Приятели, планински спасители и туристи от Кюстендил се качиха на Камилата и на Втора тераса на Мальовица в Рила, за да поднесат цветя и да отдадат почит към паметта на алпиниста Людмил Янков /сн. 1, 2/. Той загина на 17 април 1988 г. под връх Камилата в Рила заедно с кюстендилския алпинист Стоян Наков. На голямата скала са поставени плочи с имената на загиналите български алпинисти и планинари. Бяха рецитирани няколко от стихотворенията на Людмил Янков.
„Не питай за цената на мечтата – бори се, литвай, падай и умирай!” – това изповядваше алпинистът Людмил Янков.
Той е роден в Перник на 11 август 1953 г. Умира 35-годишен, а приятелите го наричат Людмата. Покорява три седемхилядника в Памир. Участва в успешните експедиции на Лхотце и Еверест. Спуска се със ски от Ел6рус. Преодолява трудните маршрути на Алпите. По професия е лесоинженер. Завършва и второ висше – международни икономически отношения. Синът му също се казва Людмил Янков. Той остава сирак на 4 години, а сестра му Светлина – на 12. Дъщерята на алпиниста е омъжена в Кипър, а синът му живее със семейството си в Кюстендил.
На 17 април 1988 г. устремът към върховете бе покосен от фатално падане при катерене на връх Камилата (2621 м) в Рила. Рискът е голям, защото скалите са заледени, но и покрити със сняг. Това прави трудно забиването на още клинове, а качването е на ръба на разума. Въпреки това двамата със Стоян Наков са твърдо решени да стигнат горе. Не им било писано. В един момент съоръженията не издържат под тежестта и алпинистите политат надолу. По-късно Стамен Станимиров и Пламен Кирилов, които също правели опит да качат Камилата, намират колегите си бездиханни на 200 м в пропастта.
Цяла България е потресена, защото губи един от героите от експедицията на Еверест (8848 м) през 1984 г. Но не само за това. А и заради точното описание на гибелта си, което Людмил прави в есе във втората си книга. Янков издъхва едва на 35 години недалеч от Кюстендил.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
