Николай Златков е зеленчукопроизводител от района на Петрич. Има три декара оранжерии, в които отглежда домати и краставици. Разказва за трудностите, пред които се изправя един производител в България.
„Най-големият проблем е липсата на работници“
Най-големият проблем е липсата на работници – примерно, тези жени тук са от Митино и на ден въртя по над сто километра – за да ги взема сутрин за работа и после в края на работния ден да ги върна по къщите им.
“На младите не им се работи, А, и нашата работа не е лесна”, се включва към разговора ни и един от работниците.
“Контролът на границата ни с Турция е почти нулев”
Слагам само одобрените торове. Но, има производители, които слагат много “химия”.
Турция, примерно, изнася зеленчуци и плодове предимно за Русия. Турците си правят изследвания на самата продукция и което е с повече нитрати и отрови идва в България, тъй като контролът на нашата граница е почти нулев. Защото ако ги пуснат тия лаборатории от българска страна там, един тир няма да влезе у нас.
Как стои въпросът с цената на зеленчуците? Защо цените по магазините са високи за купувачите, а вие – производителите продавате евтино?
Доматите ми ги продавам на 1.80 – 2.00 лева килограма. Инцидентно, тези най-едрите са ми ги купували и на 3 лв, а в елитните пазари по кварталите в София ги продават на 12 лева килото. Представяте ли си: купуват на 1.80, продават на клиентите си в магазина на 5 – 12 лева?! И, въпреки това, ние производителите предпочитаме тези, които купуват директно и си ги продават по магазините, а не прекупвачите. Тъй като прекупвачите идват и ти взимат доматите “на тефтер” – карат ги на борсата, гледат цената, че там е 2 лева килото и после идват и ти ги плащат на теб на 1.70. И така, като прекупвачът си гони петдесет стотинки – левче, после тези домати на свой ред ги купуват пък тези, които карат по магазините – и цената става още по-висока за крайния купувач.
„Това държавата трябва да го оправи, никой друг не може. Стачкували сме, рипали сме, обаче нищо! Дойдоха, глобиха ни полицаите и това беше“
Това държавата трябва да го оправи, никой друг не може. Стачкували сме, рипали сме, обаче нищо! Дойдоха, глобиха ни полицаите и това беше. Примерно, казвали са ми, че в Гърция си имат пунктове за изкупуване на продукцията от самите производители. Там не се занимават с тази борса – която си е пълна простотия. Караш си сам доматите на този пункт и не се занимаваш с прекупвачи. Там си го делят на качества. Отделно, там освен да ти платят парите за продукцията ти, и държавата отделно ти дава по 50 евроцента на килограм продукция допълнително; като помощи. Това е голяма помощ! Защото тези 50 евроцента за кило ти стигат за да си платиш разходите, които ще изхарчиш за следващата реколта – торове, семена и пр.
Разкажи ни за ежедневната работа на един зеленчукопроизводител!
Както споменах и преди, най-голямата трудност е липсата на работници. Освен това, да направиш оранжерия е доста скъпо – цената на земята се вдигна много, както и цената на самата оранжерия. В момента направата на един декар оранжерия тип “найлонка” струва 30 – 40 хил. лв. Затоплянето на оранжериите също е скъпо: примерно, климатизация – която може хем а затопля, хем и да охлажда е най-добра, но и излиза най-скъпа. През лятото пък постоянно отваряме и затваряме прозорците – за да се поддържа оптимална температура в оранжерията. Пръскаме покрива с вар, за да се засенчи; обикновено се пръска с вар отгоре повече от един път в годината защото при дъжд тя се измива. През зимата по цяла нощ седя в котелното защото затоплянето на оранжерията ми е на дърва. Отделно, за да продам доматите си на по-хубава цена ходя понякога и до Пловдив. Примерно, миналия месец ходих с бусчето до Пловдив и за една седмица съм спал само няколко часа.
Назаем от bgnovini.eu
