15-годишна история отбелязва на 29 септември Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) в България. Тя обединява инженерите, работещи в областта на инвестиционното и устройствено планиране в цялата страна, основана е със Закон за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, а дейността й стартира официално с провеждане на учредително събрание на 27 и 28 септември 2003 г. Годишнината е формалният повод да се срещнем с председателя на КИИП в Благоевградска област инж. Пламен Радев, с когото коментираме актуалните проблеми в гилдията и важни теми от деня.
– Инж. Радев, колко специалисти обединява камарата и с какво се занимава на практика?
– Регистрираните в Регионална колегия – Благоевград проектанти са над 300, като с пълна проектантска правоспособност са 225, а 15 инженер-конструктори са ПП “Технически контрол”. В КИИП членуват над 14 500 проектанти, които са организирани на регионален принцип в 28 регионални колегии и 8 професионални секции, в зависимост от специалността, квалификацията и областта, в която работят. Камарата поддържа регистрите, издава удостоверения за проектантска правоспособност, не допуска недобросъвестна практика, осигурява професионална защита на своите членове. Изключително важна за КИИП е постоянната й дейност по съставянето и усъвършенстването на нормативните актове, свързани с устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството, на техническите норми и правилници. КИИП е продължител на дейността на Иженерно-архитектурната камара, създадена през 1937 г. Изминалите 15 години утвърдиха мястото на камарата и на проектанта като основен участник в строителния процес. В дейността ни важно място заемат отношенията и взаимодействието между КИИП и висшите училища, по чиито учебни програми се обучават бъдещите инженери. Моделът “парите следват студента” убива качественото образование. Целта следва да бъде “престижни дипломи” и инженери, а не количество, като чрез учебните програми и в процеса на обучението отпаднат тези студенти, които не постигат нужните знания.
– Какви са отношенията ви с администрацията – общинска и държавна, и имате ли проблеми в комуникацията?
– На национално равнище КИИП участва и подпомага съответните комисии към МС, към отделни министерства и към Народното събрание. Необходими са промени за премахване на свръхрегулацията в строителния процес. Програмата на КИИП за промени в строителното законодателство цели засилване на ролята на проектанта като създател на интелектуалния продукт и основен участник в инвестиционния процес. Подкрепяме намаляването на бюрократичната тежест чрез въвеждане на електронно одобряване на проект, електронно издаване на РС и други. Необходими са промени и в правилата за работа, и за правомощия на съгласувателните органи, за да се прекъснат възможностите за забавяне и за неаргументирана отмяна на издадени вече съгласувания и разрешения. Защото вместо да съдейства, често този процес пречи за реализиране и въвеждане в експлоатация на стопански и производствени мощности. Това води до реални материални загуби, както и до загуба на инвестиционна инициатива и интерес. На регионално ниво членовете ни участват в експертните съвети по устройство на територията. За съжаление, има случаи в работата на общинските ЕСУТ да се ползват инженери, които не са оправомощени да представляват КИИП и действията им са нелегитимни. Регионалните административни звена и служби не използват напълно компетенцията на експертите от Регионалната колегия и потенциала на КИИП на национално равнище.
– Напоследък един от най-коментираните проблеми в гилдията е за инженеринга, какво поражда недоволството ви?
– Стана практика изпълнението на обекти по обществени поръчки (за обществени сгради и съоръжения) да се възлага и изпълнява чрез т.нар. инженеринг. На практика се избира строителят, а той се заема и със създаване на проекта и свързаната с него технология. Етапите на предварителни проучвания и на разглеждане на варианти за проектно решение често липсват. Това нарушава естеството на процесите и на реда на професионална компетенция и отговорност, на доказалата се в годините “добра практика”. КИИП счита, че изпълнението на строежите на инженеринг води до ограничаване на проектите до възможностите на строителя, което е в ущърб на обществения интерес.
– Възползвам се от срещата ни да Ви попитам за професионалното Ви мнение за причините за инцидента с мол “Ларго”. Смятате ли, че е възможно сриването на фасадата да е само заради бурния вятър, или става дума за некачествено строителство?
– В строителния бранш съществува понятието “непреодолима сила”, определящо настъпили разрушителни природни въздействия, които са с малка статистическа вероятност. В такива случаи се вижда, че всяко подценяване, минимални пропуски и икономии на строежа водят до сериозни и тежки отрицателни резултати. Няма да взема отношение конкретно по аварията “Ларго”, това е в компетенциите на проверяващите органи. Искам да подчертая важността на изготвянето, на авторския надзор и на изпълнението на проект за всяка част от строежа, като гаранция за безаварийното ползване на сградите и на съоръженията. При предприемачеството и в инженеринга, за съжаление, се правят компромиси и това се случва. Всяко подценяване на проблема от обществото е пагубно.
Възползвам се от възможността да пожелая на всички колеги и наши партньори да бъдат здрави и успешни в професионалната си реализация при изграждане облика на съвременна България!
Разговаря
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
