Паметник на български воин до входа на бившата казарма в Дупница е потънал в битови отпадъци, а преди дни около него са се образували локви от падналите дъждове. Василка Георгиева публикува снимка на занемарения паметник, който има дълга история.
Както „Струма“ писа, с решение на Общински съвет – Дупница от май 2020 година паметникът, който беше монтиран на улица в село Самораново пред дома на покойния бивш служител в поделението Спас Радев, беше преместен на входа на някогашната казарма. Това стана, след като инициативен комитет от бивши военни беше поискал от кмета М. Чимев да внесе докладна записка в ОбС и да поиска разрешение от местните управници.
Паметникът беше демонтиран от улицата в Самораново и през ноември бе поставен на определеното му от ОбС място. Снимката предизвика много коментари като: „Казармата отдавна е опустошена, няма нищо от нея. Защо паметникът е поставен там, а не на подходящо място?”, „Грозна и тъжна гледка“, „Жалко за истинските войници, които са воювали и умирали за днешните продажници“…
Жителите на Самораново се възпротивиха на идеята паметникът да се премести в Дупница, тъй като голяма част от жителите му са бивши военни. В селото някога е имало танково поделение и персоналът в него е бил от местни жители.
Любопитна е и историята как паметникът, който първо е бил в двора на казармата, се е озовал на една от улиците в Самораново?
Оказва се, че о.з. подполковник в поделението Спас Радев, вече като пенсионер, преди около 20 г. минал край поделението, където е бил целият му трудов стаж, и видял в двора на стърчи само паметникът, който някога бил на входа на поделението, всичко друго било сринато със земята. Тогава решил да спаси поне паметника, тъй като забелязал, че няколко от пръстите на едната ръка липсват.
Тогава кмет на Дупница е бил д-р Първан Дангов. Той си спомни, че преди време Спас Радев го е търсил за съдействие като кмет да му осигури кран, с който паметникът да бъде вдигнат от закритото поделение и закаран пред дома му в Самораново. Паметникът бил преместен пред дома на Спас Радев, който в продължение на 20 г. стоял там. Спас Радев е починал, но съпругата му продължила да се грижи за пространството около паметника, засадила и цветя около него.
Минаващи туристи за хижа „Отовица“ често се спирали и се чудели, че пред частна къща има паметник на войник. Така Самораново май е било единственото село с поставен паметник на военен на входната врата на къща.
В инициативния комитет по преместването на паметника е и общинският съветник от ГЕРБ Емил Гущеров, който има военно образование. Той заяви при гласувавето в ОбС, че има проект мястото около паметника да се облагороди и да се сложи морена в чест на загиналите във войните. Пандемията е причината да не се осъществи проектът.
Общественикът с гражданска позиция доц. Радослав Радославов, преподавател в ЮЗУ, коментира пред „Струма“ ситуацията със състоянието на паметника в момента: „Видях снимката на новото му място. Зад него всичко беше осеяно с боклуци. Трябваше да има и морена, но май не е направена. Струва ми се, че се избърза с поставянето му, защото трябваше да има цялостен проект за неговото възстановяване. Може и да има проект, но да не е изпълнен, нямам необходимата информация. Сега това е един тъжен символ на фона на бившето военно поделение, което беше разграбено навремето. Човек остава с някакво тягостно чувство от тази символика. Трябва да се намерят допълнителни финансови средства от специалната сметка за „Военни паметници“ и да се облагороди целият район около входа на бившата казарма. Това е личното ми мнение на запасен офицер и член на Управителния съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва – гр. Дупница. Все пак дупнишкият военен гарнизон беше един от най-големите в Югозападна България“.
ЙОРДАНКА ПОПОВА
Емил Гущеров
Паметникът пред дома на о.з подполковник Спас Радев 
Паметник на българския воин в Дупница
