Иде суша! Ще пресъхнат ли чешмите ни?! За пръв път от доста време екоминистерството привлече вниманието с ограничение на водните обеми, които разрешава за ползване от 52-та значими язовира под негово управление. Причината е в сушата, заради която наличните обеми към 25 октомври са паднали до 49,8%. На фона на тежките режими, които и сега съществуват в Плевен и другаде, очакванията на министерството са доста тревожни и поставят под въпрос не само нормалното ежедневие на хиляди българи, но и туристическия сезон по морето следващата година.
Наличният полезен обем на язовирите към 25 октомври е 2370 млн. куб. м, което е с 88 млн. куб. м по-малко от този в предходния месец. За ноември т. г. се налага да бъдат намалени разрешените водни обеми – предвижда се да се ползват 442,200 млн. куб. м, което е с 29,552 млн. куб. м по-малко от разрешените за октомври 2024 г. водни обеми, посочват от МОСВ, цитирани от „Сега“.
Обемите се задържат ниски през последните няколко години, като притокът до момента е сравним или по-нисък от този, характерен за много суха година.
При суша приоритет се дава на ползването на вода за питейно-битови нужди, но проблеми се задават и с напояването.
Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и „Напоителни системи“ ЕАД са информирани за състоянието, както и че следва да предприемат действия за рехабилитация на компрометирани и възстановяване на съществуващи напоителни мрежи с цел намаляване на загубите и недопускане разхищението на вода. Необходимо е активно да се работи в посока на възстановяване и модернизиране на инфраструктурата за напояване. От екоминистерството добавят, че „Напоителни системи“ ЕАД следва да прецизира заявките си за годишен график за 2025 г., като се съобрази с разрешения годишен лимит в издадените разрешителни и наличните обеми в язовирите.
17 години след влизането си в ЕС България не е оправила ВиК мрежата си, а загубите на вода са колосални. Дори областни градове не са застраховани от режим на водата през деня – последният пример е Плевен. За последно водните обеми в язовирите бяха новина при кризата в Перник. Предупреждения, че водните ни ресурси не са добре, обаче се излъчват още от пролетта, без да личи това да е довело до някакви усилия да се подготвим за предстоящите проблеми.
За този глобален проблем още преди 4 години предупреждава роденият в Благоевград агранам, изобретател и откривател проф. д-р Искрен Азманов. Тогава той заявява, че проблемът с безводието ще става все по-актуален и за това голяма вина носят 40 000 сателита, които въздействат на облаците, което променя драстично климата и ще доведе до катаклизъм на планетата. Ето какво заявява той в интервю за marica.bg през 2020 година.
Проф. д-р Искрен Азманов е агроном, изобретател и откривател. Роден е през 1948 г. в Благоевград. Завършва Агрономическия институт в София. На 24 години изминава разстоянието Атина-Благоевград пеш, като спира в Атон, където започва упорито да изучава манастирите. До 1983 г. изследователят обикаля Румъния, Узбекистан, Украйна, Грузия, Австрия, Чехословакия и други бивши соцдържави с опознавателна цел. През 1990 г. заминава в САЩ, където живее до 2005г. Член е на Академията на Ню Йорк, най-високото положение на учен в САЩ. Член на Американската асоциация на агрономите и на групата на изследователите „Носители на нови идеи”.
Името му присъства в престижния сборник „Who is who in USA” /Кой кой е в САЩ/, където влизат само хора със значим принос за науката.
Автор на 15 книги. С една от тях, в която описва най-интересните си изобретения, кандидатства за пет Нобелови награди.
За иновативните си проекти българинът е получил специално благодарствено писмо от британската кралица Елизабет Втора. Книги на проф. Азманов са част и от фонда на Конгресната библиотека в САЩ.
– Професор Азманов, според Вас причина за намалените количества на валежите не е само промяната на климата заради глобалното затопляне, а и в човешката дейност – прекаленият брой сателити, които блокират облаците. Не е ли това по-скоро конспиративна теория?
– Тази хипотеза съвсем не е конспиративна. А проблемът с водата става все по-актуален. В момента сме свидетели на сериозна криза в Перник, задава се криза в други селища – Радомир, Ботевград. Дано водна криза да не сполети и Пловдив, известен със сериозни наводнения в древността.
Затова искам да насоча вниманието на експертите към огромния воден проблем, който явно тепърва ще става все по-сериозен. Нуждаем се от иновативни решения, които да го решат за години напред.
Що се отнася до сателитите около Земята – те са около 40 000. Устройствата постепенно падат по-ниско и блокират нормалното функциониране на облаците.
Гравитацията на Земята привлича тези сателити към планетата, към която те са се приближили през последните 10-15 години. Тези устройства въздействат на облаците, което промени драстично климата на Земята и предизвика катаклизъм.
Предстои обаче тези сателити да излязат от строя, тъй като срокът им на годност от 40 години ще приключи през 2024 г. Логично е след изтичането на този срок да бъдат изстреляни нови сателити, но вече на доста по-голяма височина над Земята.
Тази хипотеза звучи авангардно, но е логична. Към нея ме насочи мой приятел от Калифорния – полиглот, учен, преводач на президентите Роналд Рейгън и Михаил Горбачов. Сближихме се, докато бях в Калифорния.
Искам това да се знае от обществото. Досега никой не е вкарал този проблем във фокуса на световната наука – глобалната система от спътници около Земята, благодарение на които осъществяваме контакт като възможно обяснение за резките климатични промени.
– Едно от изобретенията Ви е проект, който позволява получаване на сладка вода от солена – морска или океанска, с използването на специална технология, включваща черна плоча. Изпълним ли е този проект?
– Естествено човечеството не може да ползва солената вода на океана. Предлагам решение, в което солената вода се изпарява от нагрявана от слънцето черна плоча. Принципът е същият както в нашите тенджери в кухнята. Същия процес наблюдаваме и в природата при изпаряването на водата, която се издига и образува облаци. Става въпрос за получаването на прясна вода чрез процеса дестилация – своеобразна фабрика за сладка вода.
Конкретното приложение на този проект също може да варира в зависимост от водния басейн. На разлив на река Марица правим черна плоча на 10 см под повърхността на водата. Черна, защото ще увеличава изпаренията. За втечняването им е предвидена голяма дълга тръба. Върху плочата строим стъклена оранжерия, която ще ползва получената вода. Каменен защитен вал ще пази вече охладената водна маса. В най-високата част, на хребета, парата в кюнеца се охлажда и получената сладка вода ще се съхранява в резервоар.
– Приложим ли е у нас подобен проект и къде?
– Тази инсталация е особено подходяща за морски и океански терени. Там естествено пречистените водни количества ще бъдат огромни. По реките в Африка, Южна и Северна Америка е възможен добив на наистина впечатляващи количества. В нашите условия е реално осъществимо да се добива чиста вода, с която да снабдяваме съседни населени места. При това гарантирано чиста, а не филтрирана. Няма проблем в по-малък мащаб проектът да се осъществи, включително и по долното течение на Марица.
По нашето Черноморие подобна инсталация е също напълно осъществима. Подобен проект не би бил твърде скъп, ако е добре обмислен.
– Допускате ли, че идеята ви ще се осъществи?
– Не само допускам, но реализацията му е актуална и необходима. Когато нещо е полезно за човечеството, няма значение кой го е открил.
– Предлагате и друга авангардна идея – воден пръстен, който да свърже Дунав и София през Перник и обратно. Не е ли подобен проект твърде сложен и неизпълним?
– Не е неизпълним. Българското инженерно мислене не е решило проблема с пернишката вода. Вместо сложния вариант с прехвърлянето на вода от язовир Белмекен през Бели Искър по софийския водопровод към Перник предлагам нещо друго – от река Дунав при Видин да се направи тръбно отклонение, което да мине през Перник, през част от София и пак да се върне в Перник. В момента водата е огромен проблем, въпреки че само преди десетилетие не беше оценяван като толкова жизненоважен. Днес обаче е и трябва да се търсят всякакви средства за решаването му, включително и такива, изглеждащи на пръв поглед нестандартни.
Моят проект включва и система за пречистване на водата, правейки я годна за пиене. За целта може да се използва пясъчен филтър. В случая по-важен от цената е резултатът. А подобен проект ще гарантира вода, каквато не могат да гарантират валежите от дъжд и сняг.
– Повдигате и въпроса с използването на минералните води. По ресурси на това богатство сме на второ място в Европа след Исландия, но не го използваме.
– Минералната вода е различен проблем. В момента в райони от Турция до Албания се регистрира засилена сеизмична активност, много земетресения с различен магнитуд.
Разбира се, че можем да използваме много по-цялостно и рационално топлите минерални води, на които е богата територията на страната ни, включително в региона около Пловдив.
Трябва обаче да обърнем сериозно внимание и на друг съществен момент: с изтичане на водата от Земята се образуват кухини, което е предпоставка за земетресенията. Трябва да имаме предвид, че там, където има повече минерални води, районите са по-уязвими за земетресения заради оформящите се кухини. Обсъждал съм този проблем с големия български учен физик акад. Георги Наджаков, автор на първото българско откритие – фотоелектретното състояние на веществото.
За чумата по прасетата
„Това, което става, е абсурдно. Това с чумата са измислици. Кризата, която тресе държавата, няма основание. Никакъв вирус няма, причината е в жегата. Просто от голямата жега подуването на сланината по тялото на прасето притиска сърцето”, казва Азманов и допълва: „Готов съм да изложа сериозни научни аргументи пред всеки, който ме оспори. В тялото на всяко прасе и на всяко животно има не един, а 50 вируса. При висока температура проблемът възниква от надутата сланина на прасето. Не умират мишки и катерици, които нямат сланина, а жегата уморява прасетата.
Едно прасе има два пръста сланина. От високите летни температури, 35-36 градуса, тялото на прасето се надува, притиска сърцето му и то умира. Защо никой не се е сетил да потопи едно прасе в буре със студена вода – така състоянието му ще се нормализира. Ако пък прасетата са 1000, противопожарна цистерна ще свърши работа да бъдат пръскани с вода периодично. Така ще бъдат спасени, ще се окажат съвсем здрави.
Някой псевдоучен всява паника: „Ще заразим хората!”. А както е известно, като се опържи в тигана кюфтето от свинско месо, никакъв вирус не остава.
Всяко живо същество може имунитетно да се самозащити, ако има някой, който да разпореди разумни действия.
Живял съм година в Етиопия и съм наблюдавал какво правят слоновете в голямата жега – влизат в Нил, вдигат си хобота нагоре да дишат и стоят часове наред в хладката вода. Т.е. там работи същият принцип.
При заболяването от чума на овцете в Странджанско предложих съвсем проста мярка – овцете да се изчеткат с четка с белина и щяха да бъдат спасени. Нямаше да бъдат избити над 50 хиляди животни, ако ме бяха чули“.
