Прокуден от ПМГ като нежелан, учителят Стефан Михалков отвори школа по физика, обучава безплатно децата

Стефан Михалков е един от най-известните и уважавани учители в Благоевград, а оказва се – и далеч извън пределите на страната ни. Занимава се с физика вече 40 години, като последните 20 години работи в Природо-математическа гимназия „Акад. С.П. Корольов“. Преди 3 години се пенсионира, а малко по-късно основава безплатна школа по физика. Защо преподава и учи деца безвъзмездно, вместо да дава частни уроци и да изкарва пари; как от ръководството на ПМГ отказват да дадат стая, за да може учителят да провежда занимания в събота, но на Стефан Михалков помага началникът на РУО Ивайло Златанов; защо няма бивши учители и кое е най-голямото удовлетворение за един педагог – за всичко това разговаряме със Стефан Михалков.

– Г-н Михалков, откога се занимавате с физика?

– Интересът ми към тази наука винаги е бил голям. Завърших физика в Софийския университет и така се случиха нещата, че цял живот, вече 40 години, се занимавам с физика. Преподавах 10 години в Гимназията по строителство, след това 20 години в Математическата гимназия. Когато започнах работа в ПМГ, нещата бяха различни заради състава на учениците.

– В смисъл?

– Самите ученици те провокират, така че човек трябва по-сериозно да седне, да работи, ако иска да направи нещо. И после се оказа, че има много деца, които „попиват“ с огромно желание. Това на един учител му стига – да преподаваш и да гледаш срещу теб реакцията. Всеки път си мисля, че това е голям късмет.

– Да попаднете на мотивирани ученици?

– Да, да попадна в такава среда, с такива деца. Освен това си мисля, че това, което съм научил и мога, защо да не го разпространявам и сега. Какво ми пречи?

– И затова решавате да създадете безплатната школа по физика?

– Да, това беше идеята. Създадох я преди две години, сега наесен започваме трета.

– Много хора ще си зададат въпроса защо преподавате и учите деца безвъзмездно, не е ли по-добре да давате частни уроци и да изкарвате пари?

– От това, което съм видял, разбрах, че има много деца, които нямат възможност. Много умни деца без финансови възможности. И съчувствам на сегашните родители. Представяте ли си да имате 2-3 деца, на които трябва да осигурите условия да учат, като започнете от облекло и всичко останало. И те един ден да поискат да ходят на частни уроци, а бащата и майката да кажат: „Не може, нямаме пари!”.

– Значи просто сте воден от идеята да предадете Вашите знания и опит, без да търсите нищо в замяна?

– Точно така. Аз имам много интересна философия. Смятам, че поне моята категория хора няма да умрат от глад, от друго ще е. Парите не са толкова важни. Но иначе – да, много често ми казват: „Да бе, да, как така без пари? Това е невъзможно. Не може да не вземаш нищо“. А аз настина не вземам нищо. Не съм поставил такива условия, а и не това е целта ми. Вратата е отворена за всички. Който иска – идва, пита, решаваме задачи – и така до следващия път. Защо трябва да слагам някаква бариера? Всъщност благодарен съм на съдбата, че и до този извод съм стигнал, защото човек, за да стигне дотук, трябва малко да е пораснал.

– Да е надмогнал материалното…

– И да погледне далече, далече, от по-високо.

– По същия начин разсъждава и Вашият колега Теодосий Теодосиев-Тео.

– Да. С него имаме много добри отношения. Обаждам му се и му пращам деца за школите, които той организира. Георги например е бил три лета при него.

– А Вие как насърчавате учениците? Тео ми е разказвал, че им дава шоколади, ако се справят с някоя трудна задача.

– Аз не раздавам шоколади. Питайте Георги.

Георги Йоков: – Самият подход, който г-н Михалков има, начинът, по който работи, забавните шеги, които разказва, всичко това допринася за изграждането на една изключително стабилна връзка между индивида и науката, която продължава да се задълбочава с всеки изминал час, с всеки изминал урок  

– Г-н Михалков, колко деца посещават школата?

– Числото е променливо. Понякога са повече, друг път не. В началото идваха доста. Първата година ги разделихме на две групи, защото не можеше да ги съберем. Но тъй като някои си мислеха, че това е сладкарница „Захарно петле“, лека-полека се проредиха и в последно време идват 7-8 деца.

– На каква възраст са?

– 9 и 10 клас, а от есента ще имаме и от 11 клас. Истината е, че колкото по-рано децата започнат да се занимават с физика, толкова по-добре. Тя трябва да се почне далеч в началото, още в 7 клас.

– Физиката не е ли много трудна наука?

– Не, не е трудна, но иска много труд. Просто трябва да обичаш това, което правиш. Не ти ли доставя удоволствие, няма да стане. И другото, аз като съм обучавал толкова много хора, знам, че на някои им е много трудно. Обаче все пак искам да взема това, което могат да дадат децата. В крайна сметка не всеки може да го прави, а и не е задължително. Ако всички станат физици, какво ще ядем? Но без физика не може. Тя е движещият механизъм на обществото. Сами виждате в последните 20 години колко много се промениха условията на живот – телефони, телевизори, комуникации, информационни технологии – това всичко е физика. Какво строителство или биология може да има без физика? Кой каквото иска да разправя, но физиката е в основата на всичко.

– И като казвате, че физиката е в основата на всичко, да попитам писали ли сте много двойки през годините?

– В Математическата гимназия не, там децата бяха много добри. Много рядко ми се случваше да накажа някого. Имаше години, през които от 26 деца в клас 25 имаха шестици – страхотно ниво. Просто имаше гениални деца.

– И един „култов“ 9 „д” клас, който „вкарвате в правия път“.

– О, да, този клас ще го помня винаги, както и те мен. Един ден директорът, тогава още беше Ядкова, ме извика в кабинета си и ме помоли да взема 9 „д”, които вече щяха да са в 10 клас. Обясни ми, че нещата са много зле, вече трима ученици са изгонени и ако се продължава така, докато завършат, паралелката ще се разпадне. Аз не исках, защото като класен ръководител ми се падаше ред да почивам, но накрая приех. Влизам в класа и какво да видя – хаос, лудница, всеки си прави каквото си иска, отсъствия, бягат, извинителни бележки, лъжат. Веднага свиках родителска среща, присъстваха и учениците. Казах какви са правилата и който не ги спазва – оттук нататък тежко му. Това е положението – ако ученик отсъства от училище, ще карам родителите да пишат бележки, не докторите ,защото ме лъжат. Два месеца беше война и най-накрая станаха клас-приказка. В 11 клас нямаше смисъл да раздавам заповеди, да наказвам, да нарочвам. Просто казвам: Това трябва да се направи. Край! Даже дадох дневника на едно момиче и тя го водеше. Когато завършиха, имаха успех 5.58 и най-малко неизвинени отсъствия от цялото училище – 7 или 8 за годината

– А всичките 23-ма ученици ли завършиха?

– Да, нямаше други отпаднали и всички записаха медицина, ветеринарна медицина – трима, информатика, софтуерно инженерство, Американския университет. И на родителските срещи родителите все ме питаха как съм вкарал учениците „в правия път“. Ами как – с много нерви и зор.

– А как бяха по физика?

– Много зле. Исках да им пиша високи оценки, но не желаех да правя компромиси. Казах им, че да не е за „Отличен” /6/, но за „Мн. добър” /5/ могат да научат. На едно от момичетата бащата работеше в хотел на Предел. Вдигнах ги един петък и ги закарах там да решаваме задачи по физика. Човекът в хотела ни отстъпи една зала, носехме си дъска – и цял ден задачи, задачи, задачи. На други ден им съобщих, че ще правим контролно и кой каквото изкара, го пиша в дневника. Всички се справиха много добре, видяха, че могат да решават задачи.

– Със сигурност учениците от този клас ще Ви помнят.

– О, те идват вкъщи за Нова година, на Стефановден. Поддържаме едни прекрасни взаимоотношения.

– Ще разкажете ли за някой от Вашите ученици, сещам се за отличничката на випуск 2016 Ани Сотирова, която Вие запалихте по физиката?

– С нея водихме борба близо половин година. Видях, че има талант, с математиката беше много добре и в девети клас се опитах да я „обърна“ към физиката. Но тя упорито отказваше и не искаше да се занимава с физика. Аз не настоявах, просто – мине, не мине време – дам задачи, тя ги реши, пиша й шестица и й казвам: „Видя ли, че може?”. И така бавно, бавно…

– …я подтиквахте към физиката.

– Така накрая я убедих да участва в едно състезание и като отиде, видя, че наистина може. Оттам нататък не съм я карал нищо да прави. Тя сама реши.

– Сега Ани учи физика в Оксфорд и поне през 2016 г. бе единствената българска, приета да учи тази специалност.

– Да, сега завърши 3 курс и веднага я „дръпнаха“ в една лаборатория по квантова физика, опитват се да правят квантови компютри. Тя работи в тази област и лятото ще остане там. Миналата година по същата причина бе 3 месеца в Цюрих.

Иначе имам ученици из цял свят. Например Мартин Дамянов е втори курс в университета Хериот–Уотв Шотландия, записа там физика и математика. И той винаги казва на Георги и на останалите деца в школата: „Ако искате да видите как се прави наука, трябва да отидете в ЦЕРН”.

– Всъщност Вие неотдавна се завърнахте от ЦЕРН? 

– Аз за шести път ходя там, без да броя двете обучения. Още първия път, като отидох и видях за какво става въпрос, така се запалих…

– …че отидохте още 6 пъти.

– Да. И сега като се прибирахме, понеже пътуването е много изморително, казвам на Георги: „Виж как се наказвам заради вас, защото искам да ви заведа и вие да видите”. А иначе бях със 7 деца. Дойдоха всички сериозни деца, които посещават школата.

– Как се породи идеята?

– Имам презентации, направени при посещенията ми в ЦЕРН, показах ги на учениците и им казах, че ако те искат да видят науката, мога да организирам посещение в ЦЕРН.

– Не е ли сложно като организация, а и това да носите отговорност за тези деца?

– Знаете ли, аз никога съм нямал проблеми с дисциплината. Никога. Не знам как постъпвам, не мога да си опиша поведението, но най-вероятно има нещо, което държи учениците ми на отговорно ниво. Водил съм групи от по 37 ученици от ПМГ и не съм имал никакви проблеми нито по хотелите, нито другаде.

– Доколкото знам, при една от визитите си в ЦЕРН сте имал много интересна среща?

– Да, с Мария Шиякова, която е благоевградчанка и работи в детектора Атлас. Една година с 3 колежки водихме ученици от ПМГ. Знаехме, че в ЦЕРН ще ни посрещне Мария Шиякова, българка, но не я познавахме. Подадох ръка, представих се, а тя отвърна, че ме познава. Аз много се учудих, а Мария каза: „Когато исках да уча в ПМГ, с родителите ми проучихме Вие ли ще ми преподавате по физика, Калинов ли ще ми е по математика. Оказа се, че няма да сте, и аз не дойдох в гимназията, отидох в 7-мо СУ“. Вижте какви сметки правят хората, без ние да знаем. Тази среща и това, че ме познава, без аз да подозирам, действително ме впечатли.

– А сега учениците Ви от школата са впечатлили учените в ЦЕРН с това, че са ги провокирали, задавайки им въпроси?

– Да така беше. В ЦЕРН всички са хора, които разбират от физика. Те са изтъкани от желание да кажат, да разкажат, да обяснят. Просто привличат като магнит хората около тях. Сред чистите физици там е Иван Глушков, възпитаник на НПМГ, работещ за университет в Чикаго. Той винаги като обяснява нещо, спира и пита, например: „Как се ускоряват протоните?“. Публиката от 30 човека мълчи, а Георги отговори точно, както го пише в учебниците, и така после и на други въпроси, и Глушков се учуди и го поздрави. Просто се впечатляват от деца, които се интересуват от физика, а не са отишли просто на екскурзия до ЦЕРН.

– Г-н Михалков, да Ви върна пак към създаването на школата. Оказва се, че сте нежелан в ПМГ и не Ви дават стая в училището, за да водите заниманията?

– Преди 3 години, когато си тръгнах от ПМГ, исках да продължа нещо да правя. Междувременно, след като Ани спечели златен медал и стана лауреат на олимпиадата по физика, на училището бяха отпуснати 2000 лв. по национална програма за подготовка на ученици за олимпиади и състезания, и тези пари трябваше да отидат за физика. Обаче новото ръководство на ПМГ реши, че аз няма да водя заниманията по програмата, може да са решили, че не мога. Дадоха часовете на някаква жена, която доведоха отнякъде. И понеже с Maртин Дамянов /тогава той беше още ученик/ искахме да оставим нещо след нас в ПМГ, решихме да създадем школата. Отидохме при новото ръководство на гимназията, казах каква ни е идеята – ще събираме деца и ще ги обучаваме безплатно, и ако може да ни дадат стая за събота. Директорът отвърна, че имало много ученици, работели по много проекти и нямало свободни стаи.

По друг повод се срещнах с началника на Регионалното управление на образованието Ивайло Златанов и му споделих за школата, както и че в ПМГ не са ни дали стая. Г-н Златанов ми показа стаята, която е в началото на коридора, попита ме дали ми харесва и ни я даде.

– Искате да кажете, че водите безплатната школа по физика в заседателната зала на РУО?

– Точно така. Даже началникът ни купи две нови дъски, преди работехме с подвижни, но той ни взе нови и бърсалки, а ние му написахме: „Благодарим Ви, г-н Златанов!”.

– Значи се оказва, че началникът на РУО милее повече за децата и това да им преподавате, отколко бившия Ви работодател, при все че всичките ученици, посещаващи школата, са ученици на ПМГ?

– Да, така е. Аз съм много впечатлен от това отношение на г-н Златанов. Дадоха ми ключ за РУО, знам СОТ-а, отключваме, влизаме, решаваме задачи и си тръгваме. И така вече две години. На никого не пречим, децата нищо не са чупили, не са нанесли никакви щети.

– Със същия успех можете да водите школата и в някоя стая в училище, но…

– …но не ме искат.

– Но всъщност тези деца после ще вдигнат успеха на ПМГ?

– Те го вдигат, но аз нямам нищо напротив. Не правя това за Математическата гимназия, а за децата. Нали знаете – няма бивш учител, а и това, което правя, ми доставя удоволствие.

– По колко време продължават заниманията?

– По два часа. Децата идват и кой какво го интересува – пита, кой каквото не може да реши – пита.

– Не е като в учебен час?

– А, не. При нас е свободна територия, всеки може да пита каквото го интересува.

– Г-н Михалков, не е ли уморително това да събирате деца, да работите с всяко от тях на различни теми, да обяснявате различни неща, задачи?

– О, аз има асистенти. Преди беше Ани, сега Георги. Те обясняват на част от учениците, на другите аз. И така асистентът решава на едната дъска задачи за 9 клас, а аз на другата за 10 клас.

– Така развивате и „помощник-учителя“ си?

– Това е много силен елемент. Първо учениците виждат срещу тях ученик да им обяснява и осъзнават колко много човек на тяхната възраст може да знае. Това ги мотивира, започват да се интересуват повече, да подражават. Сега Георги ще отиде някъде, а аз им повтарям, че ми трябва помощник, да решават задачи цяло лято и като дойдат наесен, да са добре. Ще видим какво ще направят.

– Какво Ви носи най-голямо удовлетворение?

– Успехите на децата. За мен това е! И когато установя, че са разбрали физиката, усетили са науката, съм доволен, защото пред тях е животът и с това, което могат и знаят, ще си направят друг стандарт. Освен че ще работят за науката, ще живеят по друг начин, което е много важно. Не е все едно да си сервитьор или барман, и да имаш висше образование и да работиш в ЦЕРН или Оксфорд. Средата, хората, отношението, нивото – всичко е различно. И като се почувстваш по такъв начин, няма как да не си благодарен на съдбата.

– И на физиката.

– И на физиката. Както казват Георги и останалите деца от школата: „Имах късмет”.

Тук, усмихвайки се, г-н Михалков пита ученика си Георги по колко часа на ден е решавал задачи.

Георги: – Задачи се решават денонощно.

– Г-н Михалков, създавате школата преди две години, но сега се решихте да дадете интервю, да разкажете?

– Даже и сега, като вървях насам, ме преследваше една мисъл. Никога не съм позволявал да се самоизтъквам, да показвам колко мога или знам. Защо трябва да го правя, нека го оценяват хората около мен. Но пък си казах: 40 години съм работил едно и също нещо, толко много съм дал в образованието, специално за Математическата гимназия, толко много деца са израснали там. Защо да не си позволя един път да кажа нещо за себе си. В крайна сметка това ми е целият живот.

Отличникът на випуск 2019 на благоевградската Математическа гимназия Г. Йоков:

Важно е да има човек, който да ти покаже как се правят нещата

Учениците искат две неща от учителите – професионализъм, човекът да може да си върши работата както трябва, да разбира от нея, което е много важно, и уважение, нищо друго, категоричен е вече бившият възпитаник на ПМГ

Георги Йоков завърши тази година Математическата гимназия в Благоевград. Той е сред най-изявените ученици на училището, с множество успехи от национални състезания и олимпиади по информационни технологии и физика. Отличник е на випуск 2019 на ПМГ.

– Георги, г-н Михалков ли „запали искрата“ за физиката в теб? 

– Винаги съм имал едно специфично отношение към физиката, но винаги ми е липсвало това да има място и някой, който да се занимава с това, да ми покаже как се правят нещата. И изведнъж се появява г-н Михалков.

– Той всъщност ти преподава физика в ПМГ?

– Да, и аз отидох при него и му казах, че искам да се занимавам с физика. Той беше скептичен в началото, но лека-полека – състезания, работа, работа… и още работа.

– Така започна с физиката и мислиш да продължиш?

– Да, разбира се. Светът винаги ще има нужда от физици, макар тя да е най-слабо оценяваната наука.

– Кое е по-трудно – физиката или информатиката?

– Не обичам да оценявам науките като трудни и лесни. За мен всички науки са стойностни, но няма една, която да е предназначена за конкретни хора. Всяка наука е предназначена за всеки, важното е да се отделят достатъчно време и усилия за тях. Когато човек иска, няма сила на света, която да го спре.

– Колко време каза, че отделяш на ден за решаване на задачи?

– Различно, когато има нужда, и по-повече от 5, 6, 7, 8 часа.

– Строг учител ли е г-н Михалков?

– Зависи какво разбирате под строг. Смятам, че дисциплината е важна, независимо дали става въпрос за физика, химия, биология… И когато дисциплината е налице, никога не е имало проблеми с отношението на учителя и работата в час. Когато един преподавател дава много от себе си, това веднага провокира уважение в учениците.

Всъщност учениците искат две неща от учителите – професионализъм, човекът да може да си върши работата както трябва, да разбира от нея, което е много важно, и уважение, нищо друго.

– С какво мислиш да се занимаваш, да учиш?

– Физиката има приложение абсолютно навсякъде. Няма област в днешно време, която да се реализира успешно без физика. А комбинацията с информатиката винаги ще предостави една успешна реализация.

– Тоест ще продължиш и с физика, и с информатика?

– Мисля, че ще бъде необходимо, независимо дали го искам, или не.

СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА

• 

• 

• 

• 

•