Приключенец! Ина Димитрова – морската нимфа от Благоевград, която е сред шепа избраници в света, гмурнали се под 200 метра

Eдно момиче от края с най-високите български планини спира на морския бряг, за да свърже дълбоко живота си с тайните на водните дълбини. Тя е Ина Димитрова от Благоевград, дъщеря е на двамата известни лекари д-р Маряна Чаракчиева и д-р Огнян Димитров. От години се занимава с водолазен спорт и макар това й занимание да е високо професионално, Ина го прави не за да гони рекорди, а да открива неповторимия свят на морските дълбини. Родена е в Благоевград. Завършва НХГ „Св. св. Кирил и Методий” – бивша Солунска,  специалност „Живопис”. Следва архитектура във Франция и България. Но се обрича на любовта  към гмуркането в дълбоките води. Ина Димитрова е преминала 200-те метра при спускането в морските бездни, което я нарежда сред малкото й колеги в света, постигнали този успех. Тя, съпругът й Росен Желязков и техният екип от българи бяха и основният изпълнител на „Плаващите кейове” на Кристо и Жан-Клод в езерото Изео в Италия. Животът на Ина е непрестанно пътуване до екзотични морета в цял свят. И сега я намирам на път…

  – Ина, как едно момиче от върховете на Рила и Пирин се озова на морето и покорява морските дълбини, които за мнозина са опасни  и недостъпни тайни?

– Много пъти съм се питала сама, а и са ми задавали този въпрос, на който смятам, че единственият верен отговор би бил, че каквото е предопределено за човек, то рано или късно ще се случи под една или друга форма. Водата е моята стихия, морето е моята безусловна любов и мисия, моят най-истински приятел и най-добър учител. Почти не си спомням живота преди него.

• На тренировъчно гмуркане в Червено море през 2015 г. си достигнала 201 метра  дълбочина. Къде в стълбицата на световните рекорди се намира това твое постижение?

– Позволи ми да ти отговоря така: единствено на стълбицата на личната ми лудост, човешко любопитство, стремеж за опознаване на неизследваното, дивото ми начало и лимити. Отдавна не следя други стълбици освен тази на личностното ми духовно удовлетворение и радост от живота. Статистиките са изложени там, където цифрите имат значение. Единствено ще кажа, че се броим на пръсти хората, преминали изобщо лимита на 200 метра под морската повърхност.

• Има ли за гмуркачите някакъв предел, който е невъзможно и не трябва да се преминава, или човек може да слиза все по-надълбоко в морето?

– Поне на мен не ми е известен. Мога да кажа какво се случва с човек до дълбочина средно 200-300 метра, но за широката публика това ще е много трудна и неразбираема материя. И все пак, пределът е нещо, което е създал човешкият ум. Природата и в частност нашето тяло и неговите възможности са нейна гениална машина и само тази божествена универсална сила, която ни е сътворила, би могла да знае отговора на този въпрос.

• Какви изненади и опасности крие този спорт, кои са важните неща, които хората трябва да знаят, за да не се случват нещастия?

– Като всеки друг екстремен спорт и занимание незнанието и самоинициативата, без специализирано обучение, могат да доведат до пагубен, безкрайно глупав и ненужен край.

• Тренираш и нови водолази, как ги привличаш, те ли те търсят и защо?

– Взаимно се привличаме, те, водени от жаждата за нови приключения, достигат до мен чрез познати, приятели, а аз до тях чрез силата на съвременните социални медии, тв участия и т.н. Водолазният ни център се намира в Созопол на пристанището и много хора прекарват лятото си там в нашата компания.

• В коя точка на света бе за предпоследно, какво те отведе там?

– В Занзибар, Танзания. С мои приятели и учителите ми по аштанга йога Красен и Цвета от Аштанга йога шала организирахме съвместно пътуване до този остров в Индийския океан, който впоследствие се оказа една от малкото отворени световни дестинации за дайвинг /гмуркане – б.а. / и туризъм.

• А сега къде те намирам и с какво по-точно се занимаваш?

– Много интересно, но ме намираш в самолета на път за 5-6-дневното ми прекарване на остров Бали, Индонезия, през Дубай и Джакарта. В такива случаи понякога се питам заслужава ли крайната цел всички препятствия до нея? Но винаги се сещам за двигателната ми сила и по време на екстремните гмуркания – не е важна целта, а пътят до нея и това, което се случва по него, и как той ни променя.

• Завършила си изобразително изкуство в Хуманитарната гимназия в Благоевград, следвала си архитектура, а си избрала попрището на водолаз. Има ли някаква нишка, която обединява тези дейности?

– Да, отшелническата ми любов да бъда често насаме със себе си. Понякога няма нищо по-сладко от това, именно така се ражда изкуството, медитацията за духа и съзнанието и най-красивото пътуване навътре към себе си.

– Ако трябва да избираш между света на земята и света на морските дълбочини, кой би предпочела?

– Навярно много романтично и красиво би прозвучало да кажа, че избирам морските дълбини, защото това наистина е един прекрасен, перфектен свят, но ние, хората, сме същества на земята и аз харесвам и обичам да бъда до всеки един малък детайл, обожавам да наблюдавам и се наслаждавам на всички малки природни творения тук. Това прави живота ми едно прекрасно приключение и изключително интересен експеримент.

• Откри ли някаква своя философия за морето под повърхността, която убягва на други хора?

– Винаги съм казвала, че ако има „перфектност”, то тя е там, на дъното на морето – нищо не би могло да се премахне и нищо да се добави. Една съвършена симбиоза на живот и енергия, завидно композирани от „ръцете на изкусния универсален Творец”.

• Какво според теб е отношението на българина към морето? Не търси ли предимно плажните наслади и развлеченията на брега?

– Безобразно, консуматорско, неблагодарно, кичозно, експлоататорско, безмилостно… да продължавам ли?!

• Това е напълно достатъчно! До каква възраст човек може да упражнява спорта гмуркане?
• От 7 до 77 години.
• Много хора се страхуват да се гмуркат в дълбоките морски и житейски води. Защо, какво ги спира? 

– Те самите, собственият им разум и никой, и нищо друго.

• Обичаш ли да се завръщаш в родния град. Има ли нещо, което той ти дава и не можеш да го откриеш на друго място?

– Сега ако отговоря с да, ще е лицемерно, а аз съм обещала на себе си да не лъжа. От уважение към родителите и роднините си ще кажа: да, макар и най-много два пъти годишно, и то основно заради тях.
Благоевград много отдавна няма духа на града, в който аз съм живяла и израснала. Направо ми е тъжно и тягостно да ходя там.

• Прекарваш голяма част от живота си на екзотични места в света. Кое от тях ти е оставило най-силни и незабравими усещания?

– За всеки е ясно, че не мястото само по себе си придава стойност, а хората и тяхната енергия, случките случили се по тези места. А аз съм богат човек, много богат на спомени, любов и приключения в това отношение.

• Не те ли уморяват тези пътувания, смени на географски, климатични, културни пояси?

– Не! За мен те са като въздуха, който ни е необходим, за да живеем. Не са никакви прищевки, те са моят двигател и мотивация.

• Дали гмуркането като спорт може да помогне на българина да развива творческия си и предприемачески потенциал, за да се осъществява и вписва по-успешно в живота и днешния свят?

– От 15 години съм в този „бизнес” и много ми се иска да ти отговоря с „да”. Но въпреки че съм непоправим оптимист и опортюнист, ще кажа, че на българина няма какво друго да му помогне, освен ако не промени цялостната си настройка и индивидуално осъзнаване от вечно мрънкащо, слабо мотивирано, недоволно, консуматорско и ниско образовано състояние в одухотворено, копнеещо, пробудено и мотивирано същество. Щях да кажа, няма какво да му помогне, но това е част от черния ми хумор.

• Великият Кристо избра вас, за да изпълните двата последни негови проекта, които бяха посетени от хиляди хора, а чрез медиите видя цял свят. Как се случи това?

– Нашата фирма беше основният изпълнител по инсталацията на плаващите кейове и професионалната водолазна работа. Ръководехме около 130 човека екип, предимно от българи и няколко френски водолази, в продължение на 2 години. Росен, бившият ми съпруг, беше директор на инсталациите на проекта на Кристо – „Плаващите кейове” и „Мастаба”. Аз бях отговорник за служителите – от назначаването на екипа до най-малката подробност. Това преживяване е част от живота ми, която никога няма да забравя, неповторима, завихряща се енергия около артиста и личността Кристо Явашев. Ще съм вечно благодарна за шанса, който имах да бъда там.

– Започнахме разговора си за планината и морето. Ходиш ли на планина, или твоите височини си остават дълбините на морето?

– Пролетта бях на Мелнишките пирамиди, а есента на Бузлуджа. Това брои ли се?!

Разговора води

ВЛАДО КАПЕРСКИ