Престъпни грехове! За триглавия „Пилат“, дилемите на „невинна“ Европа и как Вашингтон натика Русия в огнено-барутното „тресавище“ Украйна

Водопад от беди залива Европа. Не само Украйна. Паралелно с войната се води безпрецедентна по своите мащаби дезинформационна война. От двете страни на конфликта (Русия-Украйна), но и от лицемерния Европейски съюз, провален в опита да накара Киев да изпълни Минските договорености (2015 г.), отнемащи на Кремъл повод за нахлуване. Днес „невинна“ Европа рони „крокодилски сълзи“ за бедната Украйна! На такива моменти подхожда древна мисъл „Войната е Пътят на измамата“, изречена V век пр. Хр. от китайския военен стратег Сун дзъ.

       Дълбинните причини на руско-украинската война са удавени в словоблудния порой от fake news (фалшиви новини), безплатна дрога за нисшите духом; дрога, зомбираща съзнание и лудееща страсти, мътеща разума, механично поглъщащ лютивото блюдо на тревожни събития…

       Това, което става днес, е хибридна война срещу европейските нации с една-единствена цел: да прикрие престъпни грехове. Патент не само на Киев и Москва, но споделени от двамината „боксови рефери“: вездесъщия Чичо Сам и „невинен“ Брюксел.

Каква е Истината за случващото се?! Как да разберем, ако първо не отговорим на въпроса „ЩО Е ИСТИНА?“. Преди повече от 2000 години буквално същия въпрос римския претор Пилат Понтийски задава на Иисус Христос (Йоан, 18:38), часове преди да разпнат Божия син. Но Христос мълчи. Как да отговори на Губителя на Истината и Живота. И какво прави Пилат?! За да избегне отговорност, защото юдейските първосвещеници искат той да Го погуби, преторът „взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете“ (Матей, 27:24).

Истината за вихрещата се война „демократичните“ пилатовци на ХХІ век несъмнено знаят, „измивайки“ ръце нечисти с бълваната от власт контролирани медии мръсна пяна. Днес срещу европейските нации е изправен чудовищен колективен Пилат. Ламя с три глави (Вашингтон, Брюксел, Москва) на три страни, изричащи лъжи. С крокодилски сълзи прикриват гузна съвест за вината към два до вчера братски (украинския и руския) народи.

Всичко почва да се „случва“ 2014 година, но „семена отровни“ са посети в предходни времена. Първи сеячи са злотворни болшевики (Ленин и Хрушчов). Щафетата поема дърдорещ перестройчик (Горбачов) и алкохолният танцьор Елцин. А „кървавата жътва“ я подготви триглавият Пилат.

Употребените алегории подсказват, но не водят към конкретната Истина. Тя е „окована“ в пещерата на световното задкулисие. Там е КЛЮЧЪТ за разгадката на днешната война. Тя се крие в геополитиката, в   

ГОЛЯМАТА ШАХМАТНА ДЪСКА,

на която незримо за простосмъртните играят Играчи. Двамина „демократи“ обитават Белия дом и Брюксел, за всички грехове обвиняващи третия – „Кремълския диктатор“.

За какво става реч! През 1997 г. в забележителен труд „Голямата шахматна дъска“ (ГШД), Зибгнев Бжежински формулира тезата за Еднополюсен свят. „За пръв път една неевразийска (САЩ) държава не само се наложи като решаващ арбитър в отношенията между евразийските държави, но и като върховна световна сила. Днес Америка е арбитърът на Евразия, като нито един проблем, свързан с тази част от света, не може да бъде разрешен без участието на Съединените щати или в противоречие с техните интереси“.

Ето ключа за отговора на въпроса: защо Кремъл взе фатално решение за мащабна война срещу Украйна?! Е ли то ирационално или хладнокръвен акт на лидер, принуден днес да затъва в огнено-барутното „тресавище“ Украйна! Страна, шест пъти по-голяма от България.

Бил Клинтън в реч (25.09.1995 г.) пред заседание на Обединения комитет на началник-щабовете: „В най-близкото десетилетие ни предстои решаването на следните проблеми – разчленяване на Русия, окончателно разрушаване на нейния военнопромишлен комплекс, установяване на изгодни за нас режими в откъсналите се републики. Ние ще позволим на Русия да бъде държава, но империя ще бъде една страна – САЩ“. Клинтън казва това в момент, когато САЩ се виждаха като едноличен и неоспорим лидер на един нов, доминиран от Вашингтон, световен ред – коментира д-р Аврейски, експерт по геополитика, гост-преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, за стратегията на САЩ, формулирана след изтеглянето на руските войски от Централна Европа.

А в този Нов Световен ред именно на Украйна е съдено да бъде геостратегическа „плочка“ в рушителната стратегия на Вашингтон. Д-р Аврейски: „Разпалването на кризата в Украйна не може да бъде разбрано, ако не се вникне дълбоко в нейните геополитически корени – стремежът към откъсване на Украйна от Русия и превръщането й в антируски плацдарм“.

Авторът цитира мисъл на Ото фон Бисмарк от края на ХІХ век, сякаш плагиатствана от Бил Клинтън: „Могъществото на Русия може да бъде подкопано само при отделянето на Украйна. Необходимо е не само да се отдели Украйна, но и да се противопостави на Русия, да се насъскат двете части на общия народ… Затова е необходимо да се намерят и култивират подходящи личности сред националния елит и с тяхна помощ да се измени самосъзнанието на една част от великия народ до такава степен, че той да ненавижда всичко руско, да ненавижда своя род, без да го осъзнава. Всичко останало е въпрос на време”. 

Перфидното, гениално пророчество се сбъдна през последните осем години (2014-2022), днес избуяло в огнено-кървава вакханалия.

Няма как да докоснем сърцевината на проблема, ако не познаваме географията. Без нея геополитиката си остава „terra incognita“ (непозната земя). Да се позовем на Robert Kaplan, американски публицист, член Совета по отбранителна политика на САЩ, консултант във U.S.Army’s Special Forses: „Географията служи за основа на стратегията и геополитиката. Стратегия в съответствие с определението на Наполеон се явява изкуството да се използва времето и пространството за военни и дипломатически цели. Геополитиката се заключава в изучаване на обкръжаващия свят, с който се сблъсква всяка държава, определяйки своята стратегия. Държавата, намирайки се в обкръжението на други държави, също се стреми към оцеляване и превъзходство. Накратко казано, геополитиката това е влиянието на географията върху разделението на териториите от хората. Както казва Наполеон: „Изучавайки географското положение на държавата, може да се съди за нейната външна политика“. 

Какво казва Бжежински! Сочи три жизненоважни геополитически пространства за Москва: на юг Украйна, на югоизток Задкавказието, на изток Казахстан. Но най-важно е Украйна. Все пак необятен Казахстан е демографско и военно джудже. „Украйна – важно пространство на евразийската шахматна дъска, е КЛЮЧОВА ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ЗОНА. Без Украйна Русия престава да бъде евразийска империя. Без Украйна Русия може да продължава да се стреми към имперски статус, но ще се превърне в предимно азиатска имперска държава, забърквайки се в изтощителни конфликти с надигналите се централноазиатци, които едва ли биха се примирили със загубване на новопридобитата независимост и биха били подкрепени от приятелските ислямски държави на юг“.

Колко висок за Кремъл е „залогът“ Украйна? Бжежински: „Ако обаче Москва установи контрол над Украйна с нейните 52 милиона души и огромни ресурси, получавайки достъп до Черно море, тогава Русия автоматично отново се сдобива със средства да стане могъща имперска държава, обхващайки Европа и Азия. Загубването на независимост от страна на Украйна би имало преки последици за Централна Европа и би превърнало Полша в ключова геополитическа зона на източната граница на обединена Европа“.

Дали това ще стане, ще разберем, след като свърши войната. Във всеки случай твърде вероятно е Украйна да приеме неутрален статут. Главното условие на Москва е НАТО да спре на украинско-полската граница. Ако това стане факт, геополитическата победа на Путин е несъмнена. За Украйна остава утехата – членство в Евросъюза.

       Горецитираният Р. Каплан подсказа: който не познава географията, е слепец за минало и настояще. Случаят „Украйна“ го потвърждава. Тук публикуваната карта сочи как противоестествено е композирана Украйна, диктувана по идеологически причини. Картата ясно сочи как и колко е ощетена руската нация, видно по скъпите „подаръци“ на Киев от юдео-калмика Ленин и грузинеца Сталин. Те настина „заслужават“ благодарност и паметници във всеки украински град! Защото Украинската ССР получава най-богатите области. Не само колосални подземни богатства, но и плодородна земя, благодарение на която Украйна е световен износител на зърно. Това обяснява болката за отрязаните „живи късове“ от руското етническо землище. По това си приличаме. Защото България също е най-ощетената! Когато Ньойският дговор (1919 г.) отнема Егейска и Вардарска Македония, окупирана и дебългаризирана. 

       Когато войни и договори или лични пристрастия (казусът „Крим“ на Н. Хрушчов) ощетяват победени и унизени народи, чиито братя и сестри, дискриминирани (политически, езиково, културно), живуркат в чужди държави, тогава най-остро и

БОЛЕЗНЕНО СЕ ЧУВСТВАТ ИЗКУСТВЕНИТЕ ГРАНИЦИ.

Така бе роден и македонският въпрос, когато Берлинският  договор не зачете етническите граници на българската нация, въпреки че бяха признати на Цариградската конференция (1876 г.) от Великите сили (Англия, Русия, Франция, Германия).

Същото се отнася с не по-малка сила и за руската нация. На картата се вижда. През 1922 г. Ленин включва в състава на новата Украинска ССР чисто руски области – Черноморското крайбрежие от р. Днестър (на запад) до Азовско море (на изток). Тук влиза и Одеса, и Донбас, и Запорожието. През ХІХ век Източна Украйна наричат Новороссия. Формирането на изкуствена Украйна е дело на национален предател – Никита Хрушчов. Роден в руско селище извън Украйна, с тази страна го свързва фактът, че години наред работи там и върху неговата съвест лежат десетки хиляди репресирани руснаци. За награда 1938-1947 г. Сталин го прави първи секретар на Комунистическата партия на Украйна. А когато става лидер на КПСС (1953 г.), самоволно решава да подари през 1954 г. руски Крим на Украйна, сякаш изкупвайки своите грехове. 

След рухването (26.12.1991 г.) на Съветския съюз последиците са повече от тежки. Бжежински: „Шокиращото разпадане на СССР и особено изненадващото и като цяло неочаквано рухване на Великата руска империя пораждат невероятни духовни търсения, широки дебати около това какво трябва да бъде настоящото историческо самоопределение на страната, интензивни публични и частни дискусии по въпроси, които други нации дори не са си и задавали: Какво е Русия? Къде е Русия? Какво значи да си руснак?“.

Бжежински отбелязва радващ го факт в поведението на Елцинов Кремъл: „Само месец след разпадането на Съветския съюз тогавашният външен министър Андрей Козирев отбелязва: „Отказвайки се от месианството, ние проправяме път на прагматизма, бързо започваме да разбираме, че геополитиката заменя идеологията“.

Това изказване доказва невежеството на козируващия на Вашингтон Козирев. Защото геополитиката е не просто идеология, а метаидеология!

А Русия най-сетне получава за лидер етнически руснак, когато на 31 декември 1999 г., навръх Нова година, Елцин с думите „Я ухожу…“ обяви оттеглянето си от политиката и  посочи наследник – Владимир Путин. Той заложи на енергийната стратегическа карта.

US аналитик Ф. Енгдал: „Парижката среща 2006 между руснака Путин, президента на Франция Ширак и канцлера на Германия Меркел подчертава възраждането на Русия в качеството на една от главните световни държави. Нова Русия увеличава влиянието посредством редица стратегически крачки, свързани с нейните геополитически запаси на енергия, на първо място нефт и природен газ“.

През 2008 Русия се възползва от груба грешка на тогавашния грузински президент Саакашвили и пое контрол на две ключови стратегически зони в Кавказ – Абхазия и Южна Осетия. Джеймс Даннигън (консултант на Отбранителния департамент, лектор в ЦРУ и Военния колеж на USArmy): „Абхазци и осетинци обявиха своята независимост от Грузия и с успех отразиха опитите да ги заставят да се върнат от избрания път. Вътрешните спорове и неуредици също внесоха принос в разрастване на икономическия и политически хаос. През 2008 година Грузия реши да приложи сила за връщането на Южна Осетия в лоното на страната. Русия изпрати войска, за да спре настъплението, и обяви завземане на двата откъснали се региона под своя защита“. 

Тези събития засилиха опасенията на Белия дом, тогава обитаван от Барак Обама, може би най-слабия президент на САЩ. Те доказаха точността на анализа на Бжежински за най-важните за Москва „геополитически зони“ (Украйна и Задкавказието). Те бяха своеобразни „препъникамъка“ по пътя на Путин за реанимация на руската империя.

Войната срещу Украйна – суверенна държава и член на ООН – постави въпроса не просто  за националния суверенитет. Защото, подобно на Русия, която нападна на 24.02.2022 г. Украйна, същото правят САЩ, когато 1999 г. по заповед на президента Бил Клинтън атакуваха в Сърбия военни, комуникационни, стопански обекти и жилищни квартали. В нарушение на международното право бе откъснато Косово от състава на Сръбската република. Което де факто е военно-политически протекторат на САЩ, управляван от най-голямата военна база на Балканите Кемп Бондстийл, американската база край Урошевац в Косово, най-голямата задгранична военна база на САЩ след Да Нанг във Виетнам.

Когато 2014 година Русия бе обвинена в нарушаване международното право (което е вярно) заради анексията на Крим, Москва излезе с необорим контрааргумент. Косовската криза и като цяло разпарчетосването на Югославия също бе нарушение на международното право. През Студената война, на 1 август 1975 г., в Хелзинки 35 европейски държави (вкл. САЩ, Канада и Турция) подписаха документ, гарантиращ суверенитета и непроменимостта на държавните граници в Европа.

С едно изречение, не анексията на Крим (2014 г.), а войните през 90-те години в бивша Югославия, изтъква геополитическият експерт Вл. Чуков, отварят „кутията на Пандора“.

КАКВО „СЕ СЛУЧИ“ В УКРАЙНА 2014 ГОДИНА,

довело до анексията на Крим? Да припомним: пролетта на 2014 г., точно 10 години след победата на „оранжевата революция“ в Украйна (2004), масови протести на Майдана в Киев доведоха до падането от власт на проруския, но законно избран президент Виктор Янукович. Повод: масови демонстрации, наречени Евромайдан, избухват в нощта на 21 ноември 2013 г., когато Янукович отказва да подпише споразумение за асоцииране с Европейския съюз. Протестиращите се обявяват против възможността за задълбочени връзки между Украйна и Русия.

На 19 май 2015 г. в коментар за „Дойче веле“, след риторичен въпрос на водещия „За какво бяха похарчени 5 млрд. долара в Украйна?“, е изнесен любопитен факт. Германският седмичник „Ди Цайт“ публикува обширна статия под заглавие „Купиха ли американците Майдана?“. Влиятелният професор по политология Джон Миърсхаймър от Чикагския университет твърди: протестите на Майдана са подготвяни повече от година с помощта на много пари от американците. Отделно проф. Миърсхаймър в няколко статии за престижните „Форин Афеърс” и „Ню Йорк таймс” (ІІІ-V 2015 г.) укорява Запада, че не разбира стратегическия интерес на Русия в Украйна. „Така, както САЩ не биха допуснали Канада или Мексико да влязат във военен съюз, ръководен от друга велика сила, така и Москва не желае Украйна да влезе в НАТО“. И предлага Украйна да получи неутрален, буферен статут, подобен на този на Австрия през Студената война.

„Дойче веле“ дава любопитни подробности за това как Щатите подготвят преврата, довел до свалянето на Янукович. На 5 май 2015 г. Виктория Нюланд, зам. държавен секретар, отговарящ за Европа и Русия, посещава Киев. В разговор на четири очи с американския посланик в Украйна (28.01.2014 г.) тя споменава сумата 5 млрд. долара. „Това – уточнява „Дойче веле“ – е само седмици преди свалянето и бягството на Янукович. Нюланд освен това разсъждава по въпроса кои хора от опозицията трябва да влязат във властта – така, сякаш това зависи от самата нея. Тези факти излизат на бял свят, понеже разговорът е бил подслушан – очевидно от украинските тайни служби, лоялни към Янукович, които го разпространяват. Тези пари са изхарчени в периода 1991-2014 година. По-голямата част идват от Държавния департамент на САЩ и от държавни организации като USAID. Тази агенция получава бюджетни пари и е длъжна да се придържа към указанията на президента. Сиреч – тя е политически инструмент“.

Джордж Фридман, шеф на частната разузнавателно-аналитична агенция Stratfor, наричана още „сенчестото ЦРУ“, в интервю за руския в. „Коммерсантъ“ (19.12. 2014 г.): „Стратегическият императив на Русия е да има колкото може по-дълбока буферна зона на своите западни граници. Затова Русия винаги по-особено се отнася към Белорусия, Украйна, Прибалтика. Властите на РФ не могат да допуснат ситуация, при която западни въоръжени сили ще се намират на стотина километри от Курск или Воронеж”.

Дж. Фридман директно нарича свалянето на Янукович „най-неприкрития държавен преврат в историята“. Смята го за най-големия провал на руските спецслужби, проспали тенденциите.

Фридман обяснява „гордиевия възел“, невъзможен за разплитане по мирен път. Настоящата война го доказа. „Украинската криза е резултат на противостоянието на Русия и САЩ? Това са две страни. Едната иска Украйна да бъде неутрална, другата – Украйна да бъде част от линията на сдържане на руската експанзия. Не може да се каже, че една от страните греши. Работата е във фундаменталното несъвпадение на националните интереси на двете велики държави. За американците е важно да не допуснат появата на хегемон в Европа. А в последно време те започнаха сериозно да се вълнуват по повод потенциала на Русия и нейните намерения“.

Има обаче ОЩЕ ПО-ДЪЛБОК пласт на събитията на Майдана. Той е свързан с една одиозна личност. Джордж Сорос, еврейски финансов мегаспекулант, шеф на фондация Open Sosiety (Отворено общество), от години спонсориращ чрез мрежа неправителствени организации, т.нар. цветни революции. Инструмент за сваляне на неугодни за целите на глобализма правителства. Той, подобно на Бжежински, е вторият ментор и кукловод на управляващата Демократическа партия. Той е този, който спонсорира т.нар. „оранжева революция“ (ноември 2004 – януари 2005) в Украйна, довела на власт Виктор Ющенко.

Днес документално е доказано:

СОРОС СТОИ ЗАД СЪБИТИЯТА НА МАЙДАНА 2014

година, довели до падането на законно избрания президент Янукович.

       През 2016 г. след хакерска атака на DC Leaks 2500 документа на Open Sosiety изтекоха във виртуалното пространство. Те доказаха задкулисното участие на Сорос, както и на Държавния департамент на САЩ и ЦРУ, за свалянето на смятания за проруски президент Янукович. Най-любопитен документ е „Закуска с американския посланик Джефри Пайет”, където master Сорос обсъжда бъдещето на Украйна с още шестима конспиратори, между които и нашенецът Иван Кръстев (председател на Центъра за либерални стратегии в България). 

Срещата е на 31.03.2014 г., няколко месеца след майданския преврат и седмици преди да избухне гражданска война, когато украински сили нападат Донбас. По време на тази среща Пайет лансира идеята за децентрализация на властта в Украйна. Сорос категорично се противопоставя: „Планът за федерализация, който Путин предлага на Меркел и Обама, ще помогне на Русия да установи своето влияние и де факто контрол над източните региони на Украйна“.

Посланик Пайет пита master Soros, какво трябва да направи американското правителство. Отговорът на Сорос подсказва кой е кукловодът на Белия дом: „Обама е твърде мек с Путин, тук има нужда от мощни и интелигентни санкции. Трябва и да се разпределят ролите между САЩ и ЕС, като Щатите ще играят „лошото ченге”. Правителството на Съединените щати трябва да наложи санкции на Русия в продължение на 90 дниь или докато руското правителство не признае резултатите от президентските избори“. (Тук визира бъдещите избори, спечелени от „шоколадовия олигарх“ Петро Порошенко.

Днес, ретроспективно, е ясно като бял ден, че единственият начин, по който Украйна можеше да оцелее, е да приеме федерален модел на управление. В представения тук разговор Джордж Сорос натъртва: Украйна е в смъртна опасност. Путин няма да позволи на Нова Украйна да успее.

След като превратът в Киев става факт, Москва с основателна тревога очаква следващия ход на Вашингтон: Киев да изгони руския черноморски флот от Севастопол, в перспектива да стане главна морска база на НАТО.

Именно тогава Путин се доказва рисков играч:  март 2014 г. Кремъл нанася оглушителен

ШАМАР: ГЕОСТРАТЕГИЧЕСКИ ЗАХВАТ НА КРИМ,

потвърждавайки мисъл на Дж. Фридман: „Политическите граници се основават на действителното разположение на военните сили.

       Русия след 1992 г. загубила ред територии, храни особен пиетет и духовно преклонение към свещенни за нейната история и култура места. На първо място това е полуостров Крим.

Горецитираният Дж. Даннигън още през 2008 г. пише: „Мнозинството от населението на Крим са руснаци, макар и да има там гръмогласно татарско малцинство. Русия не мисли, че Крим трябва да принадлежи на Украйна; при това не утихва спорът за дележа на съветския Черноморски флот… Украйна се сблъсква с трудности в източните региони, където повече от половината от населението съставлява етнически руснаци. Не тъй щедро облагодетелствана с природни ресурси като Русия, Украйна изпитва недостиг и на политически таланти… Намерението на страната да влезе в НАТО довежда руснаците до изстъпления“.

Присъединяването на Крим към Руската федерация се оказва болезнен удар за Вашингтон и НАТО. „Скокът“ на Путин в Крим е шокиращ геополитически удар за Вашингтон. Който контролира Крим, доминира в Черноморския басейн.

Нападението над Украйна Путин дефинира като „специална военна операция“. Специфичен термин, маскиращ мащабен план за реанимация на руското имперско пространство, в което влизат Русия, Белорусия и Казахстан, включително части на Украйна (какви, ще видим!). Експерти твърдят, че ПЛАН МАКСИМУМ включва териториите, простиращи се от Азовско море до делтата на р. Дунав. По този начин Украйна става вътрешна държава (както Белорусия и Сърбия), без излаз на море. Ако това стане факт, геополитическата значимост на остатъчна Украйна рязко спада „в очите“ на Вашингтон и НАТО.

Това, което обаче Путин не можа да предвиди, взимайки желаното за действителност, бе неочакваното съчетание на два фактора: ниско морално-политическо състояние на руската армия и ожесточената съпротива на украинците. Не само на армия, но и на народ. Путин постигна зрими и ефективни резултати в областта на високите военни технологии, но кадровият състав, нивото на офицерския корпус и особено на генералитета се оказаха далеч под очакваното. Дори наглед маловажен факт шокира, доказва кадровата слепота на Кремъл: министър на отбраната е човек без военно образование, дори не е бил войник. Сергей Шойгу от Тува (Сибир): полутувинец-полуруснак. Това е било невъзможно при Сталин…

Преди 14 години Даннигън писа: „Въоръжените сили са най-малко вероятната, но потенциално най-могъща съставляваща на днешната руска политика“. Тази „съставляваща“ сила виждаме днес как буксува, вече месец не може да завземе Мариупол. Армията опроверга военните съветници на Путин за „мълниеносна победа“ за няколко дни.

Как и защо Путин бе изненадан от ожесточената съпротива на Украйна? Защо си бе повярвал, че населението, особено руското, ще го посрещне като освободител!

Преди 7 години Иван Кръстев, когото на 19.01.2015 г. Путин бе поканил на вечеря редом с видни политолози и журналисти,  загатна за вероятността украинските руснаци да се отвърнат от северните си братя. „Една от грешките, които допускат руските анализи, е да мислят, че рускоговорящите в Украйна са руско малцинство. Това, че вие говорите основно или само руски език, не определя в момента как се определяте политически по отношение на конфликта Украйна – Русия. В момента украинците, които са настроени най-много срещу Русия, са тези, които не знаят дума украински, защото се чувстват предадени. В момента гласовете и от двете страни на фронтовата линия в Донбас са на руски“.

Горните думи сочат фаталната грешка на Путин,  очакващ неговите войски да бъдат подкрепени от руснаците, доминиращи в Източна и Приморска Украйна.

Накрая да се спрем на друг политик – комик по театрално призвание,

ПО ВОЛЯ НА КАПРИЗНАТА СЪДБА СТАНАЛ ПРЕЗИДЕНТ

на Украйна 2019 г., Володимир Зеленски. Днес Брюксел, но не и Вашингтон, градят фалшив имидж на голям и смел държавник, прикривайки една истина: той има грях и вина за сегашния трагичен хал на Украйна. 2019 г. обеща, че ще изпълни Минските договореностни, но когато приключи президентската кампания, бившият комик бързо забрави. Най-голямото отстъпление на Зеленски бе отказ да наложи прекратяване на огъня в Донбас и да изпълни Минските договорности (април 2015 г.), включително референдум за даване автономен статут на Луганска и Донецка области.

Противоречивото объркано поведение на Зеленски, не само днес, но още с поемане на президентския пост, напомня поговорка, цитирана от Макиавели. „Това се случваше така често, имаше толкоз примери, че се появи накрая поговорката „Тези хора имат две глави – една за площада, друга – за двореца“.

Друга недопустима грешка на Зеленски бе неговото искане Украйна да се присъедини към ядрения клуб. Невежествено искане, защото Вашингтон не го подкрепи. Това позволи на 22.02.2022 г. на пресконференция Путин да използва това глупаво искане да обоснове защо е решил да пристъпи към „окончателно решение“ на Украинския въпрос. Путин: „Но в какво е заплахата за нас? В това, че даже появата на тактическо ядрено оръжие в Украйна за нас означава стратегическа заплаха. Ето какво ние трябва да имаме предвид. Защото от 110 може да се вдигне далекобойността до 300, до 500 километра – и всичко, Москва ще бъде в зоната на поражение. За нас това е стратегическа заплаха. И мы, конечно, самым серьёзным образом должны и будем к этому относиться“.

Последните думи подсказват: Путин още на 22 февруари е взел „окончателно решение“.

И тук идва логичният въпрос: Зеленски е ли на нивото на историческия момент?! Не, той се оказа под нивото на своя народ. Който в този исторически момент приключва многогодишното си формиране и кристализация от народ в нация. Ускорено с героичната съпротива срещу руското нашествие, обикновеният народ елиминира основния пропаганден коз на руската официална пропаганда: че идва в Украйна като освободител, а не окупатор. Присъединяването на немалка част от етническите руснаци може да се обясни и със страшните актове на безогледни фрапиращи разрушения на красиви градове: Киев, Харков, Одеса, Херсон. Те именно доведоха до нещо неочаквано: нещо „се пресече“ в душите и сърцата. 

Този фатален пропуск на Кремъл, следствие на мизерен военно-психологически анализ, стана и поради подценяването на фактор с огромно значение. Този фактор се нарича История. Защото който не познава историята на Украйна, каквито се оказаха Путин и неговите идеологически съветници и военни „стратези“, не може да предвиди какво ще се случи в настоящето. Защото историята на Украйна по редица черти напомня на сложната и трагична история на Македония. Паралел, заслужаващ специално внимание…  

НИКОЛА СТОЯНОВ

Коментар с Facebook