опечаленият баща на момичето.
Той сподели последната рисунка на дъщеря си – плачещо око, обгърнато в мрак и златиста рамка – сякаш самата Сияна е усещала, че нещо тъжно предстои.
Едно око, една сълза, една болка – тази рисунка е последното, което Сияна оставя след себе си. На пръв поглед рисунката е обикновен ученически проект, но когато животът на едно дете свърши внезапно, последните му думи, жестове и картини се превръщат в знаци, които възрастните трябва да разчетат. Само на 12 години, тя загина в катастрофа, причинена от ТИР на път, за който са подавани десетки сигнали. Сияна загива в ръцете на баба си, докато линейка закъснява. Бащата на момичето, подкрепен от обществеността, настоява за справедливи наказания и две оставки в АПИ вече са факт. Пътят, където се случва катастрофата, е известен с честите инциденти, включително още един обърнат камион само ден след трагедията. Шофьорът, причинил катастрофата, е освободен първоначално, а след обществен натиск му е повдигнато обвинение по най-лекия състав.
„Това е моята Сияна. Единственото ми дете. Обичано. Гледано с любов. Вече я няма“, написа в социалните мрежи баща ѝ, чийто зов към държавата вече кънти в цяла България.
Последната рисунка на Сияна не е просто картина. Тя е плачът на едно дете, което вече не може да говори. Окото, което ни гледа от рамката, сякаш пита: Ще отворите ли очите си, преди следващото дете да затвори своите?
