– Д-р Дойчинова, как високите температури се отразяват върху сърцето и съдовете? В какво се изразяват най-честите сърдечносъдови проблеми през лятото?
– Летните месеци носят много положителни емоции, но редом с радостта от слънцето и топлите дни хората са изложени и на изтощителното влияние на високите температури. Пациентите със сърдечносъдови заболявания са особено чувствителни в този сезон и при тях проследяването е с повишено внимание. Високите температури често провокират драстични промени в стойностите на артериалното налягане. То може както рязко да се повиши, така и рязко да се понижи в резултат на дехидратацията и недостатъчния прием на течности, или под влияние на съпътстваща антихипертензивна терапия.
Високите температури провокират разширяване на кръвоносните съдове и намаляване на периферното съдово съпротивление, в резултат на което артериалното налягане може рязко да се понижи. Компенсаторно сърдечната честота се покачва, което товари допълнително сърцето. Това може да има неблагоприятен ефект и да обостри оплакванията, особено при пациентите със исхемична болест на сърцето и сърдечна недостатъчност. Именно това са и групите от пациенти, които са най-чувствителни на излагането на топлина през лятото и с тяхното лечение трябва да сме особено внимателни.
В допълнение – лятото е времето, в което отчетливо се наблюдава увеличение на броя на пациентите с ритъмно-проводни нарушения. Загубата на течности и електролити посредством потенето служи като тригериращ фактор за изява на предсърдно мъждене и редица други надкамерни и камерни тахикардии.
– Какви стойностите на кръвното налягане се смятат за ниски и каква е най-честата симптоматика при такива?
– На първо място искам да отбележа, че трябва да се вземат предвид възрастта на пациента и придружаващите му заболявания, когато се поставят граници на стойностите на артериалното налягане. Според съвременните препоръки на Европейското дружество по кардиология за поведение при артериална хипертония от 2018 г. се препоръчва при всички пациенти първата цел на лечението да бъде понижаване на артериалното налягане под 140/90 mmHg, а ако лечението се понася добре, таргетните стойности на лекуваното артериално налягане при повечето пациенти да бъдат 130/80 mmHg или по-ниски. При по-възрастни пациенти (на и над 65 години), получаващи антихипертензивни лекарства, се препоръчва таргетните стойности на систолното артериално налягане да бъдат в диапазон на 130-139 mmHg при строго мониториране за нежелани реакции.
Многобройни клинични проучвания и метаанализи са доказали безпрецедентно, че понижаване на стойностите на систолното артериално налягане под 120 mmHg се свързва с увеличаване на честотата на сърдечносъдови събития или смъртни случаи. Съобразено с тези препоръки, стойности на артериално налягане под 120/70 mmHg се приемат за ниски и биха създали оплаквания при повечето пациенти, особено ако са в напреднала възраст – над 80-годишни.
Ниските стойности на артериалното налягане – под 110-100/70 mmHg, провокират оплаквания като слабост, замайване, световъртеж и усещане за „тежки крака“. Дехидратацията, особено в комбинация с прием на антихипертензивна терапия, създава предпоставка за рязко понижаване на артериалното налягане и колабиране на пациентите през летните месеци. Пациентите, които имат съпътстващи каротидни стенози, аортна клапна стеноза или хипертрофична обструктивна кардиомиопатия, могат дори да синкопират при рязко понижаване на стойностите на артериалното налягане, посочени по-горе.
– Кои са честите грешки при измерване на кръвното налягане и какви са правилата за правилно отчитане?
– Измерването на артериалното налягане от самите пациенти е особено полезно и дори задължително, защото дава ценна информация и спокойствие за самите тях. Поради това им препоръчвам да го измерват сутрин и вечер, като измерванията е редно да бъдат направени в спокойно помещение след 5 минути почивка, в седящо положение, с опора на гърба и ръката. Във всяка сесия трябва да бъдат направени две измервания с интервал от 1-2 минути.
При измерването на кръвното налягане могат да се допуснат редица грешки, които да дадат неправдиви резултати и да повлияят лечението. Така например качването на стълби или извършването на по-интензивна физическа дейност могат да доведат до получаване на по-високи стойности – 20 mmHg за систолно артериално налягане и 10 mmHg за диастолно артериално налягане. Правилната позиция на тялото и ръката също са от съществено значение за получаване на акуратни резултати. Обикновено в легнало положение систолното налягане се повишава, а диастолното се понижава. Положението на ръката по-високо или по-ниско от нивото на сърцето съответно води до повишаване или понижаване на стойностите. Наличието на надежден апарат, съобразен с особеностите на пациента, е от съществена важност. Обиколката на маншета трябва да бъде съобразена с обиколката на мишниците на пациента. По-малкият размер на маншета може да даде фалшиво по-високи стойности на кръвното налягане. Важно е да напомня, че редовната смяна на батериите на апарата и ежегодното му калибриране трябва да се правят, за да се получат надеждни показатели.
– През летните месеци налага ли се промяна в терапията при хипертония?
– Научни данни доказват, че през летните месеци систолното артериално налягане е с около 3,5 mmHg по-ниско спрямо зимните месеци. Някои класове медикаменти, като бета-блокери, АСЕ-инхибитори, блокери на калциевите канали и диуретиците, могат да обострят чувствителността на пациентите към високите температури през летните месеци. Повечето класове антихипертензивни медикаменти понижават артериалното налягане посредством понижаване на периферното съдово съпротивление. Диуретиците намаляват вътресъдовия обем и по този начин засилват дехидратацията, която настъпва в горещините. Бета-блокерите и някои антиаритмици могат да забавят значително сърдечната честота и да блокират част от компенсаторните реакции, които настъпват през лятото. В обобщение на казаното ще напомня, че нерядко през летните месеци, когато настъпва периферна вазодилатация, се налага дозата на медикаментите да се редуцира, за да се избегнат потенциално опасни хипотонии при пациентите с артериална хипертония. Освен това някои лекарства, използвани за лечение на хипертония, повишават чувствителността към слънцето. В резултат на това се повишава рискът от слънчево изгаряне и фоточувствителност – реакция, при която може да се появят кожни мехури или обрив на кожата. Всичко това е редно да бъде съгласувано и обсъдено с лекуващия кардиолог.
– Вариациите в кръвното налягане през лятото крият ли рискове?
– Научно доказано е, че повишената вариабилност на артериалното налягане причинява увреждане на прицелните органи. На патофизиологично ниво това се изразява в ендотелна дисфункция, съдова и сърдечна хипертрофия, бъбречно заболяване и мозъчна съдова дисфункция. Всички тези последици имат пряка роля за настъпването на инфаркт на миокарда, мозъчен инсулт и прогресивно развитие на сърдечна и бъбречна недостатъчност. Рязкото покачване на артериалното налягане в ранните сутрешни часове се свързва с повишена честота на настъпване на сърдечносъдови инциденти именно в този часови диапазон. Вариациите и трудният контрол на артериалното налягане се наблюдават особено често при пациентите, които имат съпътстващ захарен диабет, защото при тях прогресията на болестта е свързана с развитие на автономна дисфункция.
През летните месеци високите температури, особено съчетани с повишена влажност на въздуха – над 70%, крият риск от рязко покачване на кръвното налягане. Високите температури активират терморегулацията и пренасочват кръвта към кожата, за да се постигне охлаждане на тялото посредством потенето. В резултат на това преразпределение на кръвния поток е възможно пулсът да се ускори и артериалното налягане рязко да се покачи. Като кардиолог съветвам пациентите със сърдечносъдова патология да избягват излагането на пряка слънчева светлина, особено в най-топлите часове на деня, и да не извършват интензивна физическа работа в горещите часове на деня. Редно е да се съобрази постигане на адекватна хидратация и носенето на подходящо облекло с оглед избягване на състоянията на прегряване и топлинен удар.
– По-чести ли са аритмиите и инфарктите през лятото?
– Отговорът не е еднозначен, но в общи линии аритмиите са по-чести през лятото, за разлика от инфарктите на миокарда. Относителният риск от миокарден инфаркт е по-висок в по-студените в сравнение с по-топлите сезони. Това не означава, че „през лятото инфарктът си почива“, защото рисковите фактори, отговорни за настъпването му, са активни през цялата година. И въпреки това по-студените месеци и по-ниските температури са по-товарещи за сърдечносъдовата система и се свързват с по-често настъпване на инциденти. Тежестта на сезонната динамика на риска от инфаркт зависи от климата на региона. В климат с малка амплитуда на годишните колебания в температурата на въздуха, атмосферното налягане и плътността на кислорода във въздуха, както и в региони, където влажността на въздуха е по-висока през зимата, отколкото през лятото, повишеният риск от инфаркт на миокарда през зимата в сравнение с лятото е значим. В райони с противоположни климатични тенденции и стабилни температури през цялата година той не е значителен.
Характерно за топлите дни е, че организмът извършва по-активен топлообмен, посредством потенето се губят значителни количества течност и електролити, като калий, магнезий, натрий. Загубата им крие значителен риск за тригериране на различни аритмии и най-вече на предсърдно мъждене. Особено податливи са пациентите, които вече имат анамнеза и субстрат за подобна аритмия, и в този ред на мисли те трябва да бъдат особено внимателни и често проследявани.
– Какви са препоръките на кардиолога към бременните през лятото?
– Бременните жени са специфична група от пациенти особено през летните месеци. От една страна, хормоналният дисбаланс и хиперхидратацията са предизвикателство за сърдечносъдовата им система. А от друга, високите температури и влажност на въздуха допълнително я поставят през изпитание. Под влияние на съдовата вазодилатация в резултат на горещините е възможно бременните жени да имат по-изявени отоци на долните крайници в летните месеци. Освен това сърцебиенето и усещането на ускорен пулс са още по-отчетливи при пациентките в резултат на настъпващите регулаторни процеси в тялото им.
Препоръчвам на бременните да спазват редовните си консултации, да съобразяват редовната си физическа активност с температурните колебания през деня, като избират ранните сутрешни или късните следобедни часове. Адекватната хидратация с прием на поне 1,5-2 литра течности е напълно задължителна за цялата бременност с оглед избягване на притеснителни спадания на артериалното налягане и резки хипотонии.
– Как да разграничим потенциално опасните състояния на прегряване и топлинен удар?
– Продължителното пребиваване изложени на високи температури и влажност на въздуха, предимно на плажа, крият риск от настъпване на прегряване на организма и в по-задълбочените случаи на топлинен удар. Адаптационните механизми от страна на сърдечносъдовата система се изразяват в периферна вазодилатация с оглед извършване на активен топлообмен посредством потенето, синусова тахикардия и ускорена циркулация. Всичко това ще се наблюдава при пациентите в началната фаза на топлинно прегряване. Ако излагането на висока температура продължи, се стига до навлизане на организма в състояние на топлинен удар. Той има две форми – коматозна и делирна, и патофизиологията и на двете се свързва с изчерпване на компенсаторните механизми на организма. Неврологичната симптоматика е резултат от настъпила вазодилатация на мозъчните съдове и последващ оток на мозъка. В коматозната форма пациентите са вяли и отпуснати, пулсът е слабо напълнен и едва доловим, усещат силно главоболие. Ако не се вземат категорични мерки, се стига до потискане на дишането – дихателен арест, който неминуемо води до сърдечен арест. В делирната форма пациентите са възбудени, обилно изпотени и буйстващи.
За да не се стигне до която и да е форма на топлинно прегряване и удар, отново ще напомня, че през лятото, колкото и да ни се иска да бъдем постоянно навън и да се радваме на хубавото време, се налага да бъдем и предпазливи. Съобразете излизанията си с температурните колебания и използвайте ранните сутрешни и късните следобедни часове, когато температурите не са още толкова високи. Приемайте течности – за препоръчване чиста вода в достатъчни количества. Приемайте храни, богати на минерални соли и леки за обработка. Използвайте слънцезащитни кремове с по-висок фактор и носете подходящо облекло – в светли нюанси и дишащи материи. Предпазването на главата с шапка, която дава възможност за проветрение на скалпа, също би помогнало в много от случаите.
