Моделът Кристин Илиева разкри още подробности около ужасяващата катастрофа, която преживя и добави още детайли около отношенията си с певицата Дивна, виновна за кошмара.
„Имах сребърни гъби – една от тях вместо 3 дни, стоеше една седмица. Нито ми се правеха операции, нито нищо. Затова отидох в Турция. Един месец не се правеше вече нищо по мен“, заяви момичето.
„В Турция беше много добре всичко в болницата – отношението, чистотата, усмивките – просто страхотен екип. Много добре се погрижиха за мен. Вливаха ми кръв, всичко беше чисто и стерилно, това го нямаше в родната болница. Сутрин сестрата влизаше, слагаше ръкавици и тогава правеше каквото и да е. Тук не беше така. Бях свикнала към обезболяващите и бях искала повече и повече дози. В Турция се хванаха за главите, като разбраха какво съм пила. Аз се бях пристрастила към обезболяващите. Като по часовник ревах в 8 сутринта за тях. Бях станала като наркоман“, признава Илиева.
„Вече 3 седмици не пия обезболяващи. След рехабилитация ме боли повече. На този етап съм с костна инфекция, която ми беше създадена в нашата болница. Правя вече малки стъпки в проходилка. Имам много белези. Цялото ми бедро е в белези. С моята професия няма как да съм в такова състояние. Все още не съм ги възприела. Гадно ми е. В моята работа един малък белег пречи, но това сега ще ме направи по-силна“, добави Кристин, цитирана от блиц.
„Все още плача и ми е тежко. Простила съм на Дивна, знам, че не го е направила нарочно. Чувахме се с случилото се. Бяхме близки преди инцидента. Сега не ми се коментират отношенията ни. Тежко ми е да говоря за това. Намерих сили да простя, много я обичам и се надявам тя да бъде добре. Може би е нормално едно приятелство вече да не е същото след нещо такова. Това се случва, можеше и аз да съм зад волана. Можех да не съм в тази кола. Можех да съм в София, да не се прибирам с нея. Ако не беше с нея, можеше да е с друг. Това е съдбата ми. Няма нищо случайно. Всяко нещо се случва с причина. Това ще ме направи по-силна и по-добра“, смята моделът.
„Няколко пъти бях в критично състояние и можех да почина. От костната инфекция 1 на 5 човека оцелява. Всеки, който погледне рентген, казва, че кракът ми вече е страхотен. Имах паник-атаки. Бяха доста тежки, не можех да си поема въздух, мислех си, че умирам. Срещам се с психолог, той много ми помага. Стискам зъби. Трябва да си силен, ако искаш да се оправиш, а аз искам да се оправя. Искам да прегръщам брат си и сестра си. Не мога да предам всички хора, които са до мен. Летях вече със самолет, возих се и с кола. Искам да се оправя и да изкарам книжка. Вече съм много по-внимателна, като се возя в автомобил, държа всички да са с колани“, усмихнато добави Илиева и завърши: „Мечтая си да се възстановя напълно и като видя 22:22 на часовника, винаги си пожелавам да се възстановя. Аз съм суеверна. Боря се за тази мечта, искам да радвам света и да станем по-добри.“
