Главният мениджър на волейболния „Марек“ Людмил Найденов даде своето обяснение за най-слабия сезон на четирикратните шампиони от създаването им. Бившият национал бе категоричен, че клубната стратегия ще остане с насоченост към собствените кадри и трансферите им зад граница, без да се взимат чужденци на килограм. Стратегът на дупничани, в съдружие със своя брат и старши треньор Найден Найденов, разкри и любопитни истории, свързани със звезди от калибъра на Цветан Соколов, Елица Василева, Тодор Вълчев, Гьорги Гьоргиев… на които „Марек“ даде начален тласък за възхода в кариерите им. „Очаквах да имаме проблем с оцеляването в елита с оглед на завишените драстично бюджети на повечето отбори и селекциите им. Дойдоха добри чужденци и нивото на първенството се вдигна. От всички състави в Супер Волей-лигата и във Висшата лига ние сме най-младият отбор със средна възраст 19 г. Налагаме юноши при мъжете, за някои от тях това е дебютен сезон в първия тим. Изпуснахме два мача, при успех в които нямаше да играем плейаут с „Дунав“, а щяхме да сме с едно-две места по-напред в класирането“, започна обзора Л. Найденов, след което очерта приоритетите в близкото бъдеще.
„Ние не сме клуб еднодневка или изкуствено създаден, който да взима наемници за по една-две години, да постигне епизодични успехи и после да приключи и изчезне от волейболната карта на България. Ако някой очаква, че ще вдигнем бюджета си до милион-два и повече, се лъже. Философията ни от 15 г. насам е една и съща – изграждане на собствени кадри, налагане в мъжкия волейбол и трансфери в чужбина. Играчите трябва да оценяват това, което получават като шанс при нас. И да налеем повече пари, и да привлечем класни чужденци, това ще означава да спрем развитието на нашите си кадри. Статистиката е необорима – от българските клубове за последните 15 г. сме реализирали най-много трансфери в добри и на средно ниво клубове зад граница. Не случайно на моменти ни сравняват с футболния „Аякс“ в това отношение. Ако бяхме поели политика на играчи-наемници, едва ли щяха да излязат играчи от ранга на Цветан Соколов, Дмитрий Бахов, македонеца Гьорги Гьоргиев, Тодор Вълчев или пък Елица Василева, която привлякохме и тренираше с момчетата. Соколов бил дебел, Бахов и Вълчев ниски, Гьоргиев нямал поглед и пас за разпределител. Къде е сега Соколов, Бахов става европейски клубен шампион, Гьоргиев прави много добра кариера в чужбина. Вълчев игра в Русия и в още няколко силни отбори.
Любопитен е примерът с Гьоргиев, когото взехме от Македония на 16 г. и веднага го хвърлихме в битките. Към него имаше оферта от звездния тогава отбор на „Тренто“ на Радостин Стойчев. Искаха го за втори разпределител. Момчето тогава каза: „Аз съм на години, в които трябва да играя, а не да съм резерва за няколко хиляди евро повече”. Остана още 12 месеца в Дупница и станахме за 4-ти пореден път шампиони. После пое към Турция, Франция, Полша, игра миналата година в „Хебър“. Най-пресен е случаят с национала Светослав Иванов. Преди 2 г., след силните му изяви във VNL, дойде предложение от германски гранд и от елитен отбор в Италия. Финансовите условия е ясно, че бяха в пъти по-добри от тези, които ние предлагаме, но и той тогава каза: „Искам да се развивам, рано e да бъда резерва”. И остана. Впоследствие отиде в турския „Джизре“, откъдето гарантираха, че ще играе редовно, и сега прави фурор в Турция и привлича погледите на по-силните отбори.
Да не забравяме разпределителя Светослав Станков. Младо момче, също беше отписван, а мина през Полша, в момента е в Израел, където достигна до четвъртфинал в европейските клубни турнири. Титуляр е, а е едва на 23 г. Попадна и в разширения състав на националния отбор. Ние не спираме играчите си да се развиват. Имат ли оферти, с условия по-добри от нашите, веднага сядаме и разговаряме, първо за условията на играча дали го устройват и след това клубните условия. За новия сезон отново търсим перспективни момчета, но задължително да са собственост на клуба.
Аз не помня друг случай на клуб, който да е ставал шампион само и единствено със собствени играчи и да е постигал победи в Шампионска лига срещу европейски отбори с десетократно по-големи бюджети от нашия, и то 4 г. поред. Иначе другата алтернатива е да вдигаме бюджета, да вземаме добри чужденци, да си върнем някои от нашите момчета и ще се бутаме в шамарите на медалите. Но тогава в школата трябва да се появи някой нов Соколов, за да може да заиграе в мъжкия отбор. В школата имаме над 220 момчета и момичета, които са от града и селата. Това са децата на Дупница и те трябва да усещат подкрепата и от нас, и от феновете, за да израстват дори когато губят“, заключи Л. Найденов.
ТОНИ КИРИЛОВ
