Най-новият продукт на Министерството на образованието и науката, наречен „дигитална раница”, бе представен пред директорите и учители от област Благоевград. По инициатива на РУО те бяха запознати с възможностите на новата електронна платформа, която предоставя богат набор от дигитално образователно съдържание, бърз и лесен достъп до виртуални класни стаи, и не на последно място – фокус върху индивидуалното отношение от учител към ученик. Самата среща продължи повече от 4 часа и бе изключително полезна и изпълнена със съдържание.
„Дигиталната раница” е създадена, за да обслужва приоритетно системата на средното образование. Става дума за богат набор интерактивни материали, които във всеки един момент, от всяко едно място могат да бъдат ползвани от родители, учители и в най-голяма степен от ученици. Платформата дава възможност и за създаване на елекронни ресурси от учители. Всичко това е, за да направим образованието привлекателно, желано от нашите деца и в крайна сметка учениците да имат необходимите знания и компетентности, които да им дадат основите за справяне с предизвикателствата в живота”, заяви началникът на РУО Ивайло Златанов, който беше домакин на срещата.
На нея дойде областният управител Стоян Христов, а разяснението направи председателят на консорциума, разработващ „раницата”, Яни Гебеджелиев. Той е бил ИТ специалист в Езиковата гимазия във Варна, старши експерт „Информационно осигуряване” в РУО, участвал е в разработването и внедряването на Админ Про. Сега неговата компания изгражда облачната инфраструктура на МОН, като целта е „дигиталната раница” да стигне до близо 700-те хиляди ученици в страната.
Специалистът разкри плановете и приоритетите на МОН
„Знаете, че няма как да се направят иновации, дигитализация в която и да е система, ако не се предоставят условия. Първото нещо, което беше създадено, е Министерството на образованието да си осигури достатъчно голям изчислителен ресурс. А именно бяха създадени три огромни центъра за данни, които са част о МОН, намират се тук, в България, и са на три различни физически места. В момента МОН е второто министерство, след това на електронното правителство, което има толкова голям изчислителен ресурс и може да реализира всички политики по внедряване на всякакви информационни системи и платформи”, обяви Гебеджелиев.
Следващото нещо е създадената преди 2 години Национална електронна система за идентичност. Това са т.нар. edu. mon профили. Te бяха генерирани по време на онлайн обучението и всъщност когато един човек влезе в системата на образованието /включително и децата от яслена група/, автоматично получава такъв акаунт и той следва лицето по време на целия цикъл на образованието.
„Освен това имаме официално писмо от Европейската комисия, че сме били първата държава в ЕС, която толкова бързо е успяла да превключи в ОРЕС /обучение от разстояние в електронна среда/, когато се наложи големият локдаун”, констатира специалистът.
Третата стъпка е създаването на единен портал, който да е свързан с образованието, и той е насочен към учениците, техните родители, учителите. Това е самата „дигитална раница”.
Като идея „дигиталната раница” е разписана много отдавна. Катализаторът за нейната реализация е пандемията, но така или иначе и без Ковида е щяла да се случи. Цялата информация, вече събрана от МОН, се интегрира в единен портал и не се налага крайният потребител, съответно ученик, родител, учител, да въвежда и прави каквото и да е.
Образователното съдържание в портала е от три вида дигитални ресурси.
Единият елемент от него са електронно четимите учебници. Вече са качени ресурсите на Кан академия и на издателство „Клет“. В момента се интегрира и съдържанието на „Просвета“. По предложение на учители ще бъде качено и съдържанието на СофтУни по програмиране, както и материали на учители по математика.
„Това обаче е лесната част. Новият момент в „дигитална раница“ е да се опитаме чрез инструментите за учители да повишим компетентността при създаване на интерактиво съдържание”, поясни Я. Гебеджелиев.
Той направи важното уточнение, че към момента в „дигиталната раница” са достъпни материали, уроци, тестове… за ученици от 1 до 7 клас. Когато учебниците за гимназиален етап по общообразователните предмети също станат безплатни от 2024 г., то техните електронно четими „близнаци“ също ще бъдат интегрирани в платформата.
Следващата стъпка е интегрирането на интерактивни електронни ресурси за професионалното образование и профилираната подготовка. Акцент е поставен и върху приобщаващото образование, тоест ученици със специални образователни потребности също да имат достъп до платформата.
Осигурена е възможност учителите да ползват унгарска платформа „Мозаик“.
Тя се използва в над 100 държави в света, а България е първата страна, в която се внедрява на национално ниво. Самата платформа дава интуитивен инструмент, който надраства масово използвания от учителите „Power Roint“.
„Даваме инструмента, който да е удобен, да има същите функционалности, но и да ги надгради с други“, поясни Гебеджелиев. От една страна, учителите могат при създаване на съдържанието да ползват налични ресурси – например качените вече над 1300 3D сцени, които са интерактивни. Изображението може да се върти или да се гледа триизмерно.
Учителите имат и инструменти, с които лесно да създават различни интерактивни упражнения. Може да се добави не само тест в урока, но и да се направи упражнение с кръстословица или пък игра, да се зададе упражнение със свързване на двойки или текст с празни места – с провлачване и пускане децата да намерят място на думите, както и пъзели. Вариантите зависят от творчеството на учителя, като не се налага програмиране, писане на кодове. Всичко става с няколко клика.
Като пример Гебеджелиев демонстрира урок за Земята, създаден от учители от Шумен. В него по впечатляващ начин – чрез 3D модели, вградени видео- и аудиофайлове бе представена темата. Имаше и линкове от и към зададени обекти, така че да се тегли информация от библиотеката в огромен ресурс, която също е част от „дигиталната раница”.
Камерата влезе и във „Восток” – космическия кораб на Юрий Гагарин, показа детайлно „сечението” на Земята и планетата, гледана от Космоса. Съществен елемент бяха и възможностите за упражнения, обобщение. Така например пуснатият тест към урока също бе визуализиран и първият космонавт кимаше с глава при верен отговор и обратното.
Друг впечатляващ факт е, че урокът /и изобщо всички учебни единици, качени в платформата/ само с един клик могат да въдат превеждани на чужд език, и то не само на масовите като английски, френски, немски, но и на китайски, корейски…
Учителите имат възможност да създават уроци и да получават по 160 лв. за всеки.
В момента на ниво министерство се организират обучения на учители за създаване на такъв вид интерактивно, дигитално образователно учебно съдържание. Обученията са безплатни, тридневни и присъствени, като идеята е при завършването всеки участник да създаде един интерактивен урок, който да бъде качен в „дигиталната раница”. За самото участие в обучението учителите ще получават по 3 квалификационни кредита, независимо дали създаденият от тях урок ще бъде одобрен, или не.
В първия транш на обучение ще бъдат включени около 6200 учители, а във втория към 12 000, или целта е над 18 хиляди учители да могат да създават въпросното съдържание. Самите дейности обаче не са обвързани една с друга и учители, които не са преминали обучение, също могат да предложат свой урок. Те ще бъдат оценявани от двама експерти – университетски преподавател и специалист по предмета. При разминаване в рецензиите – тоест ако един урок получи едно „да” и едно „не”, се пристъпва към арбитриране. Арбитърът също ще е университетски преподавател в съответното професионално направление и ще има окончателната дума. Одобрените уроци ще бъдат качени в „дигиталната раница” и ще станат достъпни за всички останали учители, а авторите им ще получават заплащане в размер на 160 лв. за урок. Тъй като министерството няма как да сключва индивидуални договори с всеки един учител, то заплащането ще става през самите училища. Това е свързано с допълнителна работа за директорите и администрацията, затова и те ще получават 20% от възнаграждението за урок.
Важно е да се знае, че ако даден урок не бъде одобрен, то авторът може да го „преправи” спрямо изпратените му препоръки, рецензии и пак да го пусне за одобрение. А иначе МОН не слага ограничения и всеки учител може да предлага колкото иска уроци. Така например още утре педагогически специалист може да представи 2, 5, 10 урока за „дигиталната раница”.
„Целта е да бъде създадена „банка“ с качествени интерактивни уроци, упражнения и тестове, разработени от учители, която да покрива всички предмети и теми от общообразователната подготовка”, уточни Гебеджелиев.
В „дигиталната раница“ има не само разработени уроци, но и различни модули, а родителите могат да пишат домашните на децата си.
Учителите могат директно да стартират виртуална среща със съответния клас и за съответния час. В модул „Предмети“ се показват всички предмети по класове на съответния преподавател заедно с учебната програма и наличните учебни ресурси. В модул „Библиотека“ е събрано наличното към момента дигитално съдържание, което е разпределено по класове, предмети и теми. Когато някой ученик отсъства от училище, той може да намери информация за пропуснатите уроци в „дигиталната раница“.
С модул „Домашни“ могат да се дават задания, като учителят има възможност да дава домашна работа на целия клас или само на определени ученици, а след това да проследява изпълнението й.
„Също така родителите могат да пишат домашните на децата си”, констатира Яни Гебеджелиев. Тази опция очевидно посмути присъстващите, затова създателят на „дигиталната раница” посъветва директорите да погледнат на нещата от друг ъгъл. Той коментира, че и сега на хартия родителите също могат да пишат домашното. Същественото е, че никой не очаква и не изисква от учениците, най-вече в начален етап, да имат необходимите технически познания. Затова и ролята на родителите е да им помагат при влизането в „дигиталната раница”, в това число и да изпращат домашните през своите профили /акаунти/. А иначе платформата ще е полезна и за родителите, на които също ще бъде осигурен достъп. Те ще получават конкретна информация какво учат децата им, как се справят по отделните предмети, какви са оценките им, седмичната им програма…
Специалистът на няколко пъти подчерта, че ползването на „дигиталната раница” е абсолютно доброволно. Никой от МОН няма да изкарва справка и да бъде правен нещо като „черен списък” кой използва платформата и кой не.
„В случая единственото нещо, което искаме, е да ви дадем един инструмент” заключи Яни Гебеджелиев, а директорите и учителите бурно го аплодираха и му благодариха за детайлната информация, още повече че тя бе предоставена „директно от извора”.
Коментарите на директори и учители в Пиринско за „дигиталната раница“ и интервю с Яни Гебеджелиев четете в следващия брой на вестник „Струма”.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
