Надежда Цветкова е изпълнителен продуцент на най-хитовите български филми и сериали, които сме гледали през последните години – от „Доза щастие“ и „Голата истина за група „Жигули“ до „Отдел издирване“ и „Вина“ – това е последната й продукция, преди сама да обърне посоката на живота си на 180 градуса. Снимките на поредицата я карат да се влюби в региона на Сандански и след като и последният кадър е заснет, тя не си стяга багажа за София, а остава там, заживявайки в едно от близките до „Вила Мелник“ села, което открива като локация за сериала. Година и половина по-късно все още не се е установила напълно, но мечтае за „малка спретната къщурка“ някъде около винарната. Обяснява желанието си лаконично: „Имам нужда да се събуждам всеки ден с тази изумителна гледка, която ме плени и ме накара да се влюбя в региона“.
Решението да зареже живота в столицата е неочаквано за киногилдията, където гради кариера от три десетилетия и е наложила името си сред най-успешните филмови продуценти. Но за самата нея няма нищо изненадващо.
„Нямам много обикновени истории в живота си, при мен нищо не е в стандартното и нормално състояние“, споделя Надежда. „Дори децата ми (голяма дъщеря и близначки) са родени на една дата, точно през една година, без да го планирам“.
Самата тя възприема промяната като единствения смислен процес в живота, затова е убедена в избора си.
„Завърших режисура, но започнах като организатор на терен и стигнах до продуцент – оказах се продуцент на най-успешния сериал в България, поне според рейтингите. Така че в киното аз извървях своя път, минах цялата стълбичка. От тук нататък трябва да мисля с какво мога да надграждам“.
След като установява, че София вече няма какво да й даде, „освен да ме трови – във всеки един аспект“, Надежда си задава въпроса какво ще прави, когато смени хаоса на столицата с идиличното ежедневие в околностите на „Вила Мелник“.
Търси отговора по време на подготовката и снимките на втория сезон на „Вина“ и накрая решава да превърне популяризирането на региона като туристическа, вино и кино дестинация в своя цел номер едно.
Докато събира идеите си за обединение на региона, Надежда е поканена да стане бизнес мениджър развитие в най-модерната винена галерия и вярва, че ще бъде полезна с организирането на събития в този футуристичен проект за вино и изкуство.
Филмовият продуцент е мениджър на още един проект – луксозното списание „Долината на Струма”. Изданието е плод на общите усилия на Надежда с Пролет и Росен Йорданови и мисията му е да разкрива голяма част от туристическото изобилие на Югозапада, което включва общините Сандански, Петрич, Струмяни и Кресна.
„В момента съм в преговори с евентуални бъдещи партньори – финансови инвеститори, които повярваха в моите творчески идеи за региона. Да, в Сандански има традиция със събития от типа на „Пирин фолк“, но те не покриват цялата гама от вкусове. Тук има естествена природа, минерална вода, забавления, поклоннически туризъм. Според мен обаче липсва алтернативен туризъм с културно-атрактивни събития.
Моето желание е да се целим в друг таргет хора, на друго културно ниво. Идеята е различни локации да се превърнат във филмови декори в естествена среда, които да привлекат чуждестранни кинопроизводители, за които процесът на реализация ще е много по-евтин и ефективен, отколкото в Тоскана например. Надежда вече провежда разговори с бизнеса, но подобно начинание може да отнеме период и до 2 години.
„Но има и друг вариант – ако се стартира с малки събития, ще се създаде културна традиция, че нещо се случва там постоянно, хората ще се интересуват, и така процесите ще се забързат. Бизнес целта е проектът да може да се автофинансира“, споделя пред Profit.bg Цветкова.
Наблюденията на Надежда са, че има модерно мислещи хора, както и немалък брой инвеститори – включително от други части на България, но от местното население са скептични. Тя добавя:
„Всъщност така беше и с „Вина“. Едва когато чуха, че ще участват звезди като Мишо Билалов, Геро и т.н., започнаха да изразяват съгласие за партньорство”.
Статистиката обаче е категорична – след първия сезон на сериала има 30% ръст на посещенията в местните хотели, ресторанти и винарни, след втория – над 40%, а някои обекти са засекли 70% повече интерес, защото са станали известни именно покрай сериала.
И макар че среща топло отношение с представителите на общините Струмяни, Сандански, Петрич, с които работи по проекта, продуцентът признава, че нещата се случват по-бавно на местно ниво.
Надежда е решена да търси подкрепа и на държавно ниво, допълва, че е обнадеждена от избора на министър на културата и възнамерява в бъдеще да се радва на среща с него и с представители на общините, на която да изложи подробно идеите си.
Най-голямата й цел е заснемането на независим филм без държавно финансиране, който да обслужи региона и неговото популяризиране.
„Както „Мама миа“ например. Да, там участва Мерил Стрийп (!), обаче вижте как се възползва от това малката община на едно малко островче – Скопелос. Над 15 години водещият надпис в сайта им беше „Островът на Мама миа” и от 2008 година до ден-днешен там има лятно кино, в което се прожектира един-единствен филм – „Мама миа”. Туроператорите не смогват да обслужат туристите. У нас дори не беше споменато нищо за „Вина“ във Facebook страниците или сайтовете на общините, в които снимахме“, признава с известно разочарование Надежда. „Хората още нямат усет за реклама. Недоразвити сме в тази област”.
Желанието й за независимия филм е той да стигне и до външни продуценти и платформи.
„Смятам, че дори не бива да се изиграва от изцяло български състав и не на български, защото нашият език звучи много грубо за чужденците. Трябва да бъде с чуждо участие на продуценти и артисти, които много отдавна са се възприели като граждани на света. С език, близък на западноевропейците, има шанс да привлечем внимание на масовата чужда публика. Иска ми се да има концептуален фокус върху региона и винарните, с възможност да се създаде и филмов туризъм, чрез който ще разкрием разнообразието и красотата на Югозападна България“.
Черпи вдъхновение от гръцкия сериал Maestro in blue (и силно го препоръчва на зрителите), който успява да стигне чак до каталога на Netflix.
„Няма аспект от съвременния живот на гърците, който да не е засегнат. Толкова добре преплетена и разказана история, чудесен подход! А не са толкова големи парите за реализирането му, както проверих. Значи проблемът не е в бюджета – проблемът е, както казваше моят преподавател Сашо Грозев, в липсата на идеи. И наистина, ако се замислим – последните 30 години ние снимаме предимно филми за мутри…“, допълва Надежда.
В разговора за кино отново се намесва статистиката. А тя е, че определени кинопродукции са повишили местните икономики на регионите, в които са заснети, с между 200% и 300%.
„Доказателство, че е възможно това да се прави с изкуство и развлечение. Хората не могат да живеят повече с конфликти и войни. Искат някой да им подаде надежда, че предстои добро бъдеще.
Според мен и „Вина“ спечели по тази причина. Истината е, че сериалът не говори за убийства, изнасилвания, затова, което гледаме по новините вечер. Той говори за нормални човешки взаимоотношения и е заснет на много красиво място. И хоп – оказа се, че за първи път от 30 години е с най-висок рейтинг, което си е бум“.
Ако един сериал може да предизвика бум в телевизионния рейтинг, защо това не може да се каже за туризма в региона, където е сниман? Според Надежда са необходими маркетингови стъпки и подкрепа от местната власт и частния бизнес. Никой не е казал, че трябва да се извадят милиони. Или пък, ако нямаш в екипа си креативни хора – потърси ги. Потърси някой, който ражда идеи, а ти ги изпълняваш.
Най-важното обаче е да се постигне обединение на ниво местни власти и бизнес.
„Целият регион да си има собствено лого – концепцията е то да се казва „Долината на Струма“ и да следват обща стратегия за развитие.
Почти всички вече се научиха, че туризмът е паралелът, в който трябва да се движат, и че, ако не дърпа всеки чергата към себе си, а стъпят заедно на нея и обединят усилия, средства и ресурси – тогава няма да има беден регион.
Освен с креативност обаче Надежда може да помогне за това и с по-особените си организационни умения.
„Киното е малко шантаво. То няма общо с нито една друга професия и те вкарва днес в резиденция на държавен глава, утре – в затвор. Места, на които обикновеният човек никога не стъпва. Среща те с хора, които обикновеният човек никога не вижда. И трупаш незаменим опит.
Мога да организирам логистика, в която туристът като дойде, да обиколи всички места, без да мисли за нищо повече. И да се влюби в региона – с чаша вино, под лъчите на топлото слънце, с приказна гледка“.
Споделя, че местните жители не спират да се учудват на страстта й към региона.
„Казват ми – ти обичаш нашия край повече от самите нас. На какво се възхищаваш толкова? Отговорям им: Хора, не виждате ли формите на тези масиви, като море се леят, след което планината на едни огромни катове, а в далечината Кожух планина, която изглежда като от филм за… динозаври. Просто чудеса! Не разбирам вие как не ги виждате! Това е най-красивото място на света”.
