„Голяма част от занаятите са под заплаха да изчезнат поради липса на законодателна закрила, късаща се връзка между поколенията и агресивния внос на имитации. За това се алармира от години, но вместо проблемите да се разрешават, те се увеличават”, заяви вчера председателят на Камарата на занаятчиите в Кюстендилска област Даниела Стоянова. „Проблемите пред нас са резонни, а именно намаляване на населението в Кюстендилска област и респективно намаляване на ползвателите на занаятчийски услуги. Така че за занаятчиите от доста години насам се налага да водят ежедневно борба за просъществуването на своя занаят, особено пък за народни и художествени занаяти, които, въпреки че напоследък се наблюдава едно възраждане за тях, пак изпитват доста трудности”, допълни тя и обяви, че над 20 са новорегистрирани занаятчии в Кюстендилско, но повечето от легитимиралите дейността си са фризьори.
Една от най-младите в сдружението е Милена Гълъбова, която по празниците изработваше сурвачки. „По стара българска традиция се знае, че сурвачката трябва да бъде изработена от дряново клонче. Причината да се избира дрянът е тази, че това е твърдо и жилаво дърво. Дърво, символ на мъдростта, на добруването, на жилавината. Самата сурвачка е символ на изобилието и за мен беше удоволствие да ги изработвам. Успях да изкарам 300 лева, хората вече се ориентират и държат на традициите”, казва кюстендилката. Дряновите клонки тя набрала сама, единственият й разход бил за вълната.
„По мои наблюдения хора, упражняващи занаята в сивия сектор след проведената от нас кампания срещу това порочно явление и проявата на нетърпимост към занаятчиите, които работят по този начин, излязоха на светло. Дойдоха при нас и заявиха желание да се регистрират. Аз ги разбирам, от една страна, защото са изпаднали в невъзможност да издържат своите предприятия. Повече от занаятчиите са самонаети лица, т.е. те нямат нает персонал, защото не могат да му плащат”, обясни Стоянова.
„Изработване на накити, тенекеджийски услуги, седларство и сарачество, художествена обработка на дърво и керамика са занаятите, към които се обръщат хората напоследък. Това е обяснимо, тъй като за първи път новорегистрираните занаятчии имаха възможност да кандидатстват по отворената мярка 64 за развитие на селските райони. Тези занаяти попадат в списъка, това е помощ за развитие на бизнеса. Досега не можеше, имаше много спънки, изисквания в нормативната уредба, на които те не отговаряха. Ние като камара направихме всичко възможно, като дадохме препоръки, за да може занаятчиите да кандидатстват с проекти и с наша помощ, и с тяхно желание направихме така, че 5-6 занаятчии да подадат документи”, уточни председателката на Занаятчийската камара.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
Милена Гълъбова
