В научния труд включени трите дипломни работи – на професора от студентските му години, на покойния му син Красимир Попов и дъщеря му доц. Снежана Попова
Бившият зам. ректор на ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград проф. д-р Атанас Попов представи най-новата си документална книга „Говорът, професионалните тайни езици и празнично-обредната система на село Либяхово /сега Илинден/”. Премиерата се състоя в една от залите на читалище „Кръстьо Сарафов“ в родното село на професора, в присъствието на негови земляци от Неврокопския край и приятели, сред които и внукът на комитата Дончо Качарков, който живее в САЩ. В документалната книга са включени трите дипломни работи, защитени като студенти от проф. д-р Атанас Попов, покойния му син Красимир Попов, който беше зам. председател на Синдиката на българските учители, и дъщеря му доц. д-р Снежана Попова, преподавател в Софийския, Великотърновския и Югозападния университет.
„Идеята за нейното написване и издаване е свързана с необходимостта от познаване и незабравяне миналото на нашето родно село, от което е прадядо ми Георги Иванов Зимбилев, признат като „първото и най-голямото светило за народа ни в Източна Македония в научно, просветно и народно отношение след 1850 година“. Той създава първите новобългарски училища в нашия край. Негов ученик е Петър Сарафов, бащата на Борис и Кръстьо Сарафови, които са родени в нашето село. Известни са прекрасните взаимоотношения между нашия род и семейство Сарафови, за които имам спомени, и не забравям разказите на майка ми и баща ми за срещите им с тях. Като дете помня гостуванията в нашето семейство на техния брат Петко – строителен инженер, и сестрите им Злата – лекарка, и Кипра – учителка. Майка ми беше лична приятелка с тях. Помня и гостуванията на артиста Кръстьо в нашето село, който беше личен приятел на бащата на майка ми – дядо ми Велик Мангушев”, сподели пред репортер на „Струма“ проф. Атанас Попов.
„Идеята за издаването на документалната ни книга от трите дипломни работи се породи отдавна, когато през непрокопсания преход увяхна паметта за прекрасния български език, който в моето родно село стои най-близко до книжовния, което доказвам в дипломната ми работа и се потвърди при защитата й пред най-известните езиковеди в Софийския университет – проф. Стойко Стойков, който ми беше научен ръководител, акад. Мирчев, проф. Иван Дуриданов и проф. Динеков. Като признание за блестящата ми защита, оценена отлично от комисията, ми беше предложено преподавателско място, което обаче не приех поради опасенията ми, че отново ще се поднови негативното отношение на т.нар. “народна власт“ към мен.
Непрежалимият ми син Красимир като студент във Великотърновския университет създаде голям интерес към професионалните езици в нашето родно село. Спомням си, когато в нашето село дойде цял екип от негови колеги заедно с научната му ръководителка, казаха, че професионалните езици в нашето село трябва да се знаят, защото разкриват непознати страници, които са свързани с професиите в нашето село, известно с възрожденските си корени. Нашите дипломни работи със сина ми Красимир предизвикаха голям интерес у дъщеря ми Снежана като студентка в Югозападния университет. Започнаха нейните срещи с баба й Кипра и много други възрастни хора от нашето село, свързани с нашите празници и обреди. Така и тя защити дипломна работа за празнично-обредната система в нашето село.
През цялостната ни научноизследователска работа, свързана с проучване на говора в нашето село, най-ценни бяха срещите ни с научните ръководители, които бяха удивени от нашия говор, толкова много близък до книжовния език, от срещите с познавачите и изпълнителите на професионалните тайни езици, стивастарите и зидарите. Незабравими останаха нашите срещи с информаторите, които ни помагаха много. Те бяха на различна възраст – от най-възрастните хора в нашето село до най-младите. Разбира се, най-ценни си останаха указанията и съветите на нашите научни ръководители, които проявяваха изключително голям интерес към нашето село и възрожденския ни род.
И двете ми деца, Красимир и Снежана, споделяха с мен колко голям интерес към тяхното изследване са проявявали и другите преподаватели и колегите им. Аз никога не мога да забравя, че към моята дипломна работа още преди защитата поискаха срещи с мен едни от най-авторитетните преподаватели от Факултета по българска филология, на които те споделяха възторга си от чистия български език в моето родно село. На една от срещите ми, а след това и на изпита при проф. Дуриданов той сподели с мен интереса си към нашия говор и названието на нашето село Либяхово, на което вече беше изследвал произхода на названието му”, разказа проф. Попов и допълни:
„В дипломната работа изследвам буквите (вокалната система) в говора, която не се отличава от книжовния български език, съществителните имена, тяхното членуване, прилагателните и числителните имена, местоименията, глаголите, причастията, наречията, предлозите, съюзите, междуметията. Давам примерни думи и изрази. Анализирам съществителните и прилагателни имена, синтаксиса. Прилагам речник в 20 страници на думи, които съм използвал.
В дипломната работа на сина ми Красимир е отразено създаването и използването говора на стивастарите и зидарите, свързан с тяхната професия. Вписани са фамилиите. Направен е задълбочен анализ на словесното богатство при тайните езици /думи, свързани с производствената дейност, бита, название на човека, части на човешкото тяло, думи, свързани с администрацията, политиката, икономиката, поздравления и други термини/. Приложен е речник на стивастарите и зидарите, изпълнявали своя занаят, заедно с текстове за техните тайни разговори.
В дипломната работа на дъщеря ми Снежана се прави задълбочен анализ на традиционните празници и обреди в нашето родно село, свързани с трудовата дейност, социалното общуване, естетическото творчество, психическото разведряване. Анализира се същността и спецификата на семейно-битовите, календарните празници и обредите, свързани с поминъците, както и начинът и мястото на тяхното провеждане.
С цялостната ни дейност още през нашите ученически и студентски години ние с моите деца изпълнявахме нашия свещен дълг към родния край. С това допринасяме за неговото опознаване, запазване и съхраняване като огнище за родолюбива и народополезна дейност”, категоричен е проф. Попов.
Но има неща, които тревожат и дълбоко възмущават родолюбивата му душа. Училището и читалището, пазители на българските корени в родното му село, вече ги няма.
„Някога моето родно село Илинден имаше най-голямото и красиво триетажно училище в Неврокопско, построено на привлекателно място, от което с поглед се прегръщаше и възстановеното от дядо ми като кмет, опожарено от гърците красиво наше село, както и приказно красивите върхове на Пазлак, Али Ботуш, Стъргач, Пирин и Родопите.
Сега училището го няма. Продадоха го на безценица, а след това го разрушиха. Няма го и читалището, което беше на мястото на Сарафовата къща. В него имаше голям салон. В сградата на сегашното читалище няма къде да се извършва просветна читалищна дейност. Това възмутило дошлите артисти от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“,за да видят родното село на техния безсмъртен учител. Трудно намерихме тази заличка в читалището, назована „Кафенето“, където се събрахме при представянето на книгата ни”, допълва той.
Това, което не му дава покой, е, че редом до сградата на Общината, възстановена след опожаряването на селото от гърците през 1913 г. от дядо му, пунктовия войвода от ВМРО Атанас Попов, стои паметникът на неговите убийци.
„Безумието заля селата и градовете на някогашна приказно красива и богата България. Навсякъде стоят непокътнати паметници на онези, които са убийци на елита на нашия народ. Такава е съдбата и на моето родно село Либяхово (сега Илинден), което през 1913 г. е опожарено от гърците, но дядо ми Атанас Попов като кмет и пунктов войвода го възстановява с помощта на Петко Сарафов, брат на Борис и Кръстьо Сарафови, и го превръща в красив административен, просветен и културен център в Неврокопска околия. Тази хубава сграда на общината в центъра на селото след опожаряването на селото през 1913 г. от гърците е построена от дядо ми, но комунистическата сган през годините на тяхната власт построи паметник до нея на неговите убийци и убийците на такива знаменити личности като драмския войвода Михаил Даев, прадядо ми свещ. Стоян Зимбилев, вуйчо ми Борис Мангушев и немалко други родолюбци от нашето село. Комунистическата сган през годините на техния жесток режим опустоши и обезлюди моето родно село, но без капка срам изгради паметник на нейните деди и бащи, известни като доказани убийци, а сега неограмотените им потомци обновиха червената петолъчка и списъка на злодеите, но разрушиха триетажното голямо наше училище, което беше най-хубавото в цялата Неврокопска околия“, заключи проф. Попов.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
От къде го изровихте това комунистическо изкопаемо?