Благоевградското читалище „Виртуален свят“ на бизнесмена Е. Радев е в тотален съдебен спор с всички. То има 4 акта от Министерство на културата, отделно, от миналата година е в съдебен спор с община Благоевград. Това съобщи вчера в Благоевград председателят на Съюза на народните читалища Николай Дойнов. Той обясни, че актовете на „Виртуален свят“ са от Дирекцията за авторско право на Министерството на културата, откъдето още не можели да намерят отговорното лице, на което да ги връчат.
Както „Струма“ писа, читалище „Виртуален свят“ е регистрирано още през 2004 г. на ул. „Свобода“ 1, негов председател е бизнесменът Емил Радев и е на същия адрес, на който се помещаваше и кабелната му телевизия „Пирин СОТ“. Над 10 г. читалище „Виртуален свят“ получава държавна субсидия за 2 щатни места, всяко с около 7000 лв. годишно финансиране. През април 2016 г. то бе лишено от държавни субсидии със заповед на кмета на Благоевград Атанас Камбитов. Тя бе издадена в резултат на направена внезапна проверка, която беше установила, че на адреса на регистрацията няма такава структура. Е. Радев протестира пред всички инстанции, тъй като по критериите, определени в началото на годината от специално създадена комисия за разпределяне на държавните субсидии, той трябваше да получи 65 000 лв.
„Виртуалността е много хубаво нещо, но ние имаме Закон за народните читалища и читалището е нещо веществено. То не е виртуално“, категоричен бе вчера Н. Дойнов и отсече: „В една телевизия сега се опитват да правят пътуващо читалище, което е същият нонсенс, какъвто е и „Виртуален свят“.
Дойнов обясни, че въпросът за регистрацията на читалище „Виртуален свят“ в Благоевград не е толкова прост, защото за да може да действа едно подобно нещо, то трябва да има подкрепа, след като е било регистрирано в съда през 2004 г. „За да поиска едно читалище щатна бройка от държавата, то минава през кмета. Аз не зная през 2004, 2005 и 2006 г. кои са били кметове на Благоевград, но това е минало през тях, през тогавашните ръководители на културата на града, и те са подписали и са дали съграсието си. Оттам е стигнало в Министерство на културата и съответно в Министерство на финансите“, описа процедурата председателят на Съюза на читалищата.
Кмет на Благоевград от 2002 до 2007 г. е бил Лазар Причкапов, заместникът му по културата бе Кирил Пецев.
Дойнов коментира още, че с развитието на новите технологии съществуват всякакви виртуални неща. „Но когато законът казва, че ти си веществен, когато знаеш, че книгата е вещ, да ни се казва: „Ние имаме виртуална библиотека“, това минава всякакви граници! Последният български романтик Кръстьо Пишурка забива една табела в Лом, на която пише „читалище“, което значи читалня. После това понятие се изпълва със смисъла на гражданското общество – когато чорбаджиите и големите интелектуалци в Свищов решават да му придадат основен смисъл. Затова сега всякакви виртуални форми са възможни, но Законът за авторското право тепърва ще се занимава с кражбата на книги в интернет, както е и с филмите“, обясни Николай Дойнов, като намекна за причината за съставените актове на читалище „Виртуален свят“.
Председателят на СНЧ е в Благоевград по повод вчерашно изнесено заседание на Върховния читалищен съвет с участието на читалични дейци от Добрич, Силистра, Разград, Силистра, Русе, Бургас и Видин, както и планиран за днес практически семинар, насочен към стратегията на читалищната дейност, с участието на секретарите или председателите на почти всички 122 читалища в Благоевградска област. Дойнов обяви за първи път в Благоевград, че една от основните теми, която се обсъжда в съюза, е инициативата от началотго на 2018 г. на СНЧ за възстановяване на българските киносалони в национален план.
„Българинът много лесно се раздели с киното през 1990 година, когато „Кинефикация“ се оттегли и ни остави техниката на екраните, които остаряха. А имахме 300 киносалона, в това число и в читалището в Благоевград. Така киноизкуството изведнъж остана на заден план. И то не защото не се произвеждат филми, а защото няма къде да се прожектират”, обясни Дойнов и съобщи, че с писмо до директора на Националния киноцентър Съюзът на читалищата е поискал да се обновят 200 салона, да се модернизират и да започнат да работят като киносалони.
„Държавата дава по 15-20 млн. всяка година за български филми, които зрителят не гледа, защото няма киносалони. Започваме с изследване на състоянието на салоните, ще потърсим възможности за финансиране през европейски програми”, каза председателят на СНЧ. Според него инициативата може да се реализира с лекота в Пиринско, защото в региона съюзът лесно може да постигне разбирателство с местните власти.
„Техниката не е вече толкова скъпа! Не всичко е политика, ние с политика не се занимаваме, гледаме нещата откъм духовната им страна и имаме голяма подкрепа. Президентът Р. Радев, министърът на културата, министърът на образованието, Негово Светейшество Българският патриарх – имаме подкрепата на всички“, обяви Дойнов.
Председателят на читалище „Н. Вапцаров“ в Благоевград Васил Новоселски уточни, че в момента състоянието на читалищния салон не е цветущо, очаква се ремонт, но нищо не пречи след обновяването то отново да стане киносалон, както преди години.
Н. Дойнов призна големите пропуски при планирането на дейностите и при създаване на стратегиите за развитие. „Това са тежки проблеми с оглед на кризисната ситуация от демографска гледна точка. Читалищата работят с хора, а когато ги няма тях, ситуацията става сложна – каза той. – Особено в Северозападна България положението е много тежко. В Югозападна България имаме много силни градове с много силен потенциал и затова читалищата работят много добре. След последния конгрес предприехме курс за тотално професионализиране и прекратяване на лошата практика да не знаем какво правим. Читалищата са създадени от хората, за хората и ние трябва да сме на висотата на това изискване“, откровен бе Дойнов.
Той беше категоричен, че съюзът няма да търпи повече имитация на дейности, няма да се търпят хора, заради които съюзът е обвиняван, че едва ли не се източва държавен бюджет. Дойнов обясни още, че проблемът в Пиринско, както и в цялата страна, е, че има немалко читалища без дейност и това ще се промени.
„Съюзът на народните читалища като член на Европейската мрежа на културните центрове преди 3 седмици депозирахме протестно писмо до институциите в Брюксел, защото има голяма опасност след излизане на Великобритения от Европейския съюз да се получи голяма дупка в бюджета от 15 млрд. Опасенията ни са, че тези пари най-лесно ще се вземат от културата. Съюзът на читалищата подписа петицията с апел към всички европейски институти парите за култура поне да не се пипат, нито на европейско, нито на регионално ниво. Ако това се случи, проблемът става голям, защото нашата основна дейност би могла да бъде прекъсната много лесно, ако нямаме финансиране“, каза Николай Дойнов.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА