Ябълка, тежаща 870 грама, с обиколка 45 см, отгледана в кюстендилското село Копиловци, спечели приза на 11-ото издание на Празника на плодородието в Кюстендил.
Празникът на плодородието е наследство от Първия национален овощарски конкурс от 1896 година, заявен от община Кюстендил и проведен под патронажа на тогавашното Министерство на търговията и земеделието. Той е първият и единствен по рода в цялата страната, като отново започва да се провежда от 2008 г.
На официалното откриване присъстваха кметът на община Кюстендил Петър Паунов, председателят на Общински съвет – Кюстендил Михаела Крумова. Празника откри временно изпълняващият длъжността директор на Института по земеделие доцент д-р Илияна Кришкова.
„Кюстендил е известен като Овощната градина на България. Тук може да намерите най-сочните и вкусни плодове. Градът посреща много гости, които освен да се насладят на празничната програма, могат да се запознаят и с постиженията на науката”, каза доцент д-р Илияна Кришкова.
Ябълката, шестваща по нашите земи от 19-и век, и днес дава облика на нашето овощарство. В световен мащаб заемаме 62-ро място по площи с ябълки и 63-то по продукция, а бяхме на 18-то. Най-много плодове произвежда Китай – 30 млн. декара, и получава толкова продукция от декар. Следват Индия, Иран, Турция, Русия, САЩ и цяла Западна Европа. Институтът по земеделие в Кюстендил работи по създаването на технологии, чрез които да се произвежда биологично-екологично чиста продукция. Един от най-устойчивите сортове е „Флорина”, тя се налага най-много в полята в региона. Един лев ако вложиш, получаващ 2,90 лева всяка година в продължение на 30 години, това е френски сорт, създаден по изкуствен път“, обясниха експертите.
Ябълката победител бе представена от НЧ „Пробуда”, увита в царевичак, и измерена пред всички на площад „Велбъжд”. Евелина Димитрова, която е секретар на НЧ „Пробуда 1919” в Копиловци, обясни, че богато украсеният щанд и оригиналната аранжировка с царевични листа е дело на грижовните стопани. „Ако има човек, който все още се съмнява в красотата и смисъла на Празника на плодородието, да дойде в райската градина Кюстендил, да отвори сетивата си, за да поеме красотата на българщината. Като започнем от шарените черги, метнати върху масите, и усетим труда, с който са произведени плодовете, след което да обърнем внимание на майсторлъка на ваятеля, създал красивите неща. Нека днес всеки се докосне до изконните български ценности – трудолюбие, доброта и надежда в бъдещото поколение”, каза Евелина Димитрова. „Царевичакът трябва да е леко влажен, за да не се къса, нали затова от него са правили рогозки. Даже наскоро научих от един познат, че преди 50 години, когато са калъпили тютюна, не е имало конци да го завържат и са използвали царевичак. Щанда го подготвях дълго време. Къса се украсата и има един момент, когато започваш отново, затова предпочитам да работя сама”, допълва Евелина Димитрова. Първоначално си мислела, че няма да има вдъхновение, вече 11 години правели щандове. Оказало се, че не е така. „Като отворя раклата на баба, намирам нова енергия”, допълва жената. „Нашите ябълки са толкова сладки, защото са от поречието на Струма”, споделя още читалищният секретар.
Баща й бил дългогодишен багерист в село Драговищица, пенсионирал се и започнал да се занимава с агрономство. „От години баща ми продава ябълките в община Борово, плаща си място там за един месец. За да му се разреши паркинг място, дори беше стигнал и до кмета Йорданка Фандъкова, и до главния инженер. Производителят е най-ощетен в тази държава, печелят търговците. Тази година на три пъти при нас имаше градушки, но от ябълките реколтата е добра”, коментира още Евелина Димитрова. Баща й предлага и биоморкови. Една негова клиентка казвала, че детето й било алергично към сок от моркови, но към продукцията на баща й не било така, и жената си купувала с килограми.
Институтът по земеделие в Кюстендил представи 10 от най- интересните сортове ябълки, като на техния щанд можеха да се видят близо 100 сорта, собствено производство. Плодовете, подредени в кошници, бяха показани от момичета, облечени в народни носии, от ТА „Пауталия”.
„Работим по нови селекции на ябълката, миналата година излезе новият ни сорт „Сияна”, който ще бъде предложен за награда на панаира „Агра” в Пловдив. Плодовете узряват към 25 септември. Към момента всички земеделски производители са много доволни от добива на ябълкова продукция, респективно натоварването на дърветата. В Института по земеделие имаше градушка, която повлия на качеството на плодовете, но добивите са много добри. Очакваме над 2 тона от дка добив. Площите в института са около 120 декара. Устойчиви ябълки има много. Интерес към ябълковите насаждения в района има, но по принцип повечето се ориентират към черешопроизводството, намират се и такива, които създават ябълкови градини, защото ябълката има своята трайност и качества, каквито при черешата липсват”, заяви доцент д-р Илияна Кришкова.
„Кюстендил е известен като Овощната градина на България и тук можете да намерите най-вкусните плодове. В световен мащаб са известни над 10 000 сорта ябълки, като ние в Института по земеделие отглеждаме около 400. Ябълката е на второ място по производство в света, след бананите. Едни от най-устойчивите сортове са „Флорина“, „Бесапара“, „Санса“, „Златна превъзходна“ и др. Плодовете са едри, с много добри вкусови качества и имат дълъг период на съхранение, с добра консистенция“, обяви експертът от Института по земеделие Станислава Димитрова.
Читалищата от общината, детските градини отново подредиха уникални маси с плодове и зеленчуци. Показваха ябълки и тикви гиганти, баници, зелници, сладка, пана, вина и ракии. На щанда на кюстендилското село Пиперков чифлик беше изложена тиква с внушителното тегло 41 кг, аранжирал я кметът на селото Стефан Котев, откъснал я от неговата градина.
Баби в народни носии от селото демонстрираха как се приготвя туршия от печени чушки на автентично огнище. На масата бяха поставени и два зелника, единият с пръжки. Погледите събра кафяв боб с огромни зърна, отгледан от кметската съпруга. „Семето си го донесох чак от Ракитово”, допълва жената. Малката Изабела нижеше чушки пред погледа на читалищния секретар Вени Карпузова. Известна със своите кулинарни способности, чевръстата жена беше аранжирала сладко от дюли и ябълки, печена тиква с печени ябълки. В личен специалитет се превърнаха и мини зелниците с плънка от лук и гъби.
Тиквичка с дължина повече от 1,50 метра беше поставена на земята пред щанда на село Багренци. „При този сорт тиквичка е много интересно, защото режеш, колкото за готвене, без да я откъсваш и тя после продължава да расте”, обясняваше студентката Виктория.
Причудлив сурвакар, изработен от две огромни зелки, украсяваше масата на село Гирчевци. Пенсионираната учителка Ана Янева, която е читалищен секретар в село Горановци, пък показа интересен сорт люти чушки, които за Коледа стават червени.
Екологично чиста продукция отличаваше щанда на читалището от планинското село Цървеняно. „Погледнете какви големи червени чушки, колкото две мои педи, тях ги откъснахме от махала Клапаровска, чак при телевизионната кула, много високо. Реколтата от домати също е добра, от тежестта дори се бяха повалили на земята, направо се търкаляха в градината на Цветанка Панева. А гроздетото е толкова сладко, при нас се роди много, ще има и за вино“, доволна е кметът на селото Виолета Симеонова.
Първото място в конкурса за най-красиво аранжиран щанд на Празника на плодородието спечели НЧ „Христо Ботев 1920” – село Таваличево, който получи наградата си от председателя на журито доц. д-р Илияна Кришкова, развявайки знамето на читалището, което украсяваше и щанда по време на изложението. Второто място бе за НЧ „Славчо Темкин” – с. Драговищица, а третото за НЧ „Пробуда 1919” – с. Копиловци.
Първата шестица допълват: НЧ „Зора” – село Ябълково, НЧ „Искра” – село Нови чифлик и НЧ „Светлина” – село Раждавица.
Поощрителните награди получиха НЧ „Спасовица” – село Николичевци за „Царя на патладжана”; НЧ „Пробуда 1928” – с. Жабокрът – за „Уют в селския бит”; НЧ „Отец Паисий” – с. Багренци за „Традиционен сорт круша”; НЧ „Светлина” – с. Соволяно – за „Водопад от ябълки”; Читалището в село Жиленци бе отличено с награда за „Причудливи природни форми”; НЧ „Христо Ботев” – с. Горановци за „Чужди семена в кюстендилската земя”; НЧ „Светлина” – с. Катрище за „Мексиканска краставица в българското меню”; НЧ „Просвета” – с. Слокощица за „Плодове, отглеждани с песен, в кюстендилската земя”; ОУ „Христо Ботев” получи награда за Бъдещето на кюстендилската традиция; Дом „Ильо Войвода” бе отличен с приз „Откриване на нови възможности”
ГЕРГАНА ИВАНОВА
