Навръх типично българския празник Баба Марта в благоевградското село Логодаж се събраха певиците от читалище „Никола Вапцаров“ и самодейната певческа група „Логодажките баби“. Под вещите грижи на читалищната секретарка Дафинка Бойчева и на кмета Пламен Червенков малки и големи имаха шанса да се потопят в чудния свят на изкусно изплетени мартеници и сладко разказани притчи за някогашния живот на село и бита на българина по време на годинашките празници.
Гостите прииждаха в читалищната сграда с трепетно вълнение да се докоснат до неподправената атмосфера на вече позабравените нашенски привички и обичаи. Народните певици от Логодаж надминаха очакванията им, като занареждаха баници с точени кори и месени погачи, коя от коя по-пухкави и изящни. Тази своеобразна изложба на вкусотиите галеше всички сетива, но и загатна за необходимостта от духовно и нравствено възпитание на младите поколения, които не намират време да се задълбочат в идеята на празника и решават набързо да приготвят нещо с готови продукти или да го купят от магазина. А навремето нашите прабаби са отдавали цял един ден на приготовления за празничната трапеза, за да може освен вкусните ястия на масата да присъства и любов. Това усещане за взаимност и свързаност накара присъстващите да си представят самите себе си, седнали до печката на дърва и вперили поглед в къкрещите гозби.
Докато народните певици извиваха глас на сцената, витите баници с праз и извара „нямаха търпение“ да изскочат от тавите и бързо се свършиха. Впечатление направи погачата с послание, приготвена от логодажката фурия Веселинка Бойчева, която беше извезала букви от тесто със скрита символика. Ето с какво певицата изненада своите приятелки и близки: „Винаги се стремя да направя нещо различно, за да зарадвам хората, които идват да празнуват с нас. Миналия 1-ви март замесих питка с думите: „Камък се пука, дърво изсъхва, песента е вечна“, а тази година посланието гласи: „Птица без полет не може, самодеец без песен не може“. Тези погачи, които месим с квасец, са най-полезният за организма хляб, който е вкусен и засища, няма нищо общо с купените подобни“ – категорична е Веселина Бойчева.
Докато групите пяха и играха на фона на автентичния сценичен декор, Дафинка Бойчева върза мартенички на всички присъстващи, като им пожела здраве, късмет и дълголетие, а верният й помощник Игор наливаше бяло и червено вино в чашите, за да не се разлюти Баба Марта. Въпреки този символичен ритуал за омилостивяване на „докачливата старица“ всички гости зачервиха бузи, сякаш ги е опърлила.
Интересна притча за буйния й нрав разказа певицата от читалище „Никола Вапцаров“ Стойка Костадинова:
„Родом съм от село Хърсово, където всички са запленени от магията на този празник. Малко преди 1-ви март стари и млади се заемат с плетенето на изящни мартенички и влагат цялата си душа в своите малки изделия. Уникалното при нас е, че използваме само прежда от естествена вълна, това прави самата нишка много по-дебела и пищна. Спомням си, че когато си отиваше месец февруари, т.нар. Малък Сечко, моята майка заръчаше на мен и трите ми сестри да вземем мотичките и да отидем в гората да дирим една специална билка, която се нарича брош. Това диво растение имаше в жилките си червени сокове и при изваряване в гореща вода пускаше аленочервен цвят, с който боядисвахме част от преждата. Всичко тогава се получаваше по естествен път, без да си служим с изкуствени материали. В главата ми още звънти майчиният глас, който ни наставляваше да усукваме преждата все наляво, по посока на часовниковата стрелка, за да се получи красива плитка. Тя ни разказваше, че белият цвят означава свобода, а червеният е кръвта на Св. Йоан Кръстител.
Има един по-особен ритуал, който се е запазил в нашето село от миналото до днес – мартениците, които се изработват, се наричат за 3 групи: за младоженците, за възрастните и за децата. За младоженците изготвяхме големи Пижо и Пенда, които влюбената двойка трябва да държи под възглавницата до края на март, символиката е да бъдат свързани доживот с въображаема нишка, която е здрава като стомана и никога не може да бъде прекъсната. А другото предназначение на този адет е младото семейство да бъде плодовито и да има много деца.
След това връзваме тънки мартенички на агънцата и домашните животинки, за да има голям берекет в дома.
Напоследък забелязвам, че повечето възрастни слагат мартеница за един ден и след това веднага я свалят, а поверията гласят, че тя трябва да бъде неотлъчно до човека в продължение на месец или поне на 15 дни, за да изпълни мисията си, защото всеки символ от българската култура и фолклор си има мисия.
Ние си правим и много комични сценки, събираме се в читалището и ходим по детските градини да радваме децата. Лично аз два пъти съм се предрешвала като Баба Марта и явно в представите на малчуганите много приличам на този образ, защото дори когато ме срещнат случайно по улиците, казват на майките си: „Мамо, ето я Баба Марта“.
Тази сутрин, преди да дойдем на Логодаж с групата ни, отидохме в Симитли да изнасяме сценки и да пеем в детска градина, и по пътя срещнахме двама полицаи. И тъй като денят си е такъв, вързахме и на тях по една мартеничка за крепко здраве, разбирателство в семейството и късмет в работата. Те толкова се зарадваха на нашия жест, оказа се, че това са им първите за деня, и дори поискаха да вържем една и на служебната кола, за да ги „слуша“ и да не се разваля.
Знам една легенда за буйния нрав на Баба Марта и за символичните цветове, които се свързват с нея. Тя имала още девет братя, а у дома си имали само една-единствена бъчва с червено вино и се чудили и маели как да си го поделят поравно. Един от тях обаче бил много хитър и решил да увие бъчвата с тръни, така че виното да остане само за него. И точно през месец март единствената сестра слязла при бъчвата да си наточи малко винце и цялата се изподрала от тръните, тогава толкова много се разгневила на братята си, че навън както си греело топло слънце, изневиделица започнал да вали смразяващ сняг. Когато настроението й се оправило, слънцето пак се появило на небосвода. Заради тази случка тя често била сърдита и в нейния месец времето често се променя – ту грее слънце, ту вали сняг“, разказва Стойка Костадинова.
Логодажани почетоха и най-големия национален празник 3-ти март, като в навечерието му станаха на крака, за да чуят химна. С този жест на благодарност и страхопочитание те отдадоха почит на героите, загинали за освобождението на България от турско робство.
