През 1941 година в интервю за списание Time цар Борис ІІІ изрича: „Министрите ми са англофили, генералите – германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил“. Показателна мисъл, тъжен рефлекс върху идейните и ценностни противоречия, разпъващи българското общество през буреносния ХХ век.
През огнено-барутната пета година на Втората световна война (1939-1945) се случва събитие, издъно променило съдбата на България. На 28 август 1943 г. тайнствена болест прекъсва живота на 49-годишния монарх, управлявал страната четвърт век (1918-1943).
Волфганг Бретхолц, в онези години австрийски топ журналист, цитира мисъл на неназован от него български политик: „Когато цар Борис няколко дни след завръщането си от Германия умря от тайнствена смърт, ние за пръв път осъзнаваме, че вече не бихме могли да избегнем трагичния изход на авантюрата. Царят беше по-ловък от всички наши дипломати, взети заедно. Неговата смърт беше началото на края“.
В навечерието на войната цар Борис е силно обезпокоен от последните международни събития. Пред тайния си съветник, дъновиста Лулчев, потвърждава решимост да държи „неутрална позиция“ спрямо Германия и Великобритания. Пред „приятел на Гьоринг“ заявил: „България не желае граница с Русия (страх от балканския вариант на „аншлус“) и не разчита на Великобритания, „подозрителна към българите и затова не ги пуска на юг“.
На 23 август 1939 г. обаче
ЕДНО СЪБИТИЕ ОБЪРКВА СМЕТКИТЕ
на царя. СССР и Германия сключват пакт за ненападение. Пропадат надеждите за обединение на Запада срещу Съветския съюз. Това би избавило България от натиска да се определи във външната политика към някой от блоковете. Огорчението от неразбирателството между Великобритания и Германия той ще изрази пред английския посланик Рендъл. Нему говори за българския неутралитет и правата ни върху Добруджа.
На 16 октомври 1940 г. германското правителство предлага България да се включи в Тристранния пакт. Това става факт на 1 март 1941 година.
В. Бретхолц: „Първата част на трагедията се разиграва в периода между 1 март 1941 г. (деня, в който България се присъедини към Оста) и 2 септември 1944 г. (деня, в който тя се отвърна от Германия). В този период България под водачеството на своя германофилски министър-председател, професора по археология Богдан Филов, продаде душата и тялото си на Третия райх. Възнаграждението на Хитлер беше присъединяването на всичките спорни територии – Южна Добруджа, Западна и Източна Македония и Западна Тракия“.
К. Кацаров: „След поражението при Сталинград, където на 2 февруари 1943 година генерал Паулус с още 24 генерала и около 190 000 войници и офицери се предадоха в плен, това беше прелом в Хитлеровия поход в Съветския съюз“. В обществото започва раздвоение, съмнение и нарастваща тревога.
На 10 юли 1943 английски и американски части дебаркират в Сицилия. За Италия настъпват критични часове. На 25 юли вътрешен преврат сваля Мусолини, който е арестуван. Оста започва да се разпада…
US историк Маршал Лий Милър: „В края на лятото на 1943 г. международното положение на България става критично. Падането на Мусолини драматично променя позициите на оста в Средиземноморието и отново се появяват слухове за предстояща съюзническа инвазия на Балканите… Има много индикации, че цар Борис е планирал да извади страната си от войната през 1943 г., но убедителни доказателства липсват“.
На 9 август, на път за двореца, Станислав Балан, младши секретар на царя, среща немския посланик в София Бекерле. Той моли Балан НЕЗАБАВНО да му уреди среща с царя. Приет е в 17.00 часа. Дипломатът: Хитлер кани царя на среща в петък. Но се пада петък, 13-и! Фатално съвпадение.
В. Бретхолц: „Много пъти съм разговарял с българския цар в годините преди войната. Впрочем той е болезнено суеверен, ненавижда числото 13 и се ръководи по италианското правило, че във вторник и петък не бива да се предприема нищо важно“.
На 14 август със самолет
ЦАРЯТ ПРИСТИГА ВЪВ ВЪЛЧЕТО ЛЕГОВИЩЕ
в Растенбург (Източна Прусия).
През двата дни Борис ІІІ има три срещи с Хитлер. Стефан Груев, автор на бестселъра „Корона от тръни“: „Хитлер, придружен от Курт Зайцлер, началник на Генералния щаб на Сухоземните войски, посрещна царския гост на входа на бункера си и, както обикновено, го приветства с топлота… Цар Борис започна разговорите си с германските домакини, като разискванията не прекъснаха и по време на обеда, на който присъстваха само Хитлер, Рибентроп и Кайтел. На края на работния ден той вечеря с фюрера, Рибентроп, Кайтел, Зайцлер и генерал Алфред Йодл, началник на военните операции. След вечерята царят поднови разговорите си с Хитлер, Кайтел и Рибентроп до късен час. Той се прибра в спалнята си чак към полунощ“.
15 АВГУСТ. Ст. Груев: „На сутринта Ханджиев отиде до спалнята на царя, за да получи инструкции за деня. Борис, блед, с уморен вид, беше в унило настроение… Сутринта той продържи разискванията си с Хитлер, Рибентроп и германското Върховно командване в заседателна зала над земята. По пладне той и Хитлер се отделиха в частния апартамент на фюрера, където обядваха съвсем сами, без никакъв сътрудник и без преводач…
Когато двамата държавни глави се явиха, помощниците им се изумиха от необикновената промяна на вида им. Усмивките, приятелското изражение и дори учтгивостта бяха напълно изчезнали от лицата им. И Борис, и Хитлер изглеждаха извънредно разстроени, напрегнати и сърдити. А когато гостите взеха да се сбогуват на път за летището, фюрерът, особено мрачен, едва-едва погледна Борис, комуто промърмори едно ледено „довиждане“.
Рязката промяна, предателски изписана по лицата на двамата държавни мъже, подсказва остър сблъсък, чужд на компромис.
Какво премълчават официалните сведения!
Маршал Лий Милър: „Официална стенограма на конференцията в Растенбург не съществува, но общите очертания на дискусията могат да бъдат събрани от редица източници. Първо, Хитлер изразява загрижеността си за ситуацията в Италия и търси уверение от царя, че България също не планира да дезертира от лагера на оста. Второ, двамата с Борис обсъждат приноса на България към военните усилия, като според сведенията разговорът по този въпрос е станал доста разгорещен“.
Това, което премълчава Б. Филов в дневника си, научаваме от Павел Груев, бащата на автора на „Корона от тръни“. „Но описанието – пише Ст. Груев – което царят даде на началника на личния си кабинет Груев и което последният записа за тайните частни архиви на Борис, беше коренно различно [от записаното в дневника на Филов]. Там царят говори за една необичайно бурна среща, при която Хитлер е настоял България да се присъедини към войната срещу Русия. Спречкването започнало, когато фюрерът отхвърлил старите аргументи на Борис, че било в интерес на всички, включително на Германия, България да остане неутрална спрямо Съветския съюз. Царят излезнал от срещата извънредно разстроен“.
Още един източник потвърждава горното. Ст. Груев: „В едно саморъчно писмо от княгиня Евдокия, сестра на Борис ІІІ, адресирано до племенниците й Симеон и Мария-Луиза, открито едва 43 години по-късно в плик с надпис „Да се отвори след смъртта ми“, тя пише какво смъртно болният от рак на гърлото бивш началник на личния кабинет на Фердинанд Добрович й казал: „Горкият цар! Сам ми каза, за да ме зарадва постигнатото… „Не им отстъпих в нищо и си развързах ръцете след страхотна борба. Осемнайсета (разгромът на България от септември 1918 г. – бел. Н. С.) няма да се повтори“. Княгиня Евдокия: „Не можейки по-нататък да говори, Добрович посочи жена си и добави: „Тя знае, нека ви каже“. Госпожа Добрович тогава повтори и допълни казаното. Щом се завърнал от Германия, още на 16 вечерта царят дошъл при Добрович, за да го зарадва за постигнатото в германската главна квартира. Царят му казал: „Няма да се повтори 1918 година, овреме си развързах ръцете, но докато постигна това, трябва да водя страшна борба. Хитлер побесня, когато му отказах за Русия. Крещящ като луд, той се нахвърли срещу мен и България и с цял порой обвинения, нападки и закани. Ужас беше, но не му отстъпих в нищо. Той смяташе да ме сплаши, вместо това му изложих положението ни, казах си каквото имам да му кажа ясно и недвусмислено, т.е., че съм решил ние да тръгнем по свои собствени пътища. Сега съм с развързани ръце. Спасих ви, даже аз да заплатя за това“.
Обратният полет към България не показва признаци, че нещо нередно се е случило… Нещо повече: царят отива при летеца Баур, сяда на мястото на помощник-пилота. Няколко минути по-късно самият пилот идва в салон и казва шеговито: „Чиракът ще ме замести за малко“. Т.е. царят управлявал самолета. Чак когато наближил Карпатите и задухали силни ветрове, полковник Баур и помощник-пилотът заемат местата си в кабината.
На 16 август (понеделник), ден след разговора с Хитлер, царица Йоанна още не знае, че царят се е завърнал. Остава да спи в Софийския дворец, вместо във „Врана“.
Вторник (17 август) Борис ІІІ заминава за резиденция „Царска Бистрица“, докато семейството му остана във „Врана“. На 18 август отива из планината на лов, най-любимото му занимание.
В четвъртък (19 август) тръгва на екскурзия до Мусала заедно с княз Кирил, полковник Бърдаров и Балан. Яздят с коне до Седмото рилско езеро и оттам продължават пеша нагоре по голите скалисти пътеки. Качване уморително. На върха почиват около час.
Ст. Груев: „По време на слизането обаче поведението на царя стана особено. Лицето му внезапно побледня и придоби уморено изражение, но той продължи да върви мълчаливо, напълно погълнат от мислите си. По-късно призна, че почувствал за първи път голяма умора и се задъхал. Дори се оплака на брат си от някакво остро парливо усещане в областта на сърцето“. Това бе ПЪРВИ ЛОШИ ЗНАК.
Неразположението обаче не го накара да спре и да си почине. „Напротив, като че ли бе обзет от някаква непреодолима нужда да отиде до крайния предел на силите си и издръжливостта, той ВНЕЗАПНО СЕ ОТКЪСНА от групата. Казвайки на другите да продължат да вървят по същата пътека, царят се отклони по едно особено стръмно „кестерме“. Спътниците му се опитаха да го предупредят, че този склон е опасен, но това само го подразни. Когато Кирил го запита: „Защо трябва да слизаш по тази урва?“, Борис сърдито излая: „Мълчи!“, и заповяда на всички да го оставят на мира“.
Царят изчезва… Секретарят Балан, обезпокоен, отива в подножието на застрашителна вертикална стена. Поглежда нагоре. „Той се ужаси, като видя цар Борис, застанал на самия ръб на скалата, с поглед, втренчен в пропастта“.
Това е моментът, когато сякаш някакъв демон тегли царя надолу… Зигмунд Фройд го нарича mortido, инстинкта, който ни влече към смъртта. Случката е ВТОРИ ЛОШ ЗНАК.
Тревожните предзнаменования не свършват. „Мърморейки недоволно, царят се присъедини към групата и, вкиснат и мълчалив, продължи слизането. При езерото намериха конете и препуснаха надолу към „Царска Бистрица“. Докато прекосяваха една поляна, Борис внезапно дръпна юздите и закова коня си. „Гледайте тази дива коза отсреща на билото!”. Той посочи възбудено с ръка по посока на Сарагьол… „Това е козел – съобщи царят, съвсем прехласнат. – Но не е от нашите. Никога не съм виждал този козел наоколо. Той идва от другаде, няма съмнение“.
На другия ден, 20 август (петък), докато всички още спят, в 5 часа сутринта царят взима карабината и напуска сам с кола на път за Сарагьол. Да търси планинския козел. След известно дирене, проведено с майсторството на опитен ловец, намира козела и го застрелва. Но когато отива да го прибере, намира само локва кръв. Раненото животно е изчезнало… Царят се връща в ужасно настроение. Изпраща слугата Свилен да потърси ранения козел по кървавата следа. След известно време царският прислужник се завръща с трупа на убитото животно.
Убийството на козела е ТРЕТИ ЛОШ ЗНАК. В езотеричната традиция козелът е амбивалентен символ, свързан с половия нагон, жизнената сила, либидото и плодовитостта. Но козелът, за разлика от овена (древен и соларен символ), е лунарен символ, трагично животно, свързано с демоничните сили. В Библията Мойсей принася козел в жертва, за да изкупи греховете, непослушанието и нечистотата на синовете Израилеви.
На 21 август (събота) Борис ІІІ отива с брат си на лов за сърни. Тогава за втори път остри болки прорязват гърдите му. Тъй силни, че се оплаква на княз Кирил: „Мисля, че страдам от ангина пекторис“.
На 22 август (неделя) Борис ІІІ отива с кола в Самоков да посрещне семейството си и ги закарва в „Царска Бистрица“, т.е. в Чамкория (Боровец). Той не споменава пред царицата за болките в гърдите си, нито вика лекар.
Това ще стане на следващия ден (23 август), когато се връща в София. Ст. Груев: „Беше заръчал на архитект Севов (втория таен царски съветник) да го чака в двореца в 10.30 часа и щом го видя, царят започна да се оплаква от здравето си, като изрази предположение, че страда от ангина пекторис. Когато Севов го пита: „Докторът ли Ви определи тази диагноза“?, царят отговаря: „Не!” – добавяйки, че симптомите били ясни: болките в долната част на гърдите и в лявата ръка от рамото надолу“.
Царят вика личните доктори Д. Балабанов и Др. Александров. Те го преглеждат. По това време Севов чака в кабинета. При разговор с него царят, без да забележи Севов, глътва няколко капки лекарство в чаша вода. Пият кафе. След това царят се оттегля за кратка почивка с намерение да се върне същата вечер при семейството в „Царска Бистрица“.
В 19 часа разговаря по телефона със сестра си княгиня Евдокия. Доверява й: напоследък не се чувства добре, оплаква се от стягане в гърдите и затруднено дишане.
Към 19,30 часа прекъсва работата си с Павел Груев. Казва му, че не се чувства добре, и излиза. Само след малко Груев чува шум в коридора пред канцеларията. Уплашени лакеи му съобщават: царят се строполил на пода, има силни повръщания. Извиканите доктори предполагат, че те се дължат на силна жлъчна криза.
На 24 август положението на болния се влошава. Царският съветник Ханджиев отива спешно при германския военновъздушен аташе полковник Фон Шьонебек и иска незабавно да повикат от Берлин проф. Рудолф Зайц. От дълги години той лекува царя. Шьонебек веднага препраща молбата лично до маршал Гьоринг.
На 25 август (сряда) към 19 часа в дома на Шьонебек идват двама главни немски лекари – Зайц и Епингер. „Те го уведомиха, че състоянието на царя е по-сериозно, отколкото са предполагали. Вече не се говореше за ангина пекторис; вместо това те сега приказваха за
НЯКАКВА ПО-ТЕЖКА, МИСТЕРИОЗНА БОЛЕСТ,
която не беше още точно определена“.
Дневникът на Шьонебек съдържа изненадваща записка с дата 27 август: „За първи път докторът гласно изрази подозрението си, че царят може би е бил отровен. Това подозрение се засили с появата на странни знаци за разлагането на вътрешни органи. Сега нещата започнаха да се развиват по един драматичен начин… Аз (Шьонебек – бел. Н.С.) казах на лекарите, че в края на май до нас бяха достигнали съобщения от Турция как в някои тамошни среди се носели слухове, че цар Борис нямало да оживее до септември! Аз бях докладвал тази смущаваща информация на българското военно министерство. Но по мое мнение те не взеха достатъчно мерки за охрана на своя цар. Дори такава една алармирана информация не наруши балканската летаргия“.
По-късно същата сутрин: „Царят е много по-добре, но тъй като лекарите са сериозно обезпокоени, че усложненията могат да засегнат мозъка, от Берлин е извикан виден невролог. Невероятно, но д-р Зайц, царският лекар, смята, че заболяването е само анемия, но останалите смятат, че положението е толкова сериозно, че са издадени подробни инструкции за церемониите и процедурите в случай на смърт на царя. Филов разказва, че царят изрекъл само няколко думи за телесните си нужди, но „през цялото време на болестта не изрази нито желание, нито даде нареждане, нито поиска да види някого“. През по-голямата част от времето царят е под влиянието на тежки успокоителни, но въпреки това е спал неспокойно“.
На 28 август (деня на смъртта). Шьонебек докладва в Берлин: след леко подобрение на състоянието му през нощта цар Борис все още е в пълно съзнание. Положението обаче отново се влошило сутринта, като мозъкът също се оказал засегнат. Царят починал в страшни мъки“.
Прелюбопитен пасаж от дневника на полк. Шьонебек: „Зайц запали цигара, дълбоко погълнат от мислите си. Проф. Епингер си почеса главата и каза бавно: „Аз мисля, че това е отравяне. Този безупречен цар е станал жертва на едно най-вулгарно убийство. А вие какво мислите, драги колега?“. Професор Зайц кимна утвърдително и рече, че петната, които се бяха появили по тялото преди настъпването на смъртта, показват абсорбция (поглъщане) на отрова. Заключение с пълна сигурност обаче би могло да се направи само след аутопсия, за каквато царицата дала позволение“.
И се случва нещо странно! В неделя (29 август), ден след смъртта, немските лекари звънят по телефона на Шьонебек: „Царицата отмени позволението си за аутопсия, вероятно под натиска на дворцовата клика (между които може да има някой, осведомен относно заговора за убийството). Така върху смъртта на цар Борис ІІІ завинаги се спусна булото на тайната. Същия следобед германските лекари напуснаха София със специален самолет“.
Но преди това, в деня на смъртта, професор Епингер казва нещо свръхважно. Дневник на Шьонебек: „Преди известно време [той] бил повикан край смъртния одър на гръцкия министър-председател Метаксас и видял същите симптоми по неговото тяло. Епингер говори за употребата на някаква индийска отрова, която действала само след като минат няколко месеца. Аз си спомних за съобщението, получено от Турция през миналия месец май, че цар Борис няма да доживее до септември. А днес беше 28 август!…“.
Но кой е Метаксас?! „Във външната политика – пише Уикипедия – Метаксас следва неутрална позиция, опитвайки се да балансира между Англия и Хитлеристка Германия. В края 30-те години, както и с другите балкански страни, Германия става основен търговски партньор и на Гърция. Метаксас сам има репутацията на германофил, датираща от обучението му в Германия… Крал Георгиос и по-голямата част от гръцкия елит обаче са предани англофили. Политиката на Метаксас да държи Гърция вън от Втората световна война бива нарушена от изискванията на Мусолини на 28 октомври 1940. Италианският диктатор поисква окупационни права над стратегически гръцки градове. Отговорът на Метаксас е кратък: „Alors, c’est la guerre“ („И така, това е война“). Неговият отговор е запазен в гръцкото обществено усещане с една-единствена дума – „Не“ (Okhi’). Денят все още се празнува всяка година в Гърция. Няколко часа по-късно Италия навлиза в Гърция от Албания и започва Итало-гръцката война. Благодарение на добрата подготовка и въодушевена отбрана гърците организират успешна защита и контраатакуват, принуждавайки италианците да се върнат в Албания. Гръцката армия дори заема голяма част от Северен Епир (Южна Албания). Метаксас не доживява германската инвазия в Гърция, тъй като умира в Атина на 29 януари 1941 г. Почива от заболяване на фаринкса, което впоследствие води до неизлечимо отравяне на кръвта“.
Цар Борис ІІІ почива на празника Успение Богородично. Тогава той се чества по стария стил. Не на 15, а на 28 август, по Юлианския календар.
Стартира състезание между различни
ВЕРСИИ И ХИПОТЕЗИ ЗА ЦАРСКАТА СМЪРТ.
Маршал Лий Милър: „Още преди смъртта на Борис се разпространяват слухове, че той е станал жертва на нечестна игра. Фактът, че наскоро се е върнал от посещение при Хитлер, поражда подозрения, че царят се е изправил срещу германците и е бил убит заради това. Популярната теория, както ярко я описва Казасов, е, че Борис „е бил отровен от онзи, който е удавил света в кръв”. Царят е смятан за твърде млад и здрав, за да е претърпял инфаркт, а сложната диагноза прави вътрешното разпадане на тялото му да изглежда масивно. Секретността, която обгръща болестта, засилва драмата и насърчава дивите спекулации. Би Би Си обявява, че Борис вероятно е бил убит от Хитлер; „Ню Йорк Таймс“ заявява, че полицейски инспектор е произвел няколко изстрела по него на гарата край София; унгарски източници съобщават, че е бил убит от един от собствените си телохранители“.
На 10 септември 1943 г. в своя дневник Гьобелс пише: „Фюрерът ми заяви, че сега можем да считаме за сигурен факта, че цар Борис е бил отровен. Германските лекари стигнали до заключението, че той е бил умъртвен чрез змийска отрова. Германските лекари искали да се извърши аутопсия, българското правителство се съгласило, но царското семейство отказало. Не бих сметнал за невъзможно отравянето да е било подготвено от италианците. След техния последен акт на измяна съм готов да приема, че режимът на Бадолио и общо взето италианците са способни на всичко“.
Маршал Лий Милър: „Най-голям брой теории се занимават с обратния полет на царя след посещението му в Германия. Много хора твърдят, че именно в личния самолет на Хитлер по време на този обратен полет Борис е бил маркиран за смърт. Една от теориите дори твърди, че царят е бил мъртъв при пристигането си и че разказите за дейността му през следващата седмица са измислици. По принцип обаче съществуват три теории относно полета. Първата е, че някакъв бавнодействащ, смъртоносен газ е бил подаден на царя през кислородната му маска. Най-често споменаваните газове са хлороформ и „твърде силна доза кислород“… Самият княз Кирил подкрепя тази теория. Втората версия за полета е дадена от немския пилот, Flugkapitän Ханс Баур. Той твърди, че му е било наредено да се изкачи на 8000 метра, да се спусне до нивото на дърветата, да се изкачи отново на 6000 метра, да се спусне отново и така нататък, докато промените във височината, съчетани с отровата в кислородната маска, отслабят сърцето на Борис. (Малко по-различна версия гласи, че кислородната маска също е била дефектна). Третата теория е на бившия посланик Рендел, който казва, че Борис е бил лош пътник и обикновено е вземал хапчета за въздушна болест преди полет. Този път му е било дадено друго лекарство, което в комбинация с голямата височина, на която е прелетял самолетът над Карпатите, е довело до по-късния му сърдечен удар. Пилотът Баур също предполага, че е имало отрова, но казва, че тя е била приложена в чаша кафе“.
Най-малко вероятна е версията за „немска следа”. Милър: „Германските документи не разкриват никакви заговори или конспирации, а напротив, показват, че е направено всичко възможно за правилното диагностициране на болестта и след това за установяване на точната причина за смъртта. Важно е да се отбележи: Германия разглежда смъртта на Борис като катастрофа за Оста, независимо от факта, че той може би тайно е планирал да напусне войната. Германия смята България за лоялен, макар и донякъде непокорен съюзник, и дава на царя голяма свобода на действие. Тази оценка не се променя и през лятото на 1943 г. В Берлин очевидно са знаели толкова малко за смъртта на царя, колкото и всички останали. Те са били сигурни, че той е бил убит, вероятно с някаква отрова, но не са знаели от кого. Хитлер вярва, че отговорни за това са царицата и нейните италиански роднини. Това подозрение изглежда е било почти изцяло резултат от недоверието на Хитлер към всичко, свързано с Италия, заради неотдавнашното отстъпление на тази страна. Царицата на България е дъщеря на италианския крал и отказът й да позволи аутопсия се смята за признак, че се е страхувала да не бъде открито нещо зловещо. Разказва се също, че бракът й е бил нещастен от самото начало, което дава още един възможен мотив. Гневът на Хитлер стига дотам, че той иска да я арестува и да я доведе заедно с младия цар Симеон в Германия, но германският военновъздушен аташе в София, генерал Шьонебек, и други го разубеждават от толкова необмислени действия.
Тогава Хитлер решава, че главният виновник е сестрата на царицата, княгиня Мафалда, въпреки че тя пристига в София от Италия едва на следващия ден след смъртта на Борис. Това, което не може да се направи с царицата, е направено с тази принцеса: скоро след това тя е отвлечена в Германия и е вкарана в концентрационния лагер в Бухенвалд, където умира по време на въздушно нападение през август 1944 г. Германците остават толкова подозрителни по въпроса за италиански заговор в България, че когато Рибентроп отива в София за погребението на Борис, не яде никаква храна, освен тази, приготвена от специални германски готвачи“.
Волфганг Бретхолц, антинацистки настроен редактор на Berliner Tageblatt, посетил София в края на септември 1944 г., съобщава, че при аутопсията не са открити нормални органични проблеми, а вместо това имало „следи от неизвестна и бавно действаща отрова, която е предизвикала спиране на сърцето“.
Същият журналист: „В София чух на този въпрос кой е имал интерес да го [Борис ІІІ] отстрани, четири различни отговора: Хитлер, британската „Интелиджънс сървис“, руснаците и българите. За нито една от тези четири версии няма доказателства“. Бретхолц добавя, че по-невероятно е изразеното подозрение срещу британската тайна служба СИС (Сикрет интелиджънс сървис). „През август 1943 година англичаните нямат нито техническата възможност, нито интерес да обезвредят българския цар“.
Но дали е така?! Възможен ли е
БРИТАНСКИ ПРЪСТ В КОНЧИНАТА НА БОРИС ІІІ?
Данни, макар и косвени, не потвърждават извода на Бретхолц. От всички Велики сили Великобритания е най-злостно настроена срещу България. Разбира се, тук има и личен момент. Участието на България в Първата световна война прекъсва възхода на Чърчил нагоре като държавник. Той инициира и ръководи съюзническата Галиполска операция на Дарданелите през 1915 г. Яростен застъпник за привличане на България като съюзник на страната на Антантата, което могло да доведе до победа и превземане на Константинопол. Това обаче не става. Операцията претърпява провал и той е принуден да напусне поста си и правителството… Служи за кратко на Западния фронт, командвайки 6-и батальон на кралските шотландски стрелци (Royal Scots Fusiliers).
Обратно на твърдението на Бретхолц, Лондон има богат опит в подобен род операции. През зимата на 1916 г., когато граф Юсупов организира убийството на Распутин, враг на Лондон и радетел за съюз Германия-Русия, агент на „Интелиджънс сървис“ изстрелва „контролен куршум“ в слепоочието на полуудавения в ледените води на река Нева царски ментор.
Интересен факт: мигновено след съобщението за смъртта на цар Борис ІІІ Радио Лондон обявява: „Борис III е отровен от нацистите”. Версията се повтаря и от Москва. Но ако Хитлер наистина е искал да обезвреди Борис, защо просто не го е задържал при себе си?“.
„В българските полицейски архиви е запазен 9-страничен доклад с гриф „лично-поверителен” с дата 6 септември 1943 г., само ден след погребението. В него четем: „Н. Величество е бил абсолютно здрав до деня на първата криза – 23 август т.г., т.е. внезапното запушване на никога досега боледувалата аорта не е причинено от нейното износване или това на други сърдечни органи, а е било предизвикано по изкуствен начин, т.е. от отрова… Н.В. Царят посиня още на третия ден след смъртта”, което е един от белезите за отравяне“. Разсъждавайки за положението на война между България и Англия, авторът стига до предположението, че „ако наистина е отровен, той е жертва на англичаните”.
Маршал Лий Милър: „Вероятно конспиративните теории вече са твърде здраво вкоренени, за да бъдат разклатени само от липсата на доказателства, а легендата за мъченически убития цар задоволява психологическа потребност, независимо от нейната истинност или лъжовност. Тази легенда е позволила на много българи да избегнат чувството за вина, че са били на страната на Оста по време на войната, и е осигурила на некомунистите в България популярен герой. Всъщност донякъде е изненадващо колко високо днес възхваляват Борис онези бивши политици от българските демократични партии, които цял живот са били в опозиция на неговата политика. А сред средностатистическите български граждани често се чува изразът: „Всичко можеше да се развие по друг начин, ако царят беше жив“.
Все пак трябва да признаем и да бъдем благодарни за мъжественото, държавническо поведение на царя на 14 и 15 август. Когато във „Вълчето леговище“ устоял на натиска на изпадналия в бяс фюрер България да обяви война на Русия и да изпрати войски на Източния фронт. Инак съдбата ни щеше да бъде още по-тежка…
НИКОЛА СТОЯНОВ
