На 10 февруари Православната църква почита паметта на Св. Харалампий Чудотворец, епископ Магнезийски. Празникът в българската народна традиция е един от последните в зимния празничен цикъл. От този ден народът започвал да обработва земята, след като зимата си е отишла със Св. Атанас.
На този празник не се върши никаква домашна работа, да не се разсърди светецът и да пусне болестите. Само жените месели обреден хляб с орнаменти кръст, няколко пъпки (чумата), и по края на питата – венец, символ на здравето. Докато ставал хляба, носели мед в църквата да бъде осветен на специална празнична литургия. С този мед се ядяла питата, чупела се за здраве, а меда пазели като цяр до догодина. На днешния ден се прави и освещаване на меда. Всеки, който иска да има мед за цяр или просто благословен, го носи в църквата и свещеникът чете молитва.
