През 2023 г. изкарах над 2 тона мед, а съм продал едва 600 кг, нелоялна конкуренция съсипва бизнеса
Владимир Стоянов е потомствен пчелар. Роден е през 1960 година. Живее и работи в Сандански. Баща е на двама големи синове, а съпругата му Роза му помага и критикува. От 4-годишен е край пчелина, където го завел баща му, а след смъртта му наследява кошерите и така до ден-днешен, вече 30 години.
– Г-н Стоянов, от колко години сте пчелар?
– След като почина баща ми, аз наследих кошерите. Това са над 30 години. Баща ми навремето бе пчелар на ТКЗС-то и оттам прихванах този занаят. Когато почина, бяха останали около 30 кошера и аз започнах да се грижа за тях. Но от 4-годишен баща ми ме взимаше с него на пчелина, оттогава започна всичко за мен с пчелите. Пчеларството не е лесно, сега основно се занимавам аз. Синовете ми не се интересуват, а съпругата ми често ме критикува, че отделям много време на пчелите, когато годината е слаба и добивът на мед е по-малко. В момента имам два пчелина със 130 кошера.
– Освен пчелар Вие сте и ел. техник, къде Ви е по-лесно – край кошерите или да ремонтирате битова техника?
– Всяко нещо си има плюсове и минуси. На пчелина е по-трудно, но пък като се прибереш у дома, вечерта ти е по-сладка. Това е разликата. И важното е, че си сред природата и е много по-приятно и красиво. При работа с хора също не е лесно. С тях се работи най-трудно, всеки си има характер. И при ремонта на техниката също не е лесно, но това трябва да се върши, за да може и клиентът да е доволен, а и аз, след като съм ремонтирал повредения му уред.
– Казахте, че от 4-годишен сте край пчелите, а вече сте и професионален пчелар, какво се промени през тези години?
– Да, имам снимки край пчелина от 4-годишен, но точно не мога да определя какво се е променило в пчеларството. Сравнявам го с това какво се е променило в страната – толкова са се променили и пчелите. Тези неща вървят ръка за ръка.
– А в качеството на меда има ли промяна от близо половин век?
– При качеството година с година не си прилича. Това зависи от влажността. Когато годината е дъждовна, медът е повече, но е по-рядък. Когато е по-сушава годината, е по-малко, но е по-сух, с по-малко водно съдържание. Това е въпрос на вкус. На единия ми пчелин преобладава медът от драка. Другият ми пчелин е в с. Плоски, баща ми е родом от там. Там има от всичко по малко – и драка, и акация, билки… Там медът е по-разнообразен, но е по-лек и е по-ароматен. Независимо от тези качества, аз харесвам повече меда от Палатския връх, от драка, или т.нар. кръшикалийски мед. Докато съпругата ми харесва повече плоскалийския мед.
– Нашият район е известен с ранното производство на оранжерии, а там се третира с препарати, как влияе това на пчелите?
– Не, препаратите не влияят на пчелите по никакъв начин. Те не влизат в оранжериите. При нас външни посеви няма и препаратите с пръскането не може да се каже, че вредят. Нито има тютюн, нито има слънчоглед. Там, където има много овощни дръвчета, може да играят роля препаратите, но в нашия район такива масиви с овощни градини няма. В Северна България, където отглеждат жито, ръж, пшеница, лавандула, там е проблемът, защото там се пръска постоянно. И се чудя как пчеларите ги търпят тези хора. Така както те пръскат с препарати, така един пчелар може да вземе един вертолет и да напръска нивите. Ние тук сме само на дива растителност. Пашата на пчелите е кратка – от месец до месец и половина, започва от юни и е до средата или края на месец юли. След това няма паша.
– Коя е годината, през която сте били много щастлив от добива на мед?
– Това беше през миналата 2023 година. Успях да изкарам над 2 тона мед, но през годината много ги гледах пчелите. Имах 170 семейства, 130 кошера и 40 рояка. Сега сигурно ще имам загуба. Но с отводките, които съм си направил с новите семейства, загубите ще мога да възстановя. Няма начин да не умре някое семейство, защото след дъждовното време годината бе доста суха, особено юли и август.
– Успяхте ли да продадете добитото количество мед?
– За съжаление не съм продал и половината, може би около 600 килограма мед. Останалото е в буркани и чака купувачите.
– Кой мед е по-добър – отлежалият или пресният?
– За мен най-добрият е пресният мед. Той не е като виното, за да се казва, че отлежалото е с по-добри качества.
– Защо не успяхте да продадете меда, след като казвате, че е по-качествен и се търси?
– Причината е, че има голяма конкуренция. Предлага се мед от всички краища на страната – от Пловдивско, Монтанско, от Враца и др. За отбелязване е, че липсва контрол. На пазара се продават различни видове и количества мед, но липсват етикети къде е произведен. Контролните органи два пъти в годината минават и заминават. Търговците сложат етикети, след това ги махат и не е известно откъде е медът, който продават на по-ниска цена. Има и недобросъвестни продавачи, които лъжат, че медът е техен. Това е нелоялна конкуренция. За мен лично контролните органи трябва да проверяват два пъти месечно търговците и да ги задължават всеки да си сложи етикет за произход. Това е най-важното условие, за да може производителят спокойно да излезе на пазара. Ето, аз съм си поставил етикет на буркана. Обикновено в годината съм проверяван два-три пъти. Но след като не минават постоянно, търговците почват да лъжат, някои от тях купуват мед от магазините и го продават като свой. На вкус и консистенция медът може да се докара, но това не значи, че е истински.
– Казахте истински мед, как може да се познае кой мед е истински и кой преработен?
– Това е много трудна работа. Само с лабораторни изследвания се доказва, другото са празни приказки. Нали това е целта на Европа – където и да изнесеш мед, да има номер и по номера веднага да се стигне до производителя. Дано да се приеме този закон в Европейския съюз и да се прилага и в България. Тогава ще се спре с производство на изкуствен мед. По-миналата година изкарах 1,5 тона и чак до края на миналата година го продавах. Аз имам постоянни клиенти и всеки един от тях казва на познати откъде е купил меда.
– Държавата помага ли Ви, кандидатствали ли сте по програми?
– Да, помага. Доскоро бе отворена програмата за закупуване на пчеларски инвентар, кошери и др., но могат да кандидатстват само тези, които са регистирирани като земеделски производители и плащат здравни и пенсионни осигуровки. В нашия район на пръсти се броят пчеларите, регистрирани като земеделски производители, и затова за тях е проблем да кандидатстват по програмите. Пчеларството за нас е втора професия и затова не плащат допълнителни осигуровки. Но това за държавата означава, че този пчелар е в сивия сектор. За да имаш право да кандидатстваш, трябва да си изряден – задължително трябва да си регистриран земеделски производител с регистриран пчелин, с платени осигуровки и да нямаш данъчни задължения към НАП. Аз съм доволен от държавата, купих си автоматична центрофуга, 4 моторатора, декрастилизатор, две разпечатващи маси…
– Имали ли сте случай да се ядосате и да искате да сложите край на пчеларството?
– Не. Но съпругата ми се ядосваше повече през годините. Казваше ми: „Остави ги тези пчели, само се набутваш”. Аз й отговорих да си гледа своята работа, а аз – моята. Закърмен съм от малък с пчеларството, така че няма да ги оставя.
– Има ли случай да сте намерили кошери с умрели пчели?
– Да, една година имах 80 кошера с умрели пчели, останаха ми 22. На пчелина в Плоски на 100 процента измряха всички. Беше ми изключително трудно да ги възстановя, една година ми бе нулева, но не се отказах. На следващата година ми с отблагодариха със 107 кг.
– Преди няколко дни отворихте кошерите, каква е равносметката?
– В няколко кошера намерих умрели. От три отворени успях да спася единия, бяха ограбили меда. И пчелите са като хората, при тях това е инстинкт за оцеляване. Това се получава, когато майката умира през зимата. Имат пчели разузнавачки, надушват кой кошер няма майка и го ограбват. Майката е като обединяващо звено в един кошер. Но още е рано за проверка на всички кошери, само наблюдаваш дали имат зимна храна, не се пипат.
– Пчеларството дарба ли е, или се предава по наследство?
– За да станеш пчелар, трябва да те грабне отвътре. Да установиш дали имаш мерак за това. Пчеларството е едно огромно търпение. Ако не си търпелив, просто не трябва да се захващаш. Пчеларството за мен е един вид философия за живота. С това се занимават хора, които не са първосигнални и емоционални. За мен дали има мед, или няма, не е от голямо значение. Докато съм жив, няма да се откажа.
– Оптимист ли сте за пчеларството?
– Не, не съм, тъй като е трудна професия. Най-лошото през годините е, че пчелите ни умират от акароза. Не се е намерило ефективно средство срещу акарите при пчелите. Това е изключително голям проблем при нас, пчеларите. Има много желаещи да отглеждат пчели, но като видят трудности, повечето се отказват след втората или третата година. С надежда съм, че един ден ще бъде намерено така желаното лекарство за борбата срещу акарите.
ЛИДИЯ МАНЕВА
