Един от най-четените и провокативни съвременни писатели – Радослав Гизгинджиев, гостува в Националната хуманитарна гимназия в Благоевград. Срещата, организирана от библиотекаря на училището Ася Стоймирска, изпълни хоровата зала, а впечатление направи, че учениците бяха дошли по собствено желание, заинтригувани от госта, определян за „бандита на българската литература“.
В началото бяха представени откъси от творби на автора, който има зад гърба си 11 книги, половината преведени на английски език и получили отзвук зад граница.
„Бих искал да подчертая и да изпиша със зелени неонови букви над себе си, че аз съм тук заради вас. Не съм дошъл просто да кажа „Здравейте“ и „Чао“. Искам да бъда максимално полезен на вас и това, което мога да ви дам от моя опит, с удоволствие ще ви предоставя. Не искам да ви е скучно и да ви губя времето, защото именно времето е най-ценният ресурс“, обърна се към гимназистите писателят.
Той заинтригува аудиторията, като обяви, че просто ще се щрихира, за да разберат присъстващите /които не го познават/ какъв е и кой е. Сподели, че е роден в много малко градче до гръцката граница, произхожда от нормално семейство, учил в нормална гимназия. Завършил е българска филология и се потопил в дълбините на българската и световната литература. Също така е дипломиран кинорежисьор и психолог.
Р. Гизгинджиев призна и че от малък пише, рисува, а литературата, психологията и изкуството винаги са присъствали в неговия живот. Коментира и че живо се интересува от фолклора, митологията и въобще от всичко митично и мистично, което се опитва да обясни света по някакъв начин – чрез народните песни, шаманизма, магията и магическия реализъм.
Именно на тези елементи се основават и неговите творби, които освен романи, разкази, поеми, включват и 6 пиеси, играни и в чужбина – Израел, Гърция, Малта.
„Зад всичко това стои страшно много работа. Ако някой ви каже, че да пишеш книга е прекрасно, аз бих казал, че е ужасно. Никога не съм искал да бъда писател, но просто писането е един „молив“, който ти помага да съществуваш. Просто в един момент или трябва да пишеш, или да полудееш. Друг избор нямаш“, заяви гостът и допълни, че изключително вярва в интуицията и случайностите, които според него не са никакви случайности, защото всяко нещо в живота на човек има своята предопределеност и значение.
Писателят продължи с увлекателния си разказ, като определи живота си като чудовищно приключение, включващо качване на различни влакчета – на романтиката, на ужасите…
„Всяко едно преживяване е плюс. Човек не трябва да се страхува от промяната, защото тя е в основата на движението. Именно това е първият процес, който трябва да ви стане съюзник, ако искате да се занимавате с литература“, каза на гимназистите авторът и подчерта, че е чупил страшно много стереотипи, а в главата му не съществуват рамки, защото те ограничават човек в движението му.
Р. Гизгинджиев говори и за това как бекграундът на всички влиятелни хора в света е свързан с много четене. Дори и тези, които са бунтари и са се отказали да следват в университети, имат изключително сериозен ресурс от книги.
„И това, което много често стои и прашасва по рафтовете на вашите домашни библиотеки, и въобще на библиотеките в България, всъщност е едно застинало движение, което никой не използва. Но именно това движение може да ви направи конкурентоспособни“, заключи гостът и подчерта, че точно книгите и четенето са един от най-ценните ресурси.
Той коментира и целия процес от психологическа гледна точка, като обясни, че от геометрията /тоест буквите/ се създават картини, които се визуализират и започват да се движат в съзнанието на човека.
„Четенето е единственото нещо, което толкова пряко и сериозно кара вашето въображение да работи. А за да успявате и да сте пробивни, вие трябва да имате въображение. Технологиите се развиват с такава чудовищна сила в момента, че без въображение вие просто ще се превърнете в ходещи трупове, които трябва да се заредят от „Google“ /б.р. най-голямата интернет търсачка, контролираща 80% от световния пазар/. Тоест мозъкът разчита само на телефона. За да се ориентират къде са, хората разчитат на Google Maps /едно от най-популярните мобилни приложения за навигация. Не искат да се мъчат и защо да помнят нещо, когато има Google Translate/, безплатна услуга, предлагаща превод на текст и уебсайтове от един език на друг. Да, но ако достъпът до всички тези услуги бъде ограничен, то ще се превърнете просто в един глупак. Точно това трябва да избягвате, защото в момента, в който ви спре интернетът, вие ще сте никой. Вие ще сте като 99% от хората в света, които в момента са ходещи роботи. И както вие зареждате телефона, така и той вас зарежда, и като ви „падне батерията“, сте „чао“. Имате една лична карта и каквото помните? Просто ще сте изгубени“, заяви Радослав Гизгинджиев на гимназистите, които с неприкрит интерес слушаха разсъжденията и казаното от него.
Писателят-психолог посъветва младежите сериозно да помислят над думите му и заяви, че ако нямат мечти, цели, и най-важното – не използват мозъка си, ще им бъде, а и ще им става все по-трудно и тежко.
„Просто вземайте от ресурса, който ви се дава. Аз обикалям много училища. Специално тук, в Националната хуманитарна гимназия, има много ресурс. Възползвайте се от това, защото подобни ресурси има в малко училища“, каза още писателят.
В потвърждение на думите си, че е дошъл, за да бъде полезен на младите хора, той настоя да му бъдат задавани въпроси, а такива имаше много. Гимназистите бяха любопитни да разберат с какво и как психологията му е помогнала, коя е първата му творба и защо я е написал…
В залата бе и единадесетокласникът Георги Байрактарски, който вече има издадена книга. Съвсем непринудено и открито Радослав Гизгинджиев обясни на младия си колега как да се продуцира, да промотира творбата си, като очерта и предизвикателствата пред прохождащите световни неизвестни автори, какъвто е бил и той самият.
Десетокласничка пък сподели с госта част от стихотворенията и получи насоки как чрез написаното просто да казва и да се изразява, без да се обяснява.
На финала на повече от интригуващата и вълнуваща среща „бандитът на българската литература“ раздаде множество автографи. Той бе изненадан с подарък от директора на НХГ Светлана Солачка и бе изпратен с аплодисменти.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
Този автор да си изясни от Рудозем ли е или от Смолян? Или от някое село до границата. Това е важно, за да може читателите да знаят дали да.му вярват. А и не е срамно да си от село. И Солачка е от Бараково.