Пещера на Св. Иван Рилски пази короните на българските царе. Тази легенда обикаля селата в Рилското корито под основания от отшелника манастир. На 18 август там се чества празникът на чудотвореца – Успение на Св. Йоан Рилски.
Открай време в района се разказва, че владетели са носили в този край на България злато на съхранение, кръстове и друга прескъпа църковна утвар, както и древни икони. При падането на България под византийска власт, а по-късно и под османско иго насам са носени инсигниите на държавата власт – скиптъри, корони и други артефакти още от времето на хан Крум. Заедно с 1 тон злато те се намирали в една пещера високо в планината, обитавани от отшелника.
По времето на 5-вековното турско робство много маладжии пробвали късмета си. Местните хора разказват, че имането е било в началото в манастира, но една нощ посветени монаси са изнесли съкровището високо в планината с магарета, а после дали обет за мълчание. Братята заравяли на места в гората около манастира по малко жълтици. Така най-страстните преследвачи на съкровището ги откривали и като мислели, че са го изровили цялото, се отказвали от диренето.
Знае се обаче, че Св. Иван е бил безсребреник. Емблематична е срещата му с цар Петър, при която той отказва да приеме донесеното злато от владетеля с няколко каруци, но и да се види с него.
Има теории, че всъщност светията е бил брат на Петър и не са били в никак добри отношения. Иначе няма как владетел с императорско достойнство, признато чрез брак с византийска принцеса, да му идва на крака при това неведнъж, а два пъти. За знатния произход на Св. Иван са били наясно всички следващи български владетели, които са имали особено отношение към манастира, пише Телеграф.
По-рано синът на Симеон Велики е минал през Магнаурската школа, а с придобитите знания и теологична подготовка е успял да основе край себе си монашеска общност и манастир в Рила планина. Засега къде е било точното място на първата обител все още няма изследвания. Знае се само, че още тогава е направен първият манастир, който се намира в близост до гроба на Св. Иван в западна посока. Ловци на митове споделят, че пещерата, пазеща короните на българските царе, е вероятно някъде в района, но на по-голяма височина. Красива приказка или истина, забулена зад легендите и еоните, остава загадка.
Според официалното житие на Св. Иван той е роден в село Скрино. Най-ревностите миряни обаче търсят дирите му в близкото село Фролош, тъй като има теории, че през IX век въпросното селище се е намирало именно в неговото землище.
Религиозни гидове търсят следите на младия Св. Иван в тамошните пещери, и то в доста широк ареал. Според предания първото си чудо Иван извършва едва 6-годишен между селата Скрино и Вуково, община Бобошево. Там той е бил пастир.
Веднъж река Струма придошла и стадото му се озовало в капана на водната стихия. Облечен с ямурлук, той разделил придошлата река на две, за да премине заедно с животните. Хората обаче, като видели това, се уплашили и прокудили детето. Оттам Св. Иван отива в Скрино. До ден днешен там християните палят свещ в Руенския манастир.
Преди 1000 години цялата област тогава е била пълна с църкви и манастири и е била наричана Бобошевската Света гора. Малкият Йоан се установява за по-голям период в манастира „Св. Димитър“. Той е съществувал още от V-VI век, а днес се намира в центъра на града. Там седял до около 20-ата си година, когато тръгва в посока село Смочево и Рилската пустош (планина). Има много версии защо това се е случило. Една от тях гласи, че не се е разбирал с монасите, които завиждали на неговите способности да лекува с молитва и да пророкува.
В Рила се установява в една пещера с извор. Св. Иван живее там според едни предания до 68 години, а според други до 70-72.
Селяните постепенно се престрашили и започнали да идват при него за помощ и съвет. Праведникът имал доста силни дарби от Св. Дух да изцелява бесновати хора, които успокоявал с молитвите си.
Впечатлен от славата и чудесата му, на крака в Рила планина при монаха Йоан идват много знатни особи. Св. Иван умира в своята пещера през 946 г. на 18 август.
С годините в района се установяват различни ритуали. В пещерата на светеца има дупка, известна като провиралката. Поклонници се промушват през тесния отвор в скалите с надеждата да получат благословение – сполука, здраве и успех в земния живот. Вярва се, че който не успее да премине, е много грешен. Според църковното предание през този изход на пещерата ангел Господен донасял храна на св. Йоан. През 90-те години един доста заможен български емигрант в САЩ дошъл и преминал през отвора. Какво му се е случило, но след 1 месец, като се върнал оттатък Океана, изпратил по сметката на Рилския манастир 1 000 000 долара дарение, разкриват монаси, служили там по това време.
По думите им крупната сума била голямо изкушение и станала повод за раздори за какво, как и от кого да бъде изразходена.
Десетилетие по-късно хора от близките села твърдят, че са виждали светията да броди в този край на България. Те го описват като нисък старец, който се подпира на една дървена тояжка с резбован връх като отшелнически скиптър.
Изглеждал бавен и немощен, ала това било само привидно, защото, стига да поискал, светията можел да се движи със скоростта на светлината. Така той се озовавал дори в Канада и САЩ след молитва на родни емигранти там, свидетелстват християни в интернет форуми.
„Свети Иван Рилски е много строг светец. За разлика от другите, когато ти се яви, кръвта ти замръзва. При него няма пет-шест, трябва да слушаш и да изпълняваш мигновено заръките му. Помага, но в замяна иска праведност“, казва от личен опит Ангел Рафаилов, родом от Благоевград.
В близост до гроба и пещерата на светеца се намира лековит извор. Над него стои метална икона, около която младо и старо пъха в дупките между камъните писъмца с написани желания. Светецът откликвал на всеки според заслугите му.
За самата вода се разказва, че е лечебна. Зора Барутчийска от град Кюстендил свидетелствала преди време, че като дете майка й я довела, тъй като страдала от червен вятър. Хората около извора предупредили родителката да не мие детето, че ще стане по-зле. „Майка ми не ги послушала. Потопила лицето ми под водата и докато слезем до манастира, съм се изчистила чудодейно“, разказвала кюстендилката.
Наскоро бе реставрирана църквата „Успение на Св. Йоан Рилски“, в която се намира гробът на светеца – закрилник на българския народ. Тя е изградена красиво под една голяма скала. Но заради вписването й в природния пейзаж през годините тръгват сериозни проблеми с проникването на вода и влага в черквата. Игуменът на Рилския манастир дядо Евлогий се зае да спаси гроба на светеца, като поде възстановяването му.
Историята на храма не е добре проучена. В сегашния му вид е завършен през 1820 г. Построен е върху основите на по-стара църква, но кога е била построена тя, не е известно.
Храмът продължава духа на отшелническата традиция, установена от Св. Иоан. През целия си живот той се е подвизавал в пещери и хралупи и именно затова той е вдигнат под една голяма канара.
От житието му става ясно още, че около 30 години след успението на отшелника той се явява на игумена и повелява мощите му да бъдат пренесени в град Средец. Тогава от гроба му се понесло благоухание, а тялото му било нетленно.
