Първият противопожарен автомобил, 1935 г.
Двуколка, на която има буре от 200 литра вода, с което се погасяват пожарите
Пожарната в село Бараково
Със званието “Отличник на МВР” през годините са удостоени много от служителите на Противопожарна охрана - Дупница. Сред тях са старшините Георги Гиздов, Петър Димкин, Георги Начев, Йордан Велидолски, Теодоси Занков, Благой Зашев, Стоил Зарев, Райчо Начев, Стоил Гиздов, Здравко Барилски, Кирил Влахов, Валери Дишов, Христо Милушев, Димитър Андонов и офицерите Иван Виков, Васил Джамбазов, Марин Вълчинов, Иван Пешев и Здравко Бочуков. Шестимата огнеборци са наградени със значка за смелост, един с почетна значка на МВР. През 2003 г. инспектор Иван Андонов Стойнев е обявен за “Пожарникар на годината”. Награждавани са гл. инспектор Атанас М. Атанасов, гл. пожарникар Бойчо Зарев, гл. инспектор Николай Фотев, гл. пожарникар Николай Шикеров, гл. пожарникар Димитър Виделов, пожарникар Милко Мазников, пожарникар Борислав Начов и пожарникар Венцислав Божилов. През годините началници на Пожарната са били: Атанас Лазаров, Димитър Манов, Петко Найденов, Кирил Хаджийски, Георги Воденичаров, Иван Вучков, Здравко Бочуков, Емил Николов, Атанас Атанасов...
Тази година се навършват 130 години от създаването на Противопожарна служба – гр. Дупница. О.з. старшина Теодоси Занков работи в продължение на 31 години в органите на МВР – РПС Дупница, от които 24 години към Държавен противопожарен надзор. Той започва работа в пожарната в Дупница в началото на 1959 г., задочно завършва Учителския институт в Дупница, специалност „Трудово обучение и рисуване“, и обучава пионерите в кръжоците „Млад огнеборец“. Бил е в дежурните бойни смени с противопожарните автомобили до 1967 г. Началник на пожарната тогава е бил Петко Найденов. А през 1967 г. е назначен като профилактик по противопожарна охрана. До 1987 г. има обявени 52 образцови обекта.
По повод годишнината пред репортер на вестник „Струма“ о.з. старшина Теодоси Занков сподели интересни моменти от историята й. Ето и неговия разказ:
„Първият опит за организирана сила за борба с пожарите в Дупница е при освобождението на града на 14.01.1878 г. Прославеният руски офицер майор Иван Павлович Орлински заделя 45 души войници, снабдява ги с необходимите уреди и съоръжения за погасяване на възникнали пожали, но това е било за кратко време. Истинското начало на противопожарното дело в община Дупница започва девет години след Освобождението – през 1887 г., когато за кмет на града е избран Димитри Казак. Поради липса на средства е назначен само пожарен командир, за пожарникари са ползвани служители от общината, занимаващи се с хигиенизирането на града.
Сградата на пожарната команда се е намирала на площада, на мястото на сегашната спортна зала. До 1935 г. инвентарният парк на пожарната команда е представлявал 2-3 бурета на двуколки с по един кон и една двураменна ръчна помпа на 4 колела, теглена от два коня. При пожар хората наливали вода в съда и чрез ръчно помпане чрез маркучите водата се подавала на огъня. При направата на водопровода в града са монтирани стоящи метални кранове с възможност за прикачване едновременно на два маркуча.
През 1932 г. пожарната команда е модернизирана, като на главната улица и в кварталите на дадени стълбове са монтирани кутии с бутони за повикване на пожарната командна при пожар. Това е станало по инициатива на тогавашния пожарен командир Атанас Лазаров.
През 1940 г. е построена нова съвременна сграда на противопожарната охрана. Особен размах дейността й придобива след излизането на Указа за противопожарна охрана през 1958 г. Броят на противопожарните служители значително е завишен, увеличена е и техниката, създадени са доброволни отряди… В селата до 500 жители се създаваше един отряд към общината с командир кмета на селото. В селата над 500 жители имаше и втори отряд към ТКЗС, а към централните села, каквито бяха Сапарева баня, Крайници, Баланово и други, имаше и трети отряд – механизирано-противопожарно отделение, което при пожар имаше на разположение трактор с ремарке, пейки за извозване на хората и водна помпа с голям дебит, която се ползваше за гасене на пожари. В града и по-големите села имаше и радиоуредба, където при пожар се съобщаваше и само за броени секунди цялото население и доброволческите отряди разбираха за станалото.…
Пример за това е, когато при буря в село Баланово гръм удря покрива на училището. Първият, видял това нещо, веднага съобщава по местната радиоуредба за случилото се. Членовете на доброволческия отряд чуват съобщението, отиват при училището и понеже е било по време на ваканция, училището е било заключено. Те разбиват предните порти. Доброволците са инструктирани и знаят, че тук уредите са винаги заредени и готови за действие. Качват се на тавана и само за броени минути пожарът е погасен.
В заводите ХФК, Тютюнева промишленост, в бившия завод „Марек“ и други имаше по 150 души доброволци, командири там бяха заместник-директорите на заводите. През 1972 г. на жп гара Дупница се запалва 20-тонна цистерна с бензин. Отиват пожарникарите да гасят пожара, но им свършва пянообразувателното вещество, с което се погасява бензин. В момента на отчаяние командирът на отделението, отличникът на МВР старшина Стоил Зарев, грабва азбестовото одеяло от автомобила и тръгва към нагорещената цистерна. Охлаждайки го с водните струи, прави няколко неуспешни опита за на стр. 13 погасяване на цистерната. С риск за живота си старшина Стоил Зарев буквално с азбестовото одеяло ляга върху цистерната и така пожарът е погасен. За неговата постъпка със значки за смелост беше награден целият отряд“, си спомня с голямо вълнение о.з. старшина Теодоси Занков.
Цената на огнеборческата смелост и себеотрицание става осезаема едва при извънредни ситуации, какъвто е случаят с шестимата пожарникари и полицаи – капитан Крум Зарев, младши лейтенант Иван Факирски, младши лейтенант Ивайло Парасков, младши лейтенант Ивайло Иванов, младши лейтенант Венцислав Георгиев и младши лейтенант Бисер Калистратов, които загинаха по време на изпълнение на служебните си задължения, докато потушават пожар в склад № 3 на Централни взривни складове на „Мини Бобов дол” в с. Големо село с ясната цел да спасят околните села от грозната опасност. Благодарение на героизма на огнеборците е запазен не един човешки живот, спасени са сгради и имущество за милиони левове.
НИКОЛАЯ ИВАНОВА
