Приемането на България в Шенгенското пространство има множество предимства, но крие сериозни опасности за децата на разделени или разведени родители. Липсата на граничен контрол дава възможност за бързо и лесно преминаване на единия родител с детето, без съгласието на другия. Припомняме, че България стана пълноправен член на Шенген на 1 януари тази година и граничният контрол с Гърция и Румъния падна.
Адвокат д-р Христина Георгиева, Хоноруван асистент по „Механизми за вземане на решения в ЕС“ към Катедра „Национална и регионална сигурност“ на УНСС обясни какви са правата на родителите в случай, че детето бива изведено от единия без съгласието на другия. Става въпрос за преминаването на границата по суша с Румъния и Гърция, където предстои всички проверки да отпаднат напълно.
На въпрос какви документи са необходими за децата, за да напуснат границата на България, адвокатът обяснява, че е задължително децата до 14-годишна възраст да имат паспорт. За издаването му е необходимо съгласието на двамата родители, без значение дали са заедно или разделени. „Те трябва да са съгласни към съответната дата на издаване на паспорта, след издаването на документа е възможно да бъдат в лоши отношения“, пояснява Георгиева. При такъв случай всеки един от двамата родители може да изведе детето извън границите на страната. Възможно е дори бабата и дядото на детето също да се възползват от отпадането на границите, за да заведат детето в Румъния или Гърция. При такива случаи също няма пълна гаранция.
При отпадането на граничния контрол, все пак режим на проверка е по-скоро възможен, обяснява адвокатът. Родителят може да премине безпроблемно границата, с детето в превозното средство, но той е възможно да бъде спрян на друго място в чуждата държава. Възможно е да има извънредна проверка от полиция, но дори при този случай родителят, извел детето, не подлежи на наказание.
„Гаранция дава Шенгенската информационна система – ШИС. Единият родител, ако има притеснения, може да заяви, че детето би могло да бъде изведено от другия родител. В ШИС може да се декларира, ако има такова съмнение. Това все пак дава някаква гаранция, но не пълна“, обяснява още Георгиева.
Адв. Христина Георгиева обясни как могат да бъдат предотвратени подобни случаи при разведени или разделени родители. „Практиката ми показва, че съдилищата могат да задължат единия родител (при когото е детето) да осигурява обаждане до другия поне веднъж на ден“, казва тя. По този начин е възможно единият да бъде информиран за намеренията на другия да изведе детето извън границите на страната. Тя поясни, че правото за обаждане се осигурява само със съдебно решение.
По отношение на законодателството се получава сериозно разминаване. Според българското законодателство се изисква декларация за съгласие за пътуване на детето в чужбина, заверена от нотариус. При приемането на страната ни в пълноправен Шенген, такава декларация вече не се изисква за другите държави – членки на Шенген. Така, стига да има паспорт, детето може да влезе в Гърция или Румъния по суша само с майка си, или само с баща си. Адвокатът посочи още, че една норма в Закона за българските лични документи не е отменена. Според нея при пътуване в чужбина и към момента децата трябва да имат съгласие и на двамата родители, като това е записано в чл. 76, т. 9 от ЗБЛД. Родителят, извел детето не подлежи на някакъв вид наказание. Прилага се европейското законодателство, което е над българското. Георгиева посочва, че е абсолютно задължително да се спазва европейското законодателство, което според йерархията, е над българското.
Адв. Георгиева пояснява още, че държавите, които желаят да се присъединят към Шенгенското пространство, трябва да изпълнят набор от предварителни условия, сред които: да прилагат общия набор от шенгенски правила на граничния контрол. По тази логика националният закон не може да противоречи на тези правила, въведени с Регламент (EС) 2016/399 за определяне на Кодекса на шенгенските граници, Регламент (ЕС) 2018/1862 и др. Правото от Шенген като право на ЕС е наднационално и има предимство пред националното, ако последното му противоречи.
„Възможна е проверка от „Пътна полиция“ в другата държава – в случая Румъния или Гърция. Полицаите не могат да задължат родителя да „върне“ детето в България. Родителят не е нарушил никакво законодателство. Няма за какво да бъде съден“, обяснява адвокатът.
„След приемането ни в Шенген по море и въздух, една от първите мерки за ограничение на случаите на „отвличане“ на деца от единия родител заради липсата на досегашния граничен контрол бе приемането на нова разпоредба в Семейния кодекс – чл. 127б (ДВ бр.67/2023г), с която се въвежда възможност за родител, който се опасява, че детето му може да бъде изведено от България от другия родител, да подаде искане до съда за налагане на забрана за напускане на страната. Ето каква е процедурата: Съдът уведомява незабавно органите за граничен контрол при Министерството на вътрешните работи за образуваното производство. До влизането в сила на съдебно решение по делото детето може да напуска страната само с разпореждане на съда“, казва Георгиева.
Адвокатът пояснява, че препис от съдебното решение се изпраща незабавно на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи за въвеждане на сигнал в Шенгенската информационна система. Към момента това е редът, по който може единият родител да предприеме мерки за ограничаване на риска от извеждане на детето от другия родител.
„Абсолютна сигурност не мисля, че може да се гарантира“, казва още Георгиева.
Адвокатът каза още, че когато България е приета в Шенген по въздух и вода, е имало случаи, в които родители са се опитвали да изведат децата си, без съгласието на другия. Тези случаи обаче са неуспешни.
След присъединяване към шенгенското пространство, правото на ЕС позволява на държавите – членки повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници само в краен случай като COVID-19, след терористични нападения, увеличаване на миграционните потоци към ЕС или временен граничен контрол в отговор на сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност. Проверките, въвеждани в случай на извънредни обстоятелства, изискват одобрението на Съвета. Оттук, пропуск да бъде отменена разпоредбата на чл. 76, т. 9 от ЗБЛД не я прави обвързваща що се отнася до осъществяване на граничен контрол на границите с Румъния и Гърция, през които се свързваме с останалите страни от т.нар Шенгенско пространство. Източник: Дарdariknews.bg
