Слави Каймакански от благоевградското село Рилци е потомствен ловец. В рода му назад, докъдето помни, всички мъже по бащина линия са ходели с пушки в гората и той самият тръгнал още като дете с баща си. Извадил ловен билет преди 15-ина години, веднага щом навършил пълнолетие, и оттогава е пълноправен член на благоевградското ЛРД „Сокол 1911“, 45-а дружинка „Бучино-Лисия“. Пак оттогава отглежда ловни кучета. С колегата му, авджията от с. Рилци Антон Николов, са направили извън селото ловен полигон , където имат 8 лудогорски гончета и ги тренират в близка до естествената за лов среда. Още 4 лудогорски гончета Слави отглежда в дома си. Има 2-г. син, който вече е влюбен в кучетата на татко си и вероятно ще продължи родовата традиция.
„Откакто влязох в гората, осъзнах, че е много важно човек да има куче със себе си, иначе ловът не се получава. Едно куче прави лов на 30 човека, но 30 човека не могат да направят лов на едно куче“, обяснява запаленият ловец.
В дружинката им кучкарите са трима, а на ловен излет Слави Каймакански обикновено излиза с три гончета и цялата дружинка разчита на тях.
- Слави, щом колегите ти разчитат на вашите кучета, помагат ли ви за отглеждането и обгрижването?
- Не (смее се), това си е лична страст.
– Как от всички породи ловни кучета, разпространени у нас, се запали точно по българската – лудогорско гонче?
– Ходил съм доста по изложби и състезания и тази порода ме впечатли с това, че са „най-корави“ при лова на диво прасе. Трицветното гонче гони всякакъв космат дивеч – заек, сърна, всичко, но лудогорското има страст и афинитет към дивата свиня, а ние основно това търсим. Иначе има много други породи – български барак, пак е стара наша порода, която още не е международно призната, испански, американски, сръбски породи навлязоха, но ние сме заложили на българското.
– Колко струва издръжката на едно гонче?
– Месечно около 150 лв., ако няма инциденти по време на лов.
– Вярно ли е, че при разпределяне на отстреляното животно между ловците на кучето също се полага дял?
– Не (смее се), поне в нашата дружинка няма такава практика, а и не съм чул и в другите в сдружението ни да има. Това е само мит.
– Сам ли обучаваш кучетата си, или разчиташ на професионални треньори?
– Сам го правя и обучението започва още когато са съвсем мънички кутрета.
– Как се случва процесът на обучение?
– Още като е кутре започвам да го извеждам в гората, като изисквам да се върне при мен да ме намери. Основното, което аз изисквам от кучетата, е да търсят и да намират дивеча. Това значи да обикалят голям периметър, но да се връщат при стопанина. В гората, като се отдалечи, се скривам зад някое дърво да видя как ще реагира, като не ме намери на мястото, на което съм го оставил. Това е важно, за да тръгне да ме търси по следата. Каквото и да прави кучето, където и да гони, то трябва да се връща и да намира стопанина, това е една от основните му задачи.
– А как ги учиш да ловят дивеч?
– Работата на моите кучета е да намират и облайват дивеча, т.е. само да показват къде е, и не трябва да влизат в контакт. Още като са малки кутрета, им дърпам кожи от дивеч и други миризми и ги пускам после на тази следа. Така ги уча да търсят и намират дивеча, след това да имат настойчивост и да го отработват, докато ловецът или групата стигне там. Тренираме ги на изкуствено изградени полигони с дивеч, и ние сме направили такъв. Освен това ги водим на места, където сме сигурни, че има дивеч, за да преценим какви са вродените им качества.
– Попадал ли си на ловни кучета, които нямат такива?
– Аз лично не съм попадал. Някои по-лесно се обучават, при други са нужни повече усилия и настояване, но може и да има, щом колеги се оплакват… По-скоро си мисля, че те не могат да си ги обучат , нямат търпение и постоянство да го направят. Като погледнете, градът е пълен предимно с изхвърлени ловни кучета.
– Наистина ли?
– Поне 50% от бездомните кучета са ловни, познават се. Взимат куче, но не му обръщат внимание, а го закачат на синджира и цяло лято не го пускат. Като дойде есента и тръгнат на лов, го взимат, като си мислят, че то трябва да знае какво да прави в гората, без да е научено. И кучето, като не може да гони дивеч, стопанинът казва, че не става за нищо, и го хвърля. А възрастта за обучение вече е минала, до 2- 2,5 години максимум едно кутре трябва да е обучено на всичко. Изпусне ли се това време, става изключително трудно. Другата грешка е да откарат кутрето вкъщи при жената и децата, те ги разлигавят и после не стават за лов (отново защото не са научени) и пак отиват на улицата.
– Колко глигана са намерили твоите кучета?
– Много! Много! Не мога да ги изброя.
– А имал ли си с тях инциденти по време на лов?
– За съжаление почти всяка година губим по едно куче, разкъсано от прасе, такава е черната статистика. Влезе ли кучето в силната си възраст на 3, 4, 5 години, няма как да не се стигне до инцидент. Дивото прасе е много хитър противник, в същото време и агресивен, особено ако е ранено, и най-често от глигите им пострадалите са кучетата.
– Помниш ли първото си куче?
– Да. Първото си го взех от един развъдчик от Пловдив. Тогава се запалих по тази порода – българско лудогорско гонче. Исках да си намеря чистокръвно кутре, свързах се с националния клуб на породата и с този човек и той ми дойде на гости. Искаше да ми направи демонстрация как ловят родителите, да преценя дали ми харесват и дали да си взема от тях кутре. Така и стана. После станахме близки с този човек и няколко пъти съм му ходил на гости.
– Покрай кучетата явно създаваш доста контакти…
– И много добри приятелства. Като имам добри кучета, те не гонят само на мен, а на цялата дружинка и на съседните дружинки. Много пъти, като вдигнем дивеч в нашите ловни полета, той преминава на територията на съседните кюстендилски дружинки, те го отстрелят и ни звъннат да си приберем кучетата. Така са се родили много близки контакти. Също и като ги водим на изложби и полеви изпитания през летния сезон, когато не ходим на лов. Работните изпитания се организират в полигони с дивеч и, да не прозвучи нескромно, но имаме доста отличия.
– Последните кои са?
– Миналата година в челната тройка на шампионата всички кучета бяха произведени от нас. Шампионът бе от наши родители, подарено на човек, който знае какво и как да прави, второто беше наше… У дома колекцията от купи, медали и дипломи е доста солидна.
– Имаш ли си любимо куче?
– Всички са добри, но някои се открояват заради по- големия опит. Ето тази кучка Барба ми е любимка, тя е най-опитна и дава най-добри резултати. На 9 г. е и е голяма късметлийка, заедно с други кучета 3-4 пъти е попадала в изключително сериозни сблъсъци с глигани и тя винаги оцелява. Най-много емоции сме преживели с нея, вероятно затова ми е слабост.
– До колко години включвате едно гонче в ловните излети и какво се случва с тях после?
– До 9-10 г. най-много и след това старините си карат достойно тук, не ги водим на лов, да не ги натоварваме, но си ги обгрижваме, защото сме им благодарни за всичко, каквото са направили за нас. За съжаление малко оцеляват до тази възраст.
– Случвало ли ти се е да ходиш на лов без кучета?
– Да, и целият излет протича по съвсем различен начин. Това са така наречените тихи гонки, както ги нарича дядо ми – „хоро без тъпан“.
– Имаш ли интересни случки с кучетата си?
– Десетки са. Адреналинът по време на лов винаги е много висок, от мига на пускането на кучетата до падането на дивото животно. То е страст, която, ако не я носиш, няма как да се опише. Но ловът не са само излетите, той е и грижата за дивеча през цялата година, и в месеците, когато отстрелът е забранен. Много фураж съм купил, много сол за сърните над количествата, които дружинката зарежда в хранилките. По дънерите на дърветата изливаме отработено моторно масло, на което глиганите се търкат и се обезпаразитяват външно. Ловът е спорт, който без постоянна грижа за природата и дивеча няма как да се случва.
– В ЛРД „Сокол 1911“, в което членуваш, всички дружинки ли ловуват с кучета?
– Да, почти във всяка дружинка има по 1-2-ма като мен, които ходим на лов основно заради кучетата.
– Има ли случаи на изгубени кучета, които после не можете да намерите?
– Имаше преди време, но с напредване на технологиите това вече не е проблем, защото нашийниците са с GPS предаватели и по всяко време знаем къде е гончето.
– А имало ли е случаи да ви крадат обучени ловни кучета?
– Имало е, преди години изчезваха много, но не са доказани. За щастие в нашия район през последните години няма кражби, но виждам обяви от колеги. Продават ги най-често в Гърция, защото гърците предпочитат да си купят обучени ловни кучета, вместо сами да си ги научат.
– Как върви цената на обучено ловно куче?
– Около 10 000 лв.
– ?
– Смяташ , че е много ли? А колко пъти съм сложил гориво в колата за 3 години, колко пъти съм го нахранил, а медицинските грижи?! Колко време съм отделил, за да го водя в гората да го обучавам… Това не може да се остойности.
– Преди няколко години имаше случаи на бракониерски лов в региона…
– Това е месарска работа, няма спортсменство, и подобни истории ме отвращават.
– Най-ценният ти трофей?
– Това е първото ми отстреляно прасе. Бях на 18 г., млад ловец, не бях убивал до този момент глиган, и така се случи, че кучетата на мои колеги докараха точно при мен един много едър екземпляр, около 180- 200 кг. Успях да запазя хладнокръвие и стрелях както трябва… Всички, цялата дружинка, бяха изненадани. Оттогава толкова голям глиган не съм убивал, въпреки по-големия опит. Трофеят е ценен и ми е скъп спомен, който да пазя.
Разговаря ДИМИТРИНА АСЕНОВА
ДА ТЕ ПОДГОНИ МЕЧКА!!!ГЛУПАК!!!