Моторът с кош, реликва от онези години, е в движение благодарение на собственика му - майстор монтьор
Кадър от филма с актьорите Михаил Мутафов, Гергана Кофарджиева и Ицко Финци
Декорът на училището, където са снимани част от сцените
Част от екипа заедно с кметицата на Ловеч в началото на снимките и по време на работа
Моменти на снимачната площадка
Благоевградчанинът Стефчо Николов, макар че играе поддържаща роля, впечатлил автора и снимачния екип с отношение на истински професионалист към работата
Част от екипа преглежда вече заснетите кадри и ги коментира преди следващ дубъл
Благоевградският режисьор и актьор Валентин Благоевградският режисьор и актьор Валентин Гошев е събрал изгряващи и популярни звезди на българското кино във втория си авторски филм „Моторът“. Лентата за първи път ще се покаже на фестивала на българските филми „Златна роза“ във Варна, а в нея участват дори самият автор и половинката му, оперната певица Румяна Камчева. Действието се развива в село Бараково, а в основата на сценария е истинска история, разказвана от покойния художних Методи Душков.
– Вальо, каква е историята, която те провокира да направиш „Моторът“?
– Методи Душков имаше къщичка на площадчето в Бараково и станал свидетел на случката. През 90-те години, след падането на Берлинската стена, най-неочаквано през едно лято в Бараково се появил възрастен германец. Може би човекът минал на връщане от почивка в Гърция. Разбрало се, че той е живял през 1943-1944 г. за около година в Бараково и е бил в малка военна част – военна работилница. Тогава той се сприятелил с местен младеж Славчо, сега трябва да е над 80-годишен, името съм запазил във филма и ако той още е жив и прочете това, нека се обади, ще ми е много интересно да си поговорим. Та този германец, казвал се е Вили, през цялото време някога, в младежките години е движил нагоре-надолу с един мотор с кош. Малко преди 9 септември Вили решил да подари мотора на Славчо, но баща му не позволил да го приеме като му казал: „Ще дойдат партизаните и не знаеш каква беля може да си навлечем!“. На мен това ми стана много интересно и си помислих: „Какво щеше да стане, ако беше взел мотора?!“. И в моята история Славчо го взима и скрива мотора, заравя го. За да е по- интересна историята чисто драматургично правя всички участници в нея тийнейджъри, с няколко години по-млади, тъй като тогава истинските Вили и Славчо били на по 21-23 години. А за да е още по-интересна историята, вкарвам и едно момиче – Ева, софиянка, която била евакуирана от бомбардировките. Между тях се завързва един триъгълник, пламва тийнейджърска любов… И на стари години Вили се връща в България и тримата се виждат отново в Бараково. Междувременно се разбира, че българите са се оженили…
– Филмът е готов, но публиката още не може да го гледа…
– Своеобразната му премиера ще е на фестивала „Златната роза“, където ще участва в конкурсната програма. Той се провежда в края на октомври и началото на ноември.
– Как направи „Моторът“ и откъде намери пари за него?
– Проектът ми за филм спечели субсидия първоначално на ниво идея преди 7-8 г. След това спечели конкурс на Националния филмов център вече за филм и бюджетът му е някъде около 600 000 лв. Продължителността му е 85 минути. Нещата обаче се проточиха по други причини, та чак миналата есен снимахме.
– Доколкото разбрах обаче, няма нито един кадър, сниман в Бараково, защо?
– Защото няма останали поне две къщи една до друга автентични. Обиколихме всички села в коритото и не намерихме такова място. Ако едната е хубава, автентична сграда от онези години, другата е с алуминиева дограма. Не че не може всичко да се оправи, но ако имаш пари. Щеше много да оскъпи бюджета. Затова накрая се спряхме на две села в Ловешко: Българене и най-вече в Старо Стефаново, то е автентично и затова там напоследък доста филми се снимат. Даже и гарата на Бараково не е същата, измислихме я. Като почнахме снимките, кметицата на Ловеч Корнелия Маринова дойде на място, дето се вика „на крака“ да ни поздрави. Хората й бяха забравили да вземат шампанско, та ги върна 50 км да донесат, за да вдигне наздравица. – Кои по-известни актьори участват?
– Ицко Финци играе ролята на възрастния Славчо от Бараково, а Михаил Мутафов – на немеца Вили. Филип Трифонов също е в ролята на реален човек, депутата от Бараково Таско Кочерински, той е един от 39-имата български депутати, спасили българските евреи. Във филма играе и съпругата на Любен Гройс – Гергана Кофарджиева, тя е момичето от любовния триъгълник, чиято тийнейджърска роля е на Александра Радичева. Актьорът от Народния театър Павлин Петрунов е селският идиот Кайо. Епизодични роли на сръбски партизани имат и актьорите Игор Дамянов и Иван Тодоров. Игор е с една барета и повече прилича на Че Гевара. Аз също играя в ролята на кмета, а жена ми на екрана е жена ми в живота Руми Камчева, познавате я, оперната певица. В момента пее в хора на катедралата „Александър Невски“ .
– А тя как се справя като актриса?
– Сърди ми се още, че не съм й дал реплика във филма (смее се). Оператор е Иван Тонев, той е от топоператорите на България. Може да е интересно, че има сцени, които пресъздават действителни случки. Например пак бай Методи Душков ми е разправял как бил малко момче и децата гледали самолетите (това било при първата бомбардировка в Бараково). Кметът седял в кръчмата и си пиел аперитива, хлапетата инстинктивно взели да се отдръпват при вида на самолетите, а той им викнал: „Деца, не бойте се, наши са, наши са!“. В този момент пикира един от самолетите и откосът минал през площада покрай тях. Всички хукнали и се скрили под моста на реката.
– Единият от тийнейджърите, които влизат в роли, е от Благоевград и е ученик в СУИЧЕ, разкажи ми за него, как го откри и как се справи?
– Стефан Николов е много талантливо момче, май сега ще е в 10 клас. Познаваме се отпреди и знам, че има голям мерак да стане актьор и ходи на курс в София. Ролята му е поддържаща, не е главна и се справи отлично. За съжаление по време на монтажа паднаха някои много интересни сцени. В една от тях той изпълнява една моя любима италианска песен „Мама сонтанто феличе“ на Робертино Лорети в костюм, реплика на италианеца от популярния сериал „Ало, ало“. Момчетата, които изпълняват главните роли, са Димитър Ангелов – немецът, и Руди Евтимов – българинът. За тях правих дълъг кастинг, но Руди е истинско откритие. Той играеше все едно е снимал 30 филма, а му беше първи. Монтажистът Огнян Иванов като го гледаше, се зарече да го черпи на премиерата, защото на всеки дубъл спира на конкретна дума или жест. И с него имаше смешни ситуации, Филип Трифонов например много импровизира и в една от паузите Руди му каза: „Г-н Трифонов, хайде да прецизираме смешката“, след което всички избухнахме в смях! Много странно се получи, но той и Мишо Мутафов все едно са един и същи човек през примерно половин век разстояние, такава прилика е нещо уникално. Композитор на филма е Владимир Джамбазов, а художник е Евелина Минева. Драматургичен консултат по време на писането на сценария, лека му пръст, ми беше Веселин Бранев. С него кореспондираха по скайп, по това време той вече се беше преселил в Канада. Той бе точно на годините на децата по време на войната. Беше ми преподавател в НАТФИЗ по драматургия и останахме големи приятели. От автобиографичния му роман „Следеният човек“ научих неща, които са се случили с него и леко преработени съм ги вкарал във филма. Като например идването на руснаците.
– Предполагам моторът също е автентичен, къде го намери?
– Да, БМВ е, намерих го при един майстор софиянец, той е маниак на тема мотори и возилото си е в движение. Той само като чуеше звука и знаеше какъв му е проблемът. Имаше една интересна история по време на снимките, ползвахме за някои епизоди автентичната от това време кола ДКВ на Данчо Пича от Бараково (не му знам фамилията). Човекът е автоинструктор и в един от почивните дни докара колата за снимките. Колата е с две врати и се качваме в нея, аз – на задната седалка, а той с един човек отпред, да му покаже как се управлява. И в един момент колата се запали. От предния капак почнаха да излизат ей такива пламъци. Жена ми стои отсреща, на пет крачки, и изпадна в паника (после един от екипа я майтапеше, че трябвало да извади апарата си да снима). И в тоя момент излиза от хотела някакъв, който тръгна да гаси с кана вода! Оказа се малък дефект, бензиновата помпа изхвърля повече бензин и гориво попаднало върху елинсталацията. Спасихме колата и тя участва във филма.
Разговаря ДИМИТРИНА АСЕНОВАА
