Днес Православната църква почита паметта на Света великомъченица София и дъщерите й Вяра, Надежда и Любов.
Преданието разказва, че през втората половина на І и първите десетилетия на ІІ век в Рим живяла благочестива християнка на име София, която според възможностите си вършела милосърдни дела. Тя оправдавала напълно името си, което означава “премъдрост”.
София имала три дъщери, които нарекла с имената на трите основни християнски добродетели – Вяра, Надежда и Любов. Света София и дъщерите й открито изповядвали вярата си в Христа.
Император Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда – на 10 и Любов – на 9 години) останали непреклонни. Тогава императорът заповядал да ги изтезават по най-жестоки начини, а майката била принудена да гледа страданията на децата си. И трите й дъщери с радост посрещнали своя мъченически край. Императорът разрешил на света София да вземе телата на момичетата и да ги погребе. Тя прекарала три дни край гроба им в горещи молитви и накрая предала душата си на Господ, убедена, че отива при тях. През 126 г. благочестиви християни погребали светата майка при нейните дъщери.
Църква почита света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери.
Вяра, Надежда и Любов се приемат за покровителки на децата, защото те самите били още деца.
Преди 22 години с решение на Общинския съвет, църковният празник на Св. мъченици София, Вяра, Надежда и Любов е определен и за празник на столицата ни. На този ден отдаваме почит на добродетелите, които ни крепят – вярата, надеждата, любовта.
Празникът се почита от именниците – Вяра, Верка, Надежда, Надя, Любов, Люба, Любен, Любомир, Любомира, Любомил, София, Софка.
