Черешите в Кюстендилско цъфнаха за втори път тази година. Втори собственик на имот в съседното до града село Слокощица се натъкна на природния феномен. 66-годишната Мира Пейчева отглежда зеленчукова градина в местността Белия камък. „Сутринта, като отидох да нахраня кучето и кокошките, се разходих из черешовите насаждения. Впечатлих се, че една от черешите цъфти за втори път. Интересно ми стана, тъй като това е дърво, което дава плодове от късните сортове. Ние приключихме с брането в първите дни на юли. Действително беше родило много. Едните предадох на пунктовете, имаше и за ракия, направих и компот за внучето”, споделя 66-годишната пенсионерка.
От години тя се занимава със земеделие. За черешите не полага кой знае какви грижи освен пръскане и окопаване. „Доста пари дадох за препарати, малко нагорно ми дойде, тъй като пенсията ми едва достига 240 лева. Живея сама, дъщеря ми е в Самоков, но често идват с внучето на гости. За да мога да си помогна, се занимавам с тази зеленчукова градина. Лошото е, че като стане жега, вече няма вода. Нямам възможност да си купя помпа. И поливам с кофи, колкото мога. Краставици не можах да изкарам, тъй като те искат много вода. Не брах и зелен фасул. За сметка на това пък доматите и чушките са добри”, обяснява Пейчева, която дълги години работила в Завода за кондензатори в Кюстендил.
„Сега много ми е чудно за тази череша. Дали да вярвам на старите хора, които казват, че сигурно зимата ще е студено. Дано не е така. Аз си мисля, че това се дължи на високите температури, едва ли обаче черешата ще има този вегетативен период, за да роди още веднъж. Все пак сме в края на първата половина на септември”, разсъждава жената.
Както „Струма” писа, в средата на август цъфна и друга череша, отново в село Слокощица. Дръвчето е седемгодишно и цъфна в двора на семейство Пешеви, те също са на пенсионна възраст.
Черешите цъфтят обикновено през април, като зреенето на плодовете започва към края на май и приключва през юли.
През тази година заради свръхпроизводството на череши в Кюстендилско голяма част от плодовете останаха по дърветата. Основната причина за това беше и липсата на пазар.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
