Високосната 2024 г. провокирала председателката на читалище „Пробуждане 2022“ в кюстендилското село Шипочане Ирина Йовчева да провери съществувал ли е 30 февруари в календара на човечеството.
„От началото на годината пожелавам на всички мои приятели 1 ден повече щастие и преди 2 седмици спонтанно реших да напиша в мрежата 30 февруари. Информацията, която излезе, силно ме впечатли, защото се оказа изключително любопитна“, разказа пред „Струма“ Ирина Йовчева.
Тя е доктор по икономика и мениджмънт и е университетски преподавател, а от няколко години с читалищни активности се опитва да провокира обществото да е граждански по-активно.
„Проучването ми в мрежата установи, че историята познава дата 30 февруари“, разказа Ирина Йовчева, като подчерта, че целта й не е била да прави научно изследване и била водена само от любопитството си. „Намерих публикации в сайтове на вестници и списания и ги обобщих. Оказа се, че на многовековни надгробни плочи археолози са забелязвали даже и 31-и февруари. Намерих информация за два официално известни случая, в които 30 февруари се е появявал в календара. През 1700 година Швеция планира преминаването си от Юлианския към Григорианския календар и за да се изравни с всички останали, империята решава да пропуска високосните години чак до 1740-а включително, вместо да пропусне наведнъж няколко последователни дни, както направили другите държави. Опитът не бил успешен и през 1712 г. шведите отново се върнали на Юлианския календар, като добавили еднократно 30 февруари в него, за да влязат в ритъма му. Окончателното преминаване на Швеция към Григорианския календар станало през 1753-а, когато от 17 февруари са преминали директно на 1 март. Реформата не била приета радушно от всички, защото част от жителите се почувствали ограбени с 11 дни от живота им. 30 февруари е съществувал и в Съветския съюз. Това се е случило през 1930 и 1931 г. с революционния календар, който включвал 5-дневни седмици и 30 дена във всеки месец. Целта му е била работниците да нямат почивни дни и да се постигне по-висока индустриална ефективност. Древният български календар се предполага, че е създаден в периода между 10 000 и 2750 година преди н.е. (според Ал. Лудколев). Той също е съдържал 12 месеца. Как е била разпределена годината по дни в тези месеци не е известно, но се знае, че продължителността й е била равна на 365,2421875 дни (П. Петров). Изчислена с тази точност, годината в продължение на 88 496 години ще натрупа грешка от един ден и е много вероятно той да бъде прибавен към втория месец от годината. Така, ако той се нарича февруари, ще бъде с 30 дни“, каза Ирина Йовчева.
По време на проучването си тя открила и информация, че в Сургут е бил записан човек, роден на 30 февруари, плод на чиновническа грешка. Служителка в паспортния отдел вместо да напише 3 февруари, вписала 30-и и човекът 20 години си живял така. Когато се наложило да си смени паспорта обаче, грешката излязла наяве и била коригирана.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
