Кресналията Кирил Десподов призна, че във времето на престоя си в Ловеч се е чувствал като отшелник далеч от семейството си и е бил на косъм от това да се прибере вкъщи. Капитанът на футболните ни национали, който вдигна титлата в Гърция със своя ПАОК, постави на далеч по-високо ниво футбола в южната ни съседка в сравнение с българското първенство и определи Солун като втори роден дом, въпреки че е едва от 1 г. в пристанищния град.
„Истината е, че се чувствам много близък до ПАОК. Моят град е много близо до Гърция. Когато дойдох в Солун, им казах, че идвам всяка година в страната им на почивка. Обичам тукашната храна, тукашната музика, обичам всичко. Може би това обяснява връзката ми с ПАОК. Толкова е хубаво това, което получавам от хората. За един футболист е много важно да се чувства обичан както в отбора, така и извън него. Това дава повече увереност, повече мотивация да покажете потенциала си, какво можете да постигнете и мога да кажа, че на 100 процента получих много любов в Гърция от феновете на ПАОК. Честно казано, чувствам се като у дома си. Нямам чувството, че играя в чужда държава. Когато подписах с ПАОК, им казах, че не искам време за адаптация, защото чувствам, че вече съм част от тази култура. Просто искам време да се адаптирам към нуждите на отбора и гръцката лига“, заяви крилото, след което разказа една любопитна история, свързана с трансфера му при двуглавите орли.
„Преди 4 години, когато играех в Австрия, имаше сериозен интерес от ПАОК. Бяхме много близо до сделката, но накрая нещо се случи и сделката пропадна. Съгласен бях да играя под наем с опция за закупуване. Но може би не беше дошъл подходящият момент. Сега беше нарисувано и в първия си сезон станах шампион. Перфектен сценарий. В клуба бяха честни към мен, бяха много развълнувани от перспективата за моя трансфер, усетих в себе си, че това е моят шанс. Всичко беше уредено за по-малко от 2 дни… Много съм щастлив от решението, което взех тогава, защото инстинктът ми се оказа прав. „Олимпиакос“ беше близо. Имах и други предложения, но не ме трогнаха. ПАОК действаше много директно и целенасочено. Имаше някои висящи финансови проблеми, но те ги разрешиха в рамките на един ден. Смятам, че и аз помогнах за осъществяването на трансфера, защото говорих с „Лудогорец“. Не им беше лесно да ме пуснат, бях лидер на отбора. Имах много добри отношения с тях, отношения на уважение, но вътрешно исках да си тръгна. Бях честен с тях. Казах им, играх тук три години, спечелих всичко, време е да си тръгна след един сезон с 19 гола, 22 асистенции в 48 мача. Чувствам тази нужда в себе си. Искам да отида в нов клуб, да дам всичко от себе си, да печеля трофеи“, върна лентата към миналото лято Десподов.
„Около три години съм играл в ЦСКА. Феновете един-два пъти дойдоха да говорят с нас след лош резултат. За мен тези моменти помагат на отбора, полезни са. Да видя отблизо страстта на тези фенове, които са раздразнени, разочаровани, тъжни. Знам, че го правят с добри намерения, а не да вредят на отбора, просто понякога трябва да мислим, че футболистите са хора, а не роботи. Всички правим грешки. Не е необходим допълнителен натиск. ПАОК е клуб с постоянен натиск. Натиск винаги да побеждаваш. Това е клуб с цели. Подобна ситуация ме мотивира. Когато виждам, че феновете на отбора са раздразнени, както и ние сме раздразнени, това означава, че трябва да го оправим още от следващия мач. Цялото това взаимодействие помага на отбора. Привържениците ни дадоха сила, казаха ни, че сме най-добрите, че ще спечелим шампионата, много ни помогнаха“, продължи националът.
„Гръцкият футбол не е лесен. Определено е едно-две нива над този в България. Това е по-агресивен, твърд футбол. Когато започнах сезона си в ПАОК, минаха десетина мача и не успях да вкарам, за мен беше труден период, трябваше да се адаптирам веднага. Затова повтарях тогава: „Не съм 100 процента готов, трябва ми време“. Нормално е. Има добри отбори, с добри играчи, които се борят докрай за целите си. Определено е трудна лига“, категоричен е Футболист №1 на България.
„Когато бях на 12 години и отидох в „Литекс”, бях отшелник. Всички живеехме заедно, условията не бяха много приятни. Бяхме трима души в много малко пространство, нямах приятели. Бях дете, не ми беше лесно. Исках да се прибера вкъщи и се обадих на семейството си. Тогава моят чичо ми каза, че мога да се върна, когато пожелая, но това е единственото лесно нещо и ако искам да постигна целта си, да стана футболист, да изградя характер и да дам най-доброто от себе си, трябва да се боря. Казах си, че ще опитам още една седмица и накрая останах“, каза в заключение К. Десподов.
ТОНИ КИРИЛОВ
