Инж. Леонид Хаздай със съпругата си Петя и дъщеричката им Валери във Венеция
На остров Малта
Семейство Хаздай честват 20 години от сватбата си
Л. Хаздай като хорист-баритон с Мъжки хор "Свети Иван Рилски" - Дупница
Инж. Леонид Хаздай - съорганизатор на събитието "Футболист на годината 2016", награждава едно от децата на ФК "Марек"
Инж. Леонид Хаздай във Венеция
Леонид и Петя в Малта
Инж. Леонид Йосифов Хаздай е роден на 21 април 1973 г. в Дупница. Основното си образование завършва в ОУ „Св.св. Кирил и Методий“, а след това учи в ТМЕТ, сега ПГ „Акад. Сергей П. Корольов“. Завършва специалност „Технология на машиностроенето“ в Техническия университет в София, като специализира „Студена обработка на металите“, едновременно с това учи и „Банки и финансов надзор“. В момента е докторант към Техническия университет. Леонид Хаздай е председател на организацията на евреите „Шалом“ в Дупница. Той е един от учредителите на ПП „Новото време“ на национално ниво, а също така и председател на ПП „Новото време“ в община Дупница. Председател е на скоро учредената Индустриална стопанска асоциация в града. Една година е бил хорист – баритон в Мъжки хор „Свети Иван Рилски“. От 1996 г. има фирми и се занимава с частен бизнес, основно в областта за поддържане и ремонт на повдигателни съоръжения. Семеен е, с едно дете.
– Г-н Хаздай, Вие произлизате от един от най-старите родове в община Дупница, разкажете за него.
– Дядо ми и баба ми по бащина линия – Леон и Матилда Хаздай, са евреи. Дядо ми е бил обущар, а баба ми е работила в магазин за обувки. Дядо ми и баба ми по майчина линия са родени в село Жабляно, а след това са се преселили в Дупница. Дядо ми Милчо Стоименов е бил полковник от милицията, а баба ми Роза е била дългогодишен работник в ХФК. Майка ми Валентина е помощник-фармацевт, а баща ми Йосиф е инженер. Аз съм роден на 21 април 1973 г. в Дупница.
– Председател сте на Индустриална стопанска асоциация – Дупница. Кои са основните й приоритети и как тя ще работи за развитието на бизнеса в региона и община Дупница?
– Да, наистина наскоро се учреди регионална организация към Българската стопанска камара, на която бях избран за председател. Целта на това сдружение е да защитава колективния интерес, като разчитаме за това на добър диалог с профсъюзите и Общинска администрация. То ще бъде генератор на идеи и предложения за подобряване на бизнес климата в община Дупница. В сдружението членуват знакови фирми от региона в различни области на производството, търговията, услугите, медицината, застрахователния бизнес. Към момента не можем да се похвалим с нищо конкретно, тъй като организацията е буквално на няколко месеца. Но имаме идеи, върху които работим.
– Вие бяхте един от известните дупничани, които създадоха инициативен комитет в подкрепа издигането кандидатурата на д-р Иван Ибришимов за кмет на община Дупница. Защо влязохте в този инициативен комитет и какво искахте да се промени в нашия град?
– Противно на очакванията, аз не съм съученик на д-р Иван Ибришимов, нито гравитирам в приятелските му кръгове. Аз се запознах с него и моите впечатления се породиха, когато той беше народен представител. Отидох при него по един въпрос, касаещ цяла една браншова организация. Не очаквах особено съдействие, тъй като не е тайна, че аз съм симпатизант на политиката с десни убеждения. Истински приятно ме изненада обаче това, че той направи всичко по силите си, за да помогне и разреши проблема, като нито за момент не показа, че е проблем това, че не съм симпатизант на БСП. Това впоследствие ме накара да бъда и част от инициативния комитет за издигане кандидатурата на д-р Иван Ибришимов за кмет на община Дупница. Да, още си спомням и се разсмивам на анекдота, че съм единственият десен, подкрепящ д-р Иван Ибришимов. Но моето мнение е, че в такава тежка финансова и институционна криза, в каквато беше общината, да се говори за лява и дясна политика е несериозно, тъй като политиките се правят с пари. Към онзи момент съм преценил, че д-р Иван Ибришимов отговаря на изискванията ми за добър градоначалник, без по никакъв начин да омаловажавам качествата на инж. Методи Чимев.
– Вие сте член на политическия съвет на ПП „Новото време“ и председател на общинската структура на партията в Дупница. Защо такъв знаещ и можещ човек като Вас не участва днес в управлението на община Дупница?
– Още като студент аз присъствах на учредяването и станах член на ПП „Новото време“, впоследствие бях един от учредителите й в Дупница, като от доста години съм председател на общинската структура. И като такъв преди много години съм се явявал като водач на листа за общински съветници. За мен, за разлика от много хора, участието в политиката не е необходимост. Мисля също така, че е порочна практиката листите за общински съветници на политическите партии да се пълнят с т.нар. „разпознаваеми“ лица, които донасят гласове заради това, че са известни по някакъв начин с бизнеса си или с работата си, а впоследствие, влизайки в Общинския съвет, не знаят къде се намират. Не е тайна, че на последните няколко избори съм отказвал участието си в много листи, единствено воден от убеждението си, че мачът, в който трябва да играя, е с предизвестен край. Аз нямам амбиция да влизам в политиката, но имам амбиция нещата в нашата община да се подобрят. Ако това изисква да участвам, да, тогава бих.
– Според Вас кои неща в община Дупница трябва да се подобрят?
– Много са нещата, които трябва да се подобрят, но на всички ни е ясно, че това става с голям финансов ресурс и не може с магическа пръчка за един или два мандата това да се случи. На първо място, това е инфраструктурата на града и водопроводната мрежа и канализация. Виждам, че се върви в правилната посока от настоящето ръководство, имат правилното виждане за решаване на проблема.
– Председател сте на организацията на евреите в България „Шалом“. Какъв е приносът на дупнишките евреи в миналото и днес за развитието на община Дупница?
– Дупница е един от градовете в България, който навремето е бил с най-много евреи на глава от населението. По-възрастните хора вероятно помнят, че сградите на централната улица „Николаевска“ са били собственост на евреи. Евреите поради големия си брой са имали голямо значение за развитието на икономическия живот на града. Противно на вицовете, в които се разказва за евреите, че са скъперници, трябва да се знае, че едни от най-големите дарители са били евреи, в лицето на по-заможната част от този етнос. С техни дарения е основавано читалище „Напредък“, сега НЧ „Зора 1858“, открита е техническата библиотека, изградена е хижа „Скакавица“, правени са безплатни ученически трапезарии и много др. Много голяма част от българските евреи в община Дупница са взели участие в освободителните войни, включително и моят дядо Леон Хаздай. Голяма част от тях са загинали във войните, като за това има и поставена паметна плоча на мястото, където е била синагогата в центъра на града. Леа Иванова е от Дупница, Лео Конфорти, световноизвестният оперен певец Арон Аронов, ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ – София проф. Илчо Димитров също е с еврейски произход, проф. Шекерджийски и много други. Един от най-богатите хора в България за времето си – индустриалецът Жак Асеов, е притежавал складове и фабрики за тютюн. В момента евреите в община Дупница сме 50 души.
– Еврейската култура, както и българската, пази своята идентичност. Кои са най-популярните празници, които отбелязват евреите в община Дупница?
– Двата най-големи празника, които се отбелязват, са Нова година и Песах /Пасха/ – Великден. Ястията, които се поднасят на еврейската Нова година, или Рош а Шана, са риба, която е символ на плодородието, слагат се моркови на шайби, които по форма напомнят на златна паричка, приготвяме кръгла сладка хала /обреден хляб, като козунак с ябълки и мед/, за да е пълна, сита, здрава годината. Плодовете и зеленчуците на трапезата означават урожай. Ябълките и медът – за да е сладка годината… На празника Песах /Пасха/ се поднасят и печено агне, вино…
– Вярно ли е, че Вие сте се оженили за ученическата си любов, и какво е за Вас любовта?
– Със съпругата ми Петя се запознахме като ученици и оттогава сме заедно. Да, това е ученическата ми любов, за която се ожених. Женени сме от 1996 г., имаме 21-годишен щастлив семеен живот. Имаме дъщеря на 16 години – Валери, която е ученичка в 10-и клас в гимназия „Христо Ботев“. Увлича се по литературата и историята. За мен любовта е нещото, което ми дава сила в трудните моменти. Осмисля живота и дава сили на семейството да се бори с трудния живот. Моята любов е семейството.
– Каква е рецептата за успешен и щастлив брак?
– Рецептата за успешен и щастлив брак е компромисът, защото клишето, че „два остри камъка брашно не мелят“, е най-подходящо, за да защити думите ми.
– Казват, че любовта на мъжа минава през стомаха. Кое е любимото Ви ястие от еврейската кухня, което съпругата Ви приготвя?
– Тя с удоволствие ми приготвя баница с кайма, пиле със сини домати, кюфтета от праз… А от десертите много обичам крем, подобен на крем карамела, но се приготвя по различен начин, само на котлон.
– Били сте в Израел. Какво Ви направи най-силно впечатление там?
– Най-силно впечатление в Израел ми направи отношението към българите. На всички е известно, че България е единствената държава, която е спасила евреите си по време на Втората световна война. В знак на благодарност са кръстили улици, площади, паметници… Когато човек от България отиде да работи в Израел, отива да работи с авторитета на трудолюбив, знаещ, можещ и честен, което не е характерно за европейските страни, там имиджът на българина е съвсем друг. Другото, което ми направи впечатление от посещението ми в Израел, е как са успели да превърнат пустинята в плодородна земя. Стандартът на живот е много висок и цените в магазините и в ресторантите за нас, туристите, са доста високи. Посетихме всички забележителности в Израел: Божи гроб, река Йордан, Мъртво море, борсата за диаманти и др.
– Имате ли желание да отидете да живеете в Израел?
– Нямам желание да живея в Израел. Аз съм се установил тук. Тук е семейството ми, родителите ми, приятелите ми, бизнесът ми…
– Вашето семейство обича пътешествията. Разкажете за тях?
– Пътешествия е силно казано, тъй като работата ми е такава, че не мога да отсъствам повече от три-четири дни наведнъж. Затова използвам няколко уикенда в годината и ако мога да открадна от петъка и понеделника, с удоволствие си правим кратки екскурзии. Посетили сме всички Йонийски острови в Гърция, били сме в Малта, Венеция, Истанбул и други места. Силно впечатление ми направи остров Малта, където туризмът е основен източник на средства. Как са запазени старините и в същото време се развиват успешни и съвременни атракциони. Цените са ниски и я препоръчвам като дестинация за българи, решили да прекарат няколко дни на едно прекрасно място, с много забележителности. Но остров Закинтос, Гърция, си остава най-красивото място, на което съм бил и с удоволствие бих го посетил пак. Лазурни плажове, цветът на водата – няма аналогия с други курорти в близост до България. Уникалният резерват, в който можеш да плуваш в морето заедно с огромни костенурки…
– Бивш хорист сте, защо не продължихте с пеенето?
– Първо бях хорист в Хора на момчетата „Канон“ с диригент Иван Гатев, който почина наскоро. Една година бях хорист-баритон в Мъжки хор „Свети Иван Рилски“. По това време участвахме в „Игра на хорове“ в „Шоуто на Слави“, бяхме на фестивал във Флоренция. За съжаление нямам време за хора…
– Вие сте успешен бизнесмен и като такъв имате ли препоръки към управляващите в община Дупница?
– Ще отговоря на въпроса, като приемем една условност – че аз не се имам за успешен. Това, че имам работа, това, че работя и мога да се издържам, че съм се справил малко по-добре с трудностите на живота, не ме прави успешен. Не бих си позволил да съветвам общински съветници. Нямам самочувствието, че съм нещо повече от тях, за да казвам какво трябва да правят и какво не. Има достатъчно знаещи и можещи хора в общината, които могат да се справят с проблемите. Единствено мога да дам една препоръка – да обръщат повече внимание на проблемите на гражданите, без значение на това за кого са гласували. И да се опитат да погледнат нещата през очите на нямащите, защото светът, гледан през стъклото на служебния автомобил, изглежда по различен начин от това, което е действителност.
Интервю на НИКОЛАЯ ИВАНОВА
