През 1899 г. Антон Попстоилов помества в „Периодическо списание” очерк за родното си с. Лешко /понастоящем в община Благоевград, бел.ред./. Разказът е описателен, но на места младият учен и бъдещ академик не сдържа чувствата си, кипнали под горещото му родолюбие. За местните жени възкликва: „Богъ е надарилъ лештанската българка съ прелестна телесна хубостъ, която рядко се среща изъ другите места у българките”. Навярно оценката е попресилена, защото нерядко лещани прескачали междите на Логодаж и Обел, откъдето си взимали булки – доброволно или ги крадели.
„Три часа на югоизток отъ гр. Горна Джумая се намира с. Лешко, което принадлежи административно на Горноджумайската кааза, а духовно на Св. Екзархия – започва повествованието си Антон Попстоилов. Очевидно, допуснал е неволна грешка – Лешко е разположено в югозападна посока от Благоевград. Но вярно обозначава местоположението спрямо околните поселения: „Лешко се простира между следующите села: на север с. Логодаж, на юг Българско Габрово, на изток Падеж, на запад Лешница /Обел – б.м./ и планинската верига Колъ, която е продължение отъ Осоговъ планина”.
Ученият продължава: „Както всеко село отъ Горноджумайско, Лешко е разпръстнато на понеколко махали”. Уточнява, че селото се шири в махалите Горна и Долна, известни днес като Горно и Долно Лешко. А двете се „подразделятъ” на по-малки махали. Изследователят ги изрежда поименно, сочи броя на къщите и колко хора я населяват. Започва с Айдучка /Хайдушка/. Махалата „има 8 къщи и 52 души жители”. Следва: Караджова махала; 15 минути на С.-З. /северозапад – б.м./ отъ горната, има 18 къщи съ по 110 души жители; Цуревска махала: 10 минути отъ горната, има 10 къщи съ 60 души жители; Корянска махала: 8 минути на Ю. отъ горната, има 18 къщи съ 110 души жители; Филиповска махала: 20 минути на И. отъ горната, има 18 къщи съ 107 души; Прикрадска махала: ½ часъ на С.-З. от горната, има 26 къщи съ 150 души жители…; Бангевска махала: 1/4 часъ на Ю.-И. отъ горната, има 9 къщи съ 67 души; Печинска махала, близо до Бангевската махала, има 5 къщи съ 34 души; Църневска махала, 1/2 часъ на З. отъ горната, има 9 къщи съ 53 души; Кокалковска махала, 20 минути на С. отъ Хайдучката, на левия брегъ на Лешничката река, има 10 къщи съ 63; Урдарска махала: 1/2 часъ на С.-И. от горната, има 22 къщи съ 135 души; Цървничка махала, 3/4 часъ на Ю от горана, има 35 къщи и 150 души; Въсенска махала, 1/4 часъ на Ю.-И отъ горната, има 16 къщи съ 97 души; Маерковска махала, 10 минути на З. отъ горната, има 18 къщи съ 112 души; Саввевска махала, 1/4 часъ на Ю.-З. отъ горната, има 15 къщи с 96 души…”.
Общо Лешко е наброявало 1394 човека. По-късно 15-те махали се нароили и достигнали над петдесет. Явно, нараснал и броят на жителите, по спомени на стари лещани селото достигнало 2000 души. Днес постоянно живеят 350-400 души, като повечето са съсредоточени в Долна махала. Горна е разпръсната и силно обезлюдена. Голяма част от описаните от Попстоилов махали са изчезнали, спомен за тях пазят порутени къщи и стопански постройки. В обитаемите живеят по един или малко повече човека. Пооживяват, когато гостуват роднини от града.
В Хайдушка махала, където е роден и расъл бъдещият акад. Антон Попстоилов, днес трупа дни 94-годишната баба Ната Хайдушка, пристигнала като снаха преди 74 лета от с. Дреново. При нея стоят синът й Методи и снахата Даринка Хайдушки. Почти заселила се е и тяхната дъщеря Магделена. Магделена Хайдушка е завършила право, прекарала е 20 години в Милано, опознала е нравите на големия град и се е завърнала. Харесва й Италия, но намира, че при родовите й корени животът е по-интересен. Магделена държи магазин за електронна търговия с италиански модни аксесоари, но помага и на родителите си, които отглеждат животни. Отскоро правнучката на знаменития етнограф, фолклорист и историк има собствена зеленчукова градина.
Караджова махала се обитава от Георги Терзийски, той отглежда говеда. Макар и малко, идват и други хора с деца и внуци в тази махала. Старата Цуревска махала крепят баба Санда Цурева с дъщеря си Лозка и синът Тодор. Представители на родовете Салмови, Балабанови, Шаркови, Портокалски, Солачки, Църнаклийски и др. живеят в родовите имоти.
Долно Лешко се радва на повече жители, събрано е компактно, много от хората са слезли от околните махали, разположени по високото из хълмовете. Кметицата Галина Велкова е поела обратния път – израснала е в Долно Лешко, но живее в Горно, откъдето е съпругъг й Петър Велков.
В очерка си Антон Попстоилов описва и видовете земя, и основните земеделски култури, които се отглеждат. Преобладават варовити, червеникави, песъчливи, варовито-каменливи почви. Посочва наименованията на местностите, имена като Зърнов дол, Соседналик, Барата, Богородица, Градище, Венец, Солища, Сгурца, Гладно бърдо, Козарници, Св. Илия и др., говорят с какво се свързват.
„Презъ Лешко текат от З. към И. две рекици, които се съединяватъ почти средъ селото въ една река” – отбелязва Попстоилов и допълва: „Лешко е в планинско место, съ малко поле в Долната махала, което се е образувало отъ двете речици: Лешничка и Селска”. И допълва: „Селската река кара 9 воденици, една до друга на единъ бентъ /язъ /, който се почева от извора й. Най-хубавите места се намиратъ покрай бреговете й, надъ които са разположени градини, ливади, бобища, които се охладяватъ и вадятъ отъ реката презъ пролетните и летните горещини”. Времето е отнесло водениците, тук-там надничат останки от техните зидове. И сега хора от селото отглеждат зеленчуци в тези най-благодатни места, но повечето градини пустеят.
За Лешничка река ученият казва, нещо, което важи и за днес, тя „е маловодна; лете пресъхва”.
Бъдещият академик е отделил немалко място на духовно-просветния живот в селото: „Лешко има една черква в Долната махала „Св. Архангелъ”, с едно училище, което го посещаватъ зимно време 30-40 ученика, а лете не повече от отъ 20. Черквата е направена преди 83 години; за нейното съграждание далъ пари свещеникъ Стефанъ Въсенски”.
„Св. Архангел Михаил” днес е на 204 години и е един от най-старите, предвъзрожденски храмове в България. Заради самобитните си стенописи, от които са останали малко, е обявен за паметник на култура. Кметството и местни жители полагат грижи сградата да се съхранява, но без намесата на община Благоевград и отговорните централни институции тя трудно ще устоява на природните стихии и нехайството на хората. Колкото до училището, то вече е купчина руини…
Антон Попстоилов възторжено заявява: „Въ Лешко се е преподавало и се преподава на матерния езикъ отъ отколешни времена”. Попаднал на Евангелие, в което на първия лист прочел бележка: „Сия книга написа Атанасъ отъ с. Лешко котъ даскалъ Мите у Лешко. Лето 1802”.
В Горно Лешко има още една църква – „Св Богородица”. На нея е изписана годината на освещаването й – 1922-ра. Но тя е много по-стара, най-вероятно е издигнана в зората на християнството по нашите земи върху езическо-култово средище. „Въ Горната махала, малко по-доле отъ извора на Селската река, намиратъ се развалините на една църква „Св. Богородица”, на която стоят здрави северните и южните стени. На южната стена има 4 образи на светци, съ български и римски надписи”.
И двата храма в Лешко не са действащи, отварят се и се извършва богослужение предимно на патронните им празници, когато се правят и курбани.
За препитанието на лещани Попстоилов разказва: „Главния поминъкъ на населението е земеделие и скотовъдство: земеделието е на долна степенъ; освенъ малко количество пшеница, ръжъ, ечемикъ, други произведения няма. Въ замена на долната растителностъ, намираме скотовъдството, което отговаря на нуждите на Лещане. Повечето лещане отглеждатъ дребенъ добитъкъ, за който иматъ добри пасбища въ землището си”.
Земеделието днес се е свило в дворовете на хората, уедрената земя се ползва от фермери, които отглеждат предимно интензивни култури. Колкото до скотовъдството, местните дават тежест на едрия добитък. И двете направления се развиват благодарение на помощта за селското стопанство от ЕС.
Изследователят описва и домовете на лещани: „Къщите на лещане са едно и двоетажни, покрити съ слама и кермиди; отъ последния видъ са твърде малко: 75-80. Стаите се отопляват от огнището; пещи никакъ не е в употребление”.
От тези домове днес няма оцелели. Доколкото някои се обитават, те са обновени, най-често към тях са пристроени помещения и къщите са загубили стариння си вид.
Облеклото на старите лещани не се е отличавало много от одеждите на българите от другите селища на Югозапада. Попстоилов набляга: „Лещанската българка сама преде и тъче облеклото на домородието си”. И дава важно уточнение: „Мъжете и жените не носят гащи”. Можем да си представим здравословните ползи и как тази липса е скъсявала пътя от действието, което твори продължаването на рода…
Ученият не пести похвални думи за дрехите на съселянките си: „Единъ такъвъ женски костюмъ струва 40 лева и то тъй изработенъ, щото сто пъти преминува по трайност и хубостъ направения от европейска материя подобенъ костюмъ, който ще струва не по-малко от 200-300 лева”.
Но възторгът му не спира до тук: „Разните вредителни белила са непонятни за техъ, па и да ги знаятъ, не могат влезна въ мода, защото ще се губятъ при техната естествена белота и червенина”.
Модата отдавна е изхвърлила народните дрехи на българките. Само някои кътат в скринове майчини, бабини или новоушити носии, за да се явяват с тях на художествени преглед и по народни събори.
От няколко години се усеща нов повей в живота на Лешко – заселват се хора отвън. Това са предимно млади семейства с добри професии, които във времето на интернет могат да упражняват на село. Сред тях са Александър Серафимов със съпругата си Маргарита… и малката Йоана, Ралица Каперска и Седрик Франциско с дъщеричката им Анжелина. Най-пресни заселници са Деница и Андрей, с тях е и поизрасналото им момче. Все повече жители на Благоевград, София и други градове желаят за закупят къщи или имоти в Лешко. Срещат трудности с наследниците, които по правило са много и не могат да постигнат съгласие за продажба на бащините имоти, чието състояние става все по-окаяно. Но надеждата не умира и по-настоятелните ще намерят своята Обетована земя за живот сред природата.
ВЛАДО КАПЕРСКИ
94-годишната баба Ната с внучката си Магделена, прекарала 20 години в Италия пред родната къща на именития си родственик Антон Попстоилов
Кметицата Галя Велкова в лещанска носия води групата на съселяните си на кукерския фестивал в Благоевград
Едни от малкото стари постройки, останали в Хайдушка махала
Лозена и Тодор Цуреви, брат и сестра, пред родната си къща в махала Цуревска
Спас Ролев от Горно Лешко всеки ден извежда стадото на паша по чукарите на селото
В Лешко все още съществува взаимопомощта – на снимката са Петър Велков и Александър Серафимов, на високото е операторът Николай Костов, пристигнал от Благоевград
Съборът на храмовия празник на църквата „Св. Богородица” в Горно Лешко събира местни лещани и хора с корен от селото, живеещи в Благоевград, София, други селища от България и С Македония
