Факт е, че пчеларството освен хоби може да бъде и перспективна професия, и то за една млада жена, която се е посветила на този стар поминък. Тя се казва Ралица Петкова и е потомствен пчелар от Благоевград. От около 10 години отглежда пчели, произвежда различни видове мед и почти всички познати пчелни продукти. От години ги продава на специално обособен щанд в центъра на Благоевград, където заедно с продуктите предлага на клиентите и информация за полезните качества на тези дарове от пчелите. Така превръща поминъка в семеен бизнес, в който помага и съпругът й.
„Наследихме поминъка от моя дядо. Първоначално отглеждахме около 20 броя пчелни кошери, сега са около 200. Пчелините са два – единият е в землището на петричкото село Рибник, а другият край благоевградското село Зелен дол. Съпругът ми също е потомствен пчелар и той поде инициативата първоначално да помагаме на моя дядо, а след това да продължим като наш бизнес. Така стигнахме до днес, когато произвеждаме почти всички видове пчелни продукти“, сподели Ралица Петкова.
Тя е категорична, че пчеларството е необходимо както за оцеляването на биоразнообразието в природата, така и за хората, затова трябва да има повече млади пчелари. Практикува и подвижно пчеларство, за да има по-голям добив и по-разнообразен мед. Така помага и за опрашителната дейност в природата.
„От близките две години само с това се занимаваме, финансовият риск е за цялото семейство. Правим всичко възможно да имаме сигурни доходи. Има хляб в тази професия. Дето се казва: „Пчелар гладен няма“. Апелирам повече млади хора да се насочват към този занаят, защото това е един дар за природата и за хората. Има смисъл да се занимава човек с това нещо“, категорична е дамата пчелар.
Ралица е убедена, че пчеларството в България ще продължи да се развива и има бъдеще в ръцете на младите, амбициозни хора като нея. Затова приветства всички форми на обучение на младите пчелари и усвояването на тънкостите в пчеларската професия.
„Поздравявам колегите, които създадоха първия и единствен засега в България Пчеларски университет. Това е изключително необходимо за сектор „Пчеларство“, защото там има голям дефицит на млади хора с хъс, с идеи и посока за развитие, трябва да има повече иновативни идеи в сектора. Там колегите пчелари са по-възрастни, това рефлектира и на техните физически възможности, не е тайна, че пчеларите през годините намаляват. Това е прекрасна инициатива, апелирам колкото се може повече млади хора да се включват, защото при едно такова образование се събужда и една невероятна любов към природата и пчелите. Бъдещето пред пчеларството не е светло, но трябва да го има като поминък и професия“, споделя още Ралица Петкова.
Към пчелина младото семейство получава и орехова градина, от плодовете от която се ражда невероятен орехов тахан.
– Как Ви хрумна името на пчеларската ви ферма?
– Малката ни дъщеря се казва Марияна, а голямата – Ивелина. Надявам се, както аз съм наследила от моя дядо този прекрасен занаят, така и те да продължат започнатото. Затова фермата носи имената на двете ни деца. Засега голямата не проявява интерес към пчеларството. Тя е художник, човек на изкуството, но ни помага с дизайна на продуктите и рекламата. Малката обаче иска да става ветеринарен доктор и се надяваме, че ще поеме по този път и ще наследи това, което правим с много любов.
– Какъв е Вашият стимул да се посветите на пчеларството?
– Мотивира ме ответната реакция на хората. Това, че виждам, че съм помогнала на някого. Идват много хора с конкретни заболявания. Радвам се, когато се върнат и споделят, че се чувстват по-добре. Това, че едно толкова малко насекомо произвежда такива невероятни продукти, за мен е основен стимул, че трябва да направим всичко възможно, за да ги запазим. Не на последно място ме мотивират двете ми дъщери. Навсякъде се сблъскваме с имитиращи продукти и децата ни са готови първо да посегнат към тях. Решена съм да ги образовам как да се хранят правилно.
– Къде намирате пазар на продукцията си?
– Имаме открит щанд пред магазин „Била” на ул. „Тодор Александров” в Благоевград. Зареждаме и няколко малки търговски обекта в града, както и в Гоце Делчев, Сандански, Петрич, Банско. Имаме желание за собствена верига от магазинчета, но е труден процес. Определено ще имаме нужда от доста помощници, а на този етап това е непосилно. Поддържаме и Фейсбук страница, където имаме доста клиенти и изпращаме по куриер из цялата страна.
– Какви са плановете Ви за бизнеса?
– Искам да развия една стабилна база, която да ми бъде и по-удобна за работа. Да изградим търговска мрежа поне в Югозападна България, за да изчистим от пазара имитиращия продукт и хората да си купуват истински мед. През първите 4 години от директните ни продажби ни костваше много усилия, за да убедим клиентите, че действително им предлагаме натурални и качествени продукти. Трудно ни беше да спечелим доверието им.
– Споделете ни повече за Вашата инициатива да предадете любовта към пчелите на подрастващите!
– Искам да влезем в училищата и да покажем на децата различните пчелни продукти, за да знаят как да се хранят здравословно. След един такъв наш опит в училище в Благоевград имаше четири момчета на по 15-16 години, в които успяхме да събудим блясъка в очите. Те видяха една възможност да си направят собствен бизнес с ферма, в която да произвеждат натурални продукти и същевременно да изхранват семействата си. Има какво да се желае и да се направи в тази насока. Тук е и ролята на държавата, и на хората като общество да се включат.
