Дни преди края на 2025 г. правителството подаде оставка, а държавният бюджет и тези на НЗОК и ДОО не са приети. Какво следва оттук нататък, около каква рамка на НРД се консолидира БЛС след събора в събота – по тези теми д-р Георги Георгиев, председател на РЛК в Благоевград и началник на отделението по патоанатомия в областната болница, говори пред clinica.bg.
– Д-р Георгиев, след оставката на правителството и все още неприeтия бюджет съборът на БЛС даде мандат за подписване на НРД. С какви мотиви, какви са очакванията Ви за здравеопазването предвид тези обстоятелства?
– В събота се проведе съборът на Българския лекарски съюз, на който обсъдихме и приехме новия национален рамков договор (2026-2028 г.) Гласувахме и дадохме мандат, за да може да се действа, когато имаме бюджет налице. При липсата на бюджет трудно би се стигнало до НРД. Ако обаче бюджет се приеме, макар и по-късно през 2026 г., трябва да сме готови, макар и да не знаем какви биха могли да бъдат неговите параметри. Тогава ще се прегледат отново постигнатите до момента договорености и щe се видят цените и обемите на медицинската дейност. Това предстои да се случи. За да не се свиква още веднъж събор, решихме да делегираме права на Управителния съвет на БЛС на базата на това, което е договорено към момента, и при приемане на бюджета на държавата и НЗОК да се върви нататък. По отношение на клиничните пътеки, при положение че има бюджет на НЗОК с рамката, вече известна на обществото, философията е цената на всички КП да бъдат увеличени с 10 на сто.
– При положение че нямаме бюджет и вървим към Закон за удължителен бюджет, т.е. 1/12 от този за 2025-а до приемането на нов, имате ли опасения за здравеопазването и най-вече за болничното, което е и по-скъпо предвид покачващите се цени и влизането в еврозоната? Ако да, какви са Вашите страхове?
– Ситуацията е сложна. От това как ще се справим ще си проличи дали здравната система е добре подредена и дали не е време вече да се мисли за реформиране на здравеопазването с цялостно оптимизиране на разходите и по-добри условия за работещите в системата. И съвсем не на последно място – по-добри по качество медицински услуги за всички ни.
– Тоест да разбираме, че липсата на бюджет ще бъде своеобразен стрес тест за системата предвид това дали има нужда от тотална реформа. Така ли е?
– Точно така. Това ще е стрес тест за системата, как тя ще действа в момент без бюджет. Така ще се разбере нуждата от реформи. Какво ще се случи и докъде ще стигнем, все пак се надявам по някакъв начин да надделее разумът и политическият диалог, който следва да се води както в парламента, така и в обществото. Само по този начин може да се стигне с решаването на проблемите не само в здравеопазването, но и в редица други сфери. Сега всеки дърпа към себе си. Пари за МВР може да има, а за болниците и лекарите – не. Противопоставяне не бива да има, както се случва. Необходимо е да се гледа разумно, за да има напредък в обществото във всяка една сфера. Надявам се да не стигнем до Жан-Виденовата зима в здравеопазването, когато нямаше елементарни консумативи в болниците. Аз съм от поколението, което излизаше по площадите през 90-те години. От морална гледна точка мога да кажа, че нашето поколение в нашия живот успяхме нещо да направим, та било и само това, че вече сме част от Европа.
– Часове преди оставката на правителството министър Кирилов заяви, че ще бъдат потърсени 100 млн. евро от оперативни европейски програми за увеличаване на възнагражденията. Постижимо ли е това?
– Възможно е, но, както виждате, в нашата страна в момента, в който трябва да влизаме в еврозоната и да въвеждаме еврото и да бъде създадена необходимата стабилност, сме без правителство. Важното е да бъдат покрити поне отчасти очакванията на хората, които не бива да бъдат отново употребени. Много се надявам да има политическа воля в парламента и да бъдат намерени средства, за да получат младите колеги поне суми, близки до тези, които очакват. Това е начинът да ги задържим в България. Горещо се надявам, че ще се намерят не само средства, но и политическа воля това да се случи, защото кадровият проблем, дефицитът е осезателен. Ако той се задълбочи, ще стане невъзможно за работа, а това пряко ще се отрази и на лечебния процес на пациентите.
– Независимо от ситуацията сега, от години парите в НЗОК и системата стават повече, но същевременно никой не е доволен. Защо?
– Изливането на много пари в системата не води до подобряване на самото качество на услугите, защото ни липсва реформа. Факторите са много. Всичко, което следва да се направи с един пациент, трябва да се координира между отделните специалисти и звена, а трудът на персонала да бъде остойностен, а не само разходите за неговото лечение. Тук се губи и връзката, още повече че лечебните заведения за болнична помощ в страната са прекалено много. Едно икономическо изследване неотдавна също го потвърди, като дори бе посочено, че някои дейности биха могли да бъдат изнесени от болничната в доболничната помощ. Това би освободило известен финансов ресурс. Факторите са многопосочни. Като цяло важно е, че дори увеличаването на парите не е и няма да бъде достатъчно при системата такава, каквато е тя сега. Остойностяването на самата услуга се губи. Ето защо се надявам да има политическа воля в близко бъдеще за реформа, след която лечебните заведения и в доболничната, и в болничната помощ да могат да извършват нормално своята дейност, като тя бъде и адекватно остойностена. Така разходите ще могат да бъдат покривани и ще има достатъчно средства за по-добро възнаграждение на персонала.
– В клиничните пътеки обаче не влиза остойностяването на труда. Как тогава може да бъде направено това?
– Действително в КП няма опция остойностяване на труда, но има и неща, които могат да се променят така, че да бъдат минимизирани други разходи. Ще дам пример с биомаркерната диагностика при онкологичните заболявания. Сега тя е в голямата си част за сметка на пациентите, като донякъде я покриват фирмите производителки по свои програми. Въпросните биомаркери така и не влязоха в пакета, покриван от НЗОК. В резултат това изяжда голяма част от самата стойност на КП. Причината е, че те дават много по-прецизна преценка за максимално най-подходящото лечение на един или друг случай. Когато обаче нямаме резултати от тях, не разполагаме с тази възможност и се сменят лечения, което не е добре нито за пациента, нито за здравната система във финансовата й част. Като патолог аз съм отлично започнат с този проблем. Спестявайки пари за една диагностика, се харчат много повече пари за лечения, които не всякога са нужни на нашия болен.
– Трябва ли да има увеличение на цените на клиничните пътеки и ще се случи ли това, ако въпреки ситуацията парламентът има воля и приеме бюджета до края на годината?
– Все още сме в една различна ситуация при неприет бюджет. Ако се стигне до удължаване на сегашния по механизма 1/12, няма основание за увеличаване на цените на КП и какъвто и да било героизъм. Надявам се ситуацията да бъде овладяна и да имаме един нормален процес, в който да бъде приет бюджетът за 2026 година. Това е възможно, ако парламентът има воля.
– Според Вас следва ли да се залагат минимални заплати за лекарите и сестрите извън тези в Колективния трудов договор?
– Ние колективен трудов договор нямаме вече две години. Болниците и извънболничната помощ са със статут на самостоятелни лечебни заведения. Всяко едно от тях според възможностите си може да определи една или друга заплата, която не бива да бъде под прага в КТД. При положение че такъв договор към момента в бранша нямаме, сме без какъвто и да било регламент. Ние не можем да задължим управителите на лечебни заведения, независимо от собствеността им, да дават точно определена заплата. Ако има воля, те могат да приемат, че тя не бива да е под зададената стойност при назначаването на лекар, медицинска сестра, лаборант и така нататък. Трябва да има някакво решение и за КТД, и за заплатите на медицинските специалисти, защото повече така не може.
– При така острия дефицит на кадри, включително и в патоанатомията, как се справяте. Как се справяте с недостига на специалисти в болницата, има ли интерес от страна на специализантите?
– Намираме начин да не спираме работа. Болницата се справя добре въпреки дефицита. Ръководството търси начини и ги намира – кани специалисти от други градове, които пътуват, дават дежурства. Бори се да привлече кадри. Удържаме положението засега. Въпросът е, че условията, при които лекарите ще работят, трябва да отговарят и на техните очаквания. Не е лесно, но засега се справяме, макар и борбата ни и за лекари, и за медицински сестри да не е никак лесна.
– По данни на НЗОК дейността на общинските и областните болници, дори на по-малките частни болници, намалява. Защо, имате ли обяснение? Обективна ли е тази информация?
– Не знам доколко тя е обективна, къде намалява и къде не. Ако искаме да анализираме ситуацията, може да се направи, но по-прецизно, болница по болница, а те са близо 400. Едва тогава може да се изнесе информация и да се анализира. Каквото и да се говори, не означава, че българският народ е станал по-здрав.
– Може ли системата да продължи да функционира при постоянното увеличаване на броя на болниците? Не е ли нужна най-сетне реформа и каква да бъде тя?
– Проблемът с броя болници е балон, който при надуване до определено положение може да оцелее спрямо принципите на конкуренция, конкурентоспособност, с идеята за подобряване на качеството на услугата, но подчертавам – само до определено положение. Редно е да имаме реформа и тя трябва да започне с отговор на въпроса какво ни е необходимо. След това да се преследва целта, а именно това, което е необходимо, да може да осъществява своята дейност и тази дейност да бъде устойчива. Това обаче може да се реши от експертен екип не само от лекари, но и от икономисти, юристи, които анализират цялата система, да се заяви какво искаме да променяме и да се реши отново с помощта на експертите как да го променим така, че хората да имат достъп до медицински услуги и те да бъдат качествени.
– Как виждате перспективите на регионалното здравеопазване?
– Труден въпрос. Виждате, че управителите всячески се мъчат лечебните заведения да функционират, и то така, че да не са в ущърб на пациентите. Не винаги е лесно, но в крайна сметка София, Пловдив и Варна, като университетски центрове, да концентрират високоспециализираната медицина, трябва да има начин човек да стигне до нея, а не да я караме на принципа всяка болница е търговско дружество, влизаш в което и да е лечебно заведение и започваш да си плащаш редица неща, за които се твърди, че не са в пакета услуги на НЗОК. Тази практика не бива да съществува. Ето още един въпрос, към който следва да бъде фокусирана една бъдеща реформа. Освен това тя трябва да се отнася и до общопрактикуващите лекари, като бъде създадена такава система, че пациентите дори в малките населени места да не бъдат лишавани от първична извънболнична грижа. Ако парите в системата се харчат рационално, ще стигнат, но първо трябва да се направи анализ, след това да се послушат експертите и чак тогава да се пристъпи към реформа след широко обсъждане.
– Прави впечатление, че специализантите се концентрират в университетските центрове, а в областните болници се броят на пръсти. Има ли достатъчно в МБАЛ – Благоевград?
– Засега има, тъй като при нас имаме добри условия, имаме специалисти, от които младите колеги има много какво да научат, независимо че сме областна болница. Знае се, че при нас, патоанатомите, също има остър дефицит, но за радост имаме нови специализанти и в отделението по патоанатомия, което ръководя. Надеждата ни е повече млади хора да идват и да се влеят в нашия екип. Ние като лекари, а и управляващите, трябва да следим този процес и да правим всичко необходимо да бъдат подготвяни повече кадри, които да надграждат в системата и да останат в нея. Много се надявам, че въпреки проблемите в близките години, и това ще се случи.
