На 8 януари църквата почита св. Емилиан. Той е замонашен, а по-късно е назначен за епископ на Кизизия, духовен водач на една от християнските общности в Мала Азия. Той е известен със своето благочестие, милосърдие и ревностна вярност към Христос.
Емилиан живял по време на управлението на император Лъв Арменец (управлявал 813–820 г.), който се застъпвал за борбата срещу почитането на светите изображения – движение, известно като иконоборство. Тази ерес отричала уважението към иконите и довела до преследване на онези, които ги почитали.
Императорът свикал епископите в двореца си и поискал от тях да се откажат от почитта си към иконите. Емилиан бил първият, който открито отговорил, че въпросите за иконите трябва да се решават от църковните пастори и отците на Църквата, а не от светските власти. Той казал на императора, че царят няма право да съди догмата на вярата и това твърдо свидетелство се оказало съдбоносно за него.
Заради такава смела защита на православната вяра, свети Емилиан е осъден на изгнание и затвор. Той прекарва години в тежки страдания, без да се отрича от вярата си, и умира в изгнание около 820 г., получавайки славата на небесна награда като изповедник – тоест светец, страдал за вярата, но не претърпял мъченическа смърт.
На 8 януари църквата почита и паметта на Света Домника. Света Домника е свята православна аскетка, монахиня и старейшина Христова, известна със своите тежки аскетични подвизи, чудеса и висока духовност. Празникът се заражда в Картаген (днешна Северна Африка) около IV-V век. Като възрастна, тя решава да се посвети на Бога и отива в Константинопол, центърът на християнския живот по това време.
В столицата, по време на управлението на свети император Теодосий Велики, тя е кръстена от патриарха (според някои източници Нектарий) и постъпва в манастир. Там се посвещава изцяло на строги духовни начинания.
Светицата водила строг аскетичен живот, отричала се от всички светски удоволствия. Благодарение на това, нейното духовно съвършенство станало видимо и изумително. Животът на Домника продължил дълго. Вярващите я описват като схимница, или старец монахиня, която чрез своята святост и молитва изпълнила Константинопол с духовна светлина. Светицата починала в дълбока старост около 474 г., отивайки при Господа в чистота и безупречност на духа.
