Министерският съвет одобри Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2019-2021 година. Документът е изготвен на основание Закона за държавния дълг и Закона за публичните финанси и осигурява общата рамка на дълговото управление в средносрочен план. Основното предназначение на Стратегията е да обобщи и очертае водещите принципи и насоки на политиката по управление на държавния дълг през следващите три години, като същевременно описва индикативните мерки и използвания инструментариум за постигане на заложените в нея стратегически цели, предава Нова телевизия. Публичното й оповестяване е гаранция за предвидимост и прозрачност на процесите по управление на държавния дълг.
Основната цел на политиката по управление на държавния дълг за периода е осигуряването на необходимия ресурс за рефинансиране на дълга в обращение, при необходимост – финансиране на държавния бюджет и обезпечаване стабилността на фискалния резерв при оптимално възможна цена и приемлива степен на риск.
Министерският съвет прие стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2019 година. Стандартите са съобразени с размерите на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините според основните допускания за бюджетната прогноза за периода 2019 — 2021 година.
За всички държавни дейности са осигурени средства за увеличение с 10 % на заплатите на заетия персонал и съответните осигурителни вноски от работодателя.
За 2019 г. за държавните дейности в сектор образование стандартите са завишени спрямо 2018 г. във връзка с политиката за увеличение на заплатите на педагогическия персонал в образованието, увеличението на възнагражденията на непедагогическия персонал с десет на сто и свързания с това ръст на осигурителните вноски от работодателя. Предвидени са средства за издръжка на дейностите по възпитанието и обучението на децата и учениците в частните детски градини и училища, включени в системата на държавно финансиране. Увеличени са средствата за подпомагане на храненето на децата от подготвителните групи и учениците от I-IV клас. Разчетени са и средства за занимания по интереси, за кариерно ориентиране и консултиране, както и средства за допълващ стандарт за ученик в гимназиален етап на обучение.
В сферата на социалните услуги стандартите са увеличени диференцирано, като с най-голям процент са завишени тези за центровете за настаняване от семеен тип за деца/ младежи с увреждания и с потребност от постоянни медицински грижи. Стандартите за центровете за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с увреждания са завишени с 14 %, за домовете за пълнолетни лица с увреждания – с 13 %, за защитените жилища за лица с увреждания – с 12 %. С 10 % са завишени стандартите за домовете за деца, лишени от родителска грижа от I до XII клас, дневните центрове за деца и/ или пълнолетни лица с тежки множествени увреждания и дневните центрове за деца и пълнолетни лица с увреждания – седмична грижа. За останалите социални услуги завишението на стандартите е в границите от 7 до 9 %. Стандартът за дневните центрове за стари хора запазва нивото си от 2018 г. Размерът на месечната помощ на ученик е увеличен от 33 лв. на 35 лв.
В сферата на културата стандартите за държавните музеи, художествени галерии, Центъра за подводна археология, Културен център „Двореца“, Българска национална филмотека и Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ са увеличени със 7,4 % спрямо 2018 г. От 2019 г. Българската национална филмотека ще прилага делегиран бюджет, както всички държавни музеи и галерии в системата на Министерството на културата.
За делегираните от държавата дейности в културата, финансирани чрез бюджетите на общините, стандартите за библиотеките, музеите и художествените галерии с регионален характер са завишени с 8,6 %, а за читалищата с 13,3 %.
Стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2019 г. са съгласувани с Националното сдружение на общините в Република България.
