Събира на една сцена в Сандански поети, самодейни актьори, деца, музиканти…
Илияна Тошева (с артистичен псевдоним Илина Кирина) е родена 1954 г. във Варна. Завършва гимназия в Сандански и художествено образование в София (колеж) – специалност аранжиране и реклама. Работи в областта на пространственото оформление и аранжирането на изложби, панаири и музеи. В град Сандански от 24 години преподава иконопис в прицърковно училище „Св. цар Петър Български” към храм „Свети Георги” и води курс по иконопис към Първо основно училище „Климент Охридски”. Организира разнообразни детски пленери по рисуване съвместно с Община Сандански. Участва в регионални и национални художествени изложби.
Успоредно с рисуването тя пише приказки, кратки разкази и поезия. Участва и печели награди в национални конкурси. Публикува от години в алманах „Огнище” и в сайтовете „Нова социална поезия” и Лига за българските писатели в САЩ и чужбина. Автор е на 11 сценария, играни на сцена („Светилникът”, „Мироносци”, „Последните дни на Христос”, „Светите братя” др.). Издала е книгите: „Приказка за моя град” (2012), „Загадъчните тангрити. Приказки за българските владетели” (2015), стихосбирка „Горя” (2020), сборник разкази „Потайностите на метрото” (2022), „Приказки за българските владетели. Словените“ (2023).
Член на Съюза на българските писатели.
Втора година поред Клуб „ЛИК“ в град Сандански е подготвил богата програма за „Есенните вечери на изкуствата“ (19-22 октомври). Оригинална и внушителна изненада очаква жителите и гостите на града още първата вечер – спектакъл по творби на автори от Сандански. За подробности потърсих Илияна Тошева – художник, автор на детски, прозаични и поетични книги, член на Съюза на българските писатели.
– Как ти хрумна идеята за такъв грандиозен спектакъл?
– Идеята първоначално бе всеки творец със слово в Сандански да напише стих, есе или къс разказ на една тема. Често ми хрумват такива нестандартни идеи. Преди години в едно радиопредаване четохме стихове на поети от нашия град. Двама души четат свои стихотворения, всеки по куплет един след друг и се получава едно произведение. Сякаш е написано от един човек, като разговор, като опониране, като допълване. Трудно би ги различил, ако го четеш, но ако го чуеш или видиш, е зашеметяващо.
Та идеята за писане на една тема беше едно такова, бих казала шантаво, хрумване. Целта беше да ги публикуваме в алманаха, който издаваме за Есенните вечери на изкуствата. С всяко произведение, което пристигаше, все повече се убеждавах, че трябва хората да чуят тези интересни съждения. Споделих с Никола Христов – творец и редактор на нашите издания, и започнахме да обсъждаме как да представим на гражданите тези прекрасни произведения.
Знаеш, че не ми е за първи път да правя сценарий за някакво събитие. Това е дванайсетият!
Ето така се роди идеята за спектакъл. Усещах, от опит, че само със стихове или проза, просто прочетени на сцена, няма да приковем вниманието на много хора.
Преди години правих сценарий за Благовещение (християнският празник на майката) с деца от прицърковното училище към храм „Свети Георги“ в Сандански по стихове на автори от града. Имаше много публика, но сякаш малко хора оцениха, че всичко това е сътворено от техни съграждани. Ето защо сега решихме да го направим по-атрактивно. Включихме актьорска игра, музика, балет, осветление и се получи спектакъл.
– Писането на сценария или сценичната му реализация се оказа по-трудно и защо?
– Писането на сценария беше лесно. Имаш готови произведения, сглобяваш ги по смисъл и последователност и се получава. Естествено, се наложи с Никола Христов и Георги Ашиков (когото познават повече от съгражданите ни като художник) да напишем и малко разчупващи поезията текстове, за да задържим вниманието на публиката. Час и половина е доста време. Малко хумор, малко сарказъм и това породи допълнителни герои, които видимо и осезаемо присъстват на сцената като персонаж. Колкото до реализацията – не лесно.
– Много имена са изписани на афиша. Кои са те и какво ги обединява?
– Да. Това попитаха и професионалисти. Как с толкова много хора се прави синхрон на сцената? Имам шокиращ опит. Когато правих сценария за „Светилникът” по повод 100 години на народно читалище „Отец Паисий” 2019 година, участниците бяха 400 души. Разбира се, в различни формации, които се изявяваха със своите изпълнения. Но 400 души са си много.
Пролетта за Възкресение Христово направихме представление с 86 деца от четвърти клас. Когато на участниците им е интересно и имат желание, по-лесно се работи.
Тук новостта е, че участват на сцена творци, самодейни актьори и дечица, които имат желание за сценични изяви. Някои от тях бяха само персонажи, но пожелаха и думички. Как да им откажеш?! Опитваме се да представим нещо модерно, различно, нестандартно.
– На каква тема са творбите, които ще изпълняват автори и актьори?
– Темата е една, както казах. Малко провокативна – „Ако само за миг замълчим”. Нямате идея колко неща чуват хората – творците имам предвид, в мълчанието. От бомбите – до душата, от морето – до тревата… но да не издавам повече от темата. Част от творбите са публикувани в алманаха. Тези, които не могат да присъстват на спектакъла, могат да си закупят изданието, тъкмо ще ни подпомогнат в начинанията ни, защото, прощавайте за израза, но „никой за култура не дава пари”, освен Общината, струва им се нещо незначително, нещо, без което можем.
Бях написала една статия за алманаха „Ако Културата води Туризъм, то туризмът носи дух и заряд за културата”, но босовете на туризма не проявиха интерес. Дори не я погледнаха. А всеки хотел според мен има нужда гостите му да прочетат какви хора живеят или са живели в този град и какво творят. Съжалявам за прозаичното отклонение, но боли.
– Литературните творци и художниците как се справят в ролята на актьори?
– Бих казала забележително! Когато си артист, ти просто си артист. Едните повеждат другите и обратно. Допълват се чудесно, защото обичат това, което правят. Естествено, ние не сме професионалисти. Ако не оправдаем очакванията, не ни се сърдете. Ние просто го правим от нас за вас с много любов.
– За какво не бива да мълчат участниците в спектакъла „Ако за миг замълчим“, а и зрителите?
– За всяка неправда, подлост, несправедливост, пошлост, безнаказаност, злост, безверие, глупост, безхаберие, бездушевност, безнравственост, за всякаква безчовечност. Ще цитирам последните думи от финала: „…Но ако в децата вперим поглед, да ги видим, с любов да ги прегърнем, с надежда да ги облечем, да ги благословим… светът ще стане по-добър, по-красив, по-светъл и ще прогледнем с погледа благ и със синия цвят на небето!“.
Разговаря ЛАЛКА БЕНГЮЗОВА
